Паник-атака или нещо друго?
Болести, които приличат на тревожност или могат да я предизвикат
Чуйте статията:
Сърцебиене, изпотяване, треперене, замайване, усещане за недостиг на въздух и внезапен страх. Това са симптомите, които повечето хора свързват с тревожността и паник атаките. Проблемът е, че човешкият организъм не чете учебници по психиатрия. Част от заболяванията могат да имитират тревожно разстройство толкова убедително, че години наред да останат неразпознати. Други пък действително предизвикват усещане за тревожност чрез хормони, възпалителни медиатори или нарушения в работата на нервната система. Разбира се, това не означава, че всяко сърцебиене крие рядка диагноза. Но когато симптомите са необичайни, упорити или не се вписват напълно в картината на тревожното разстройство, е добре да помним, че понякога причината може да се окаже съвсем различна.
Какво представлява паник-атаката?
Паник-атаката сама по себе си не е заболяване, а внезапна алармена реакция на нервната система, която може да се появи както при паническо разстройство, така и при други състояния. Тя представлява внезапен пристъп на интензивен страх или силен физически дискомфорт, който достига своя максимум обикновено в рамките на няколко минути. Макар да се възприема като психичен феномен, преживяването е преди всичко телесно. Организмът активира същата система за реакция, която би използвал при реална опасност - отделят се стресови хормони, пулсът се ускорява, дишането става по-бързо, а мускулите се подготвят за действие.
Проблемът е, че при паник-атаката тази реакция се включва без външна заплаха или е несъразмерна на ситуацията. Човек може да усети сърцебиене, треперене, изпотяване, замайване, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, гадене или изтръпване на крайниците. Нерядко се появява и усещането, че предстои нещо катастрофално - припадък, инфаркт, загуба на контрол или дори смърт.
Макар пристъпът да изглежда безкраен за човека, който го преживява, той обикновено е кратък. Най-интензивната част трае от няколко до около 20 минути, след което симптомите постепенно започват да отслабват. Именно тази характерна динамика често помага на лекарите да различат паник-атаката от някои други заболявания, които протичат по-продължително или не показват подобно бързо отзвучаване.
Причината паник-атаките да се бъркат често с други заболявания е, че симптомите не са въображаеми. Те произлизат от реални физиологични промени в организма. Същите механизми обаче могат да бъдат активирани и от редица заболявания, което понякога превръща разграничаването им в истинско диагностично предизвикателство.
Болести, които могат да изглеждат като тревожност
Когато организмът живее на бързи обороти
Ако има заболяване, което най-често успява да се маскира като тревожно разстройство, това е хипертиреоидизмът. Щитовидната жлеза регулира скоростта, с която работят почти всички клетки в организма. Когато започне да произвежда прекалено много хормони, тялото буквално преминава на по-високи обороти - сърцето започва да бие по-бързо, човек се чувства напрегнат и неспокоен, ръцете могат да потреперват, а сънят да стане повърхностен и неспокоен. Появява се усещане за вътрешна възбуда, което много хора описват като тревожност без ясна причина. Не е трудно нито пациентът, нито понякога лекарят да насочат вниманието си към психиката.
Подобно на паник-атаките, симптомите често включват сърцебиене, изпотяване и чувство, че организмът е постоянно нащрек. Разликата е, че при заболяванията на щитовидната жлеза тези прояви обикновено не идват на пристъпи, а са относително постоянни и постепенно се засилват. Има и други подсказки обаче: много пациенти отслабват въпреки добрия апетит, започват да понасят по-трудно топлината, изпотяват се повече от обичайното и забелязват пулса си ускорен, дори когато почиват. Именно тези допълнителни симптоми често помагат да се открие истинската причина зад привидната тревожност.
