Скъпи приятели, пред вас е първият брой на здравния подкаст на рубриката "Здравето ни". Създадохме го с единствената цел да дадем възможност гласът ви да остане чут. Във времена на дезинформация и информационен хаос е много важно да намираме правилните решения по теми, касаещи пряко нашето здраве. Ще поканим за вас най-изявените специалисти, към които можете да отправите консултативни или провокативни въпроси, както такива, свързани с научната област, която те представляват. Не се колебайте и да давате предложения кое лице на българската медицина желаете да видите в "Здравето ни".

Нашият първи гост е проф. Георги Момеков. Поканихме го заради широкия периметър на познание в много медицински и терапевтични области, както и заради задълбочените му научни анализи по темата COVID, от която колкото и да ни се иска, не можем все още да излезем.

Ще се опитаме да отговорим на някои въпроси, които напоследък тревожат мислите ни: можем ли да се предпазим с калиев йодид от евентуална ядрена атака, вижда ли се краят на пандемията и колко безвредна е храната, която ядем?

След 24 февруари светът отново не е същият. Пандемията изостави фокуса на вниманието ни и от старото нормално преминахме в едно ново, в което отново стоим със свити сърца пред екраните, но този път сякаш нищо не зависи от нас.

Напразни ли са тревогите ни? На този етап изглежда, че да. Но изтече информация за хора, които превантивно приемат вещества, които имат потенциала да намалят радиационното въздействие. Такова вещество би могло да е калиевият йодид, но не йодът.

"Радиоактивните изотопи на йода се поемат от щитовидната жлеза, така че приемането на калиев йодид в контекста на една експозиция намалява риска от поява на рак на жлезата", обяснява проф. Момеков, като поставя акцент, че този механизъм предпазва само щитовидната жлеза, а не целия организъм. Той бърза да уточни, че в аптеките не се продава калиев йодид.

"Ако се стигне до там, той ще бъде разпределен през държавна поръчка извън аптечната мрежа. Хората да НЕ пият йод под никаква форма", категоричен е проф. Момеков. Той сравнява подобно крайно поведение с приема на белина, на който скоро станахме свидетели.

Защо България остана единствена от развитите държави в дъното на класациите по пандемична смъртност, обща смъртност и ваксинално покритие?

Сред многото възможни и комплексни отговори проф. Момеков постави ударението върху липсата на експертни панели и воденето на адекватна държавна политика, в която прозират "сериозни PR проблеми - вътрешни и външни". С други думи - "проблем в комуникацията". Като "лъжепророци на пандемията" той определи хората, които от началото на пандемията са имали готови отговори на всички въпроси. И уточни, че "когато публично се говорят откровени лъжи или изопачени истини, в нормалните страни се санкционират както медиите, така и носителите на невярна информация. Силните на деня трябва да взимат смели управленски решения, с които няма как да угодят на всички."

"Не съм чул на географски симпозиум да присъстват плоскоземци!" бе само един от коментарите на проф. Момеков, касаещ свободата на словото и демократичното право на различно мнение, но те бяха подложени на безапелационната оценка, че не може да има За и Против, когато се касае за азбучни истини. "Като видим данните за свръхсмъртност, разбираме, че в България беше по-важна свободата на мнението от човешкия живот".

Сравнявайки България с останалия свят, в разговора става ясно, че "другите държави не са поставяли на обществено обсъждане процеси като епидемиологичните си политики. Не може да се допитваш до мнението на ресторантьорите, когато имаш връхлитаща пандемия". Рецептата е всеки да си тежи на мястото.

Вместо да отговори на въпрос, председателят на Българското научно дружество по фармация сам попита "Имаше ли адекватна кампания? Такава, която да е позитивна, информативна и която да не е с назидателен тон?"

По темата за ефективността на ваксините при новия вариант Омикрон, проф. Момеков уточни, че действието на нито една ваксина в историята не е проследявана така прецизно, за да се отговори категорично дали при реципиентите някога не се е проявявала слабо симптомна болест или е имало налице безсимптомно заразяване, тъй като PCR технологията е сравнително нов метод. За примери приведе ерадикацията на едрата шарка и противогрипната ваксина, която има сходен на коронавирусните ваксини профил на безопасност и ефективност. "Аз вече не агитирам хората да се ваксинират, но не разбирам защо някой ще иска да се разболее, за да се защити, при условие, че имахме данни за ваксините при по-старите варианти."

Идва ли краят на пандемията? Омикрон създава ли защита срещу другите варианти на вируса? Еднакво ли е лечението в големите университетски болници и тези в малките населени места? Има ли опасност от развитие на антибиотична резистентност след масовата употреба на антибиотици в пандемията? Колко вредни са за здравето ни храните, които съдържат хормони, антибиотици и канцерогени са само част от допълнителните въпроси? За да си отговорите на тези въпроси, изгледайте видеото в материала.