Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

Преди 105 години, когато Йордан Пекарев обявява Варна за курортен град, представата за развитието на морската ни столица изглежда като смела и изящна европейска мечта, която обаче далеч не кореспондира с тежките загуби след Първата световна война и Ньойския мирен договор. На този ден - 10 юни 1921 г., специалната тричленна комисия, застанала начело на местната управа, не просто подписва един документ, а създава градоустройствена и икономическа философия с една ясна визия - Варна да се превърне в "Българската Ница", която да бъде достоен съперник на Френската Ривиера.

Тогавашната управа вижда архитектурно модерен град, с морски бани, но и със "зелено сърце", които да привлекат туристи от цял свят и да извадят Варна от следвоенната икономическа криза чрез ред и естетика. А морето - то се превръща не само във вдъхновение за всички творци, но и в най-голямото оръжие на града.

Днес, повече от век по-късно, Варна безспорно е пораснала. Градът се е развил, разполага с модернизирани зони като отвореното пространство на Морската гара, генерира нов тип икономика и продължава да бъде притегателен център за хиляди хора. Но приповдигнатото настроение по случай 105-ата годишнина трудно може да заглуши ехото от градоустройствени казуси, които като примка се впиват в шията на някогашния идеал за "Българската Ница".

В настоящето и в близкото си минало морската столица е белязана от поредица трусове, които влизат в остър конфликт с онази първоначална "мечта" за облика ѝ. От агресивното презастрояване и лишаването от въздух на цели квартали, през споровете за крайбрежната ивица, "тръбата" във Варненското езеро, до изникването на цели незаконни селища - парадокс, който повдига предвидими, но рядко задавани въпроси - остана ли място за "Ривиерата" сред бетона и докъде стига границата между развитието на един град и неговото безвъзвратно прекрояване?

ВИЖТЕ СНИМКИ НА ВАРНА ПРЕЗ МИНАЛИЯ ВЕК ТУК>>>

"Един хинтерланд между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово и Галата"

"Самата природа със своите прелести най-добре показва и повелява сигурна и целесъобразна насока. Превръщането на Варна в специален курортен морски град, който така преобразен, ще бъде условие за поминък на населението. Градът ще бъде гордост за България, неговото име ще се носи наравно с Ница и Монте Карло. Затова решихме - обявяваме Варна за специален морски курортен град, за един хинтерланд между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово и Галата" - това е записано в постановлението, подписано от Йордан Пекарев, д-р Наум Бочев и инж. Илия Христов, припомнят днес от Община Варна.

И това не са били просто празни думи. Четири години по-късно, през 1925 г., излиза и царски указ, легитимиращ пътя на курортолечението, показват историческите справки. Общината, водена от кмета Петър Стоянов и подпомагана от експерти като арх. Дабко Дабков и инж. Янко Мустаков, се заема сама с изграждането на модерен курорт.

Откриването на морските бани, 1926 г. Снимка: Изгубената България

Строителството на Морските бани (по проект на инж. Мохачек) отнема едва малко над година. Резултатът е зашеметяващ за времето си - 1000 кабини първа и втора класа, 66 вани с топла морска вода, дълъг мост и кула за скокове.

Бюфетът на входа към морските бани, 30-те години на ХХ век Снимка: Изгубената България

Ефектът от действията не закъснява. Докато през 1926 г. летовниците са 12 500, през 1928 г. те вече са 40 хиляди. Чехи, поляци, унгарци и австрийци оставят по 200 милиона лева на сезон в местната икономика.

Градът прави масирана, модерна реклама - проспекти на 7 езика, а чуждата преса го възхвалява заради "прекрасния плаж с чист пясък, чистото море и красивия крайморски парк". Варна заслужено е коронясана за "Царица на Черно море".

Отзиви идват не само от туристите, но и пресата в чужбина, която акцентира върху природните дадености на Варна, върху архитектурата на бъдещето, както и върху лукса и естетиката, които курортът предлага.