Когато организмът компенсира недостига на кислород
На пръв поглед анемията няма нищо общо с тревожността. В действителност обаче много от симптомите могат да изглеждат изненадващо сходни. Причината е, че когато нивото на хемоглобина спадне, до тъканите достига по-малко кислород. За да компенсира този недостиг, организмът принуждава сърцето да работи по-усилено. Така се появяват ускорения пулс, лесната уморяемост, чувството за недостиг на въздух и понякога неприятното усещане за вътрешно напрежение. При физическо усилие симптомите могат да станат още по-изразени и човек да остане с впечатлението, че преживява тревожен пристъп.
Разликата е, че при анемията оплакванията обикновено се развиват постепенно и често са съпроводени от други признаци като бледа кожа, отпадналост, намалена физическа издръжливост, косопад или чупливи нокти. Докато паник-атаката настъпва внезапно и достига връх за минути, симптомите на анемията обикновено следват човека през по-голяма част от деня.
Когато виновникът е електрическата система на сърцето
Сърцебиенето е един от най-честите симптоми както при тревожните разстройства, така и при някои аритмии. Това не е случайно. При паник-атаката ускореният пулс е резултат от активиране на реакцията "бий се или бягай", докато при аритмиите проблемът започва от самото сърце и по-точно от електрическата система, която управлява неговия ритъм.
При някои нарушения на ритъма сърцето внезапно започва да бие много бързо, твърде бавно или неравномерно. Появяват се сърцебиене, чувство за прескачане, замайване, слабост, стягане в гърдите и понякога задух. Не е трудно човек да се уплаши и да реши, че преживява паник-атака.
Има обаче няколко детайла, които насочват в друга посока. Докато тревожността често нараства постепенно и е придружена от характерния страх, при аритмиите симптомите могат да започнат буквално от един удар на сърцето до следващия. Някои хора могат дори да посочат точния момент, в който пристъпът е започнал и точния момент, в който е приключил. Понякога се наблюдават и пресинкоп, припадък или ясно измерими промени в пулса, които не са типични за паник-атаките.
POTS - синдромът, който се активира при изправяне
Синдромът на постурална ортостатична тахикардия (POTS) е едно от състоянията, които най-често се бъркат с тревожност, особено при млади жени.
Обикновено когато човек се изправи, кръвоносните съдове автоматично се адаптират към промяната в положението на тялото. При POTS тази адаптация не протича достатъчно ефективно. Организмът компенсира, като ускорява сърдечната честота, понякога доста значително и резултатът може да бъде впечатляващо сходен с тревожен пристъп - сърцебиене, замайване, слабост, треперене, изпотяване, мозъчна мъгла и усещане, че човек ще припадне. Някои пациенти години наред чуват, че проблемът им е психологически.
Най-голямата издайническа следа обаче е връзката с положението на тялото. Симптомите се появяват или се засилват при изправяне и често намаляват при сядане или лягане. Тази закономерност е много по-характерна за POTS, отколкото за тревожно разстройство.
Когато хормоните имитират тревожност
Не всяко сърцебиене при жена на 45-55 години е паник-атака. Понякога причината се крие в хормоналните промени, които съпътстват перименопаузата и менопаузата.
Намаляващите нива на естроген влияят върху центровете в мозъка, които регулират телесната температура, съня, настроението и автономната нервна система. Затова много жени започват да изпитват внезапни горещи вълни, сърцебиене, изпотяване, нощни събуждания и усещане за вътрешно напрежение. Затова и на пръв поглед картината може да изглежда като тревожно разстройство, но разликата е в това, че оплакванията често вървят заедно с промени в менструалния цикъл, нарушения на съня, горещи вълни и други симптоми на хормоналния преход.
Интересното е, че при някои жени тревожността действително се появява за първи път именно в този период, което прави разграничаването още по-сложно.
Болести, които могат действително да предизвикат тревожност
Когато мозъкът не търпи на глад
Мозъкът е един от най-големите консуматори на глюкоза в организма. Когато нивото на кръвната захар започне да спада прекалено много, тялото реагира като при извънредна ситуация: освобождават се адреналин и други стресови хормони, чиято задача е бързо да повишат кръвната захар. Именно те предизвикват сърцебиене, изпотяване, треперене, чувство за тревога