Снимка: Изгубената България

105 години по-късно: Незаконен град в града, проблем с боклука, инфраструктурен задух

Е, да, 105 години по-късно, Варна продължава да бъде магнетична дестинация и неделима част от съвременния свят. Инвестициите са за милиарди, а градът отдавна е надхвърлил границите на стария си хинтерланд. Сравняват ли обаче морската ни столица с Ница и Монте Карло? На дневен ред всъщност са скандал за незаконен град в града, презастрояването и лишаването от въздух на цели квартали, ту появяващият се, ту изчезващият проблем с боклука, периодично авариращата тръба във Варненското езеро, които едва ли са най-привлекателното нещо за туристите.

А варненци знаят и че от години им строят стадион, който трябва да привлече множество туристи, и също от почти толкова години са наясно, че ще укрепват свлачището в местността Трифон Зарезан. И за да не забравят как се протестира, понякога се обявяват против застрояването на Морската градина или пък срещу изникването на някоя нова жилищна кооперация.

Свлачището в местността Трифон Зарезан Снимка: Bulphoto

"Баба Алино" е "най-пресният трус", който продължава да люлее не само Варна, но и цялата страна. В горите край "Златни пясъци" се оказа изграден цял комплекс от над 100 сгради без нито едно разрешение за строеж. Само два дни по-рано се оказа, че в незаконния град с инвеститор украинската КУБ, чийто собственик е напусналият страна Олег Невзоров, има и незаконни водовземания. По думите на управляващите всичко около казуса е започнало още през 2023 година.

"Баба Алино" Снимка: БТА

Строежите са предимно двуетажни къщи, но има и многоетажни кооперации, съобщи в края на май кметът на Варна Благомир Коцев. По думите му на територията са оформени алеи - отново без разрешителни книжа. Изградена е и инженерна инфраструктура - трафопостове и канализация, за които също няма данни да имат документи, каза Коцев.

По казуса в момента текат мащабни разследвания, очаква се постройките да бъдат разрушени.

Неотдавна бяха установени и законови нарушения в местността Салтанат край Делфинариума в Морската градина, където части от държавни терени са били приобщени към частни имоти. Върху тях някои собственици са изградили паркинги или пък са поставили преместваеми обекти - беседки, фургони, работещи като барове и заведения, маси, столове и т.н. Само няколко часа по-рано общински съветници отново алармираха за незаконен строеж в същата местност. По думите им къща е била незаконно надстроена. Арх. Стоян Петков обяви на брифинг пред журналисти, че първоначалната сграда е била частично съборена, след което изградена наново, но и допълнително надстроена. 

А говорейки за Морската градина, не може да не споменем и протестите за движението на автомобили, както и някои пораждащи недоумение през годините проекти за облагородяването на Крайбрежната алея, където продължават да изникват нови заведения директно на плажа.

Снимка: БТА

Ако направим паралел между идеала за "Българската Ница", включващ красота и ред, както и за морето като най-силното туристическо оръжие, и ситуацията с естетиката днес, изниква и проблемът с боклука, който доскоро беше сериозен за варненци. Повредени камиони, неизпразнени контейнери, а Благомир Коцев дори заяви, че "Варна е пред криза с боклука, която ще засенчи дори тази в София". Тръбата във Варненското езеро не е аварирала от края на миналата година или поне не сме разбрали за това.

Тръбопроводът във Варненското езеро Снимка: Пресцентърът на Община Варна

Контрастът между "зеленото сърце" и настоящото презастрояване в кварталите на Варна също е очевиден. Варненци сигнализират, че градът се задъхва - не само защото няма въздух от всичките новоизникващи сгради в жилищните комплекси, но и заради все по-утежнения транспортен трафик. Читатели на Dir.bg сигнализират за недобра инфраструктура и също изказват множество забележки около организацията на градския транспорт.

Безспорно е - Варна се променя и не е единственият град с казуси от такова естество. Но въпросът днес не е дали се строи и модернизира, а как и за кого това се случва. И както се посочва в постановлението от 10 юни 1921 година - "самата природа със своите прелести най-добре показва и повелява сигурна и целесъобразна насока". Честити 105 години идеал за "Българската Ница".

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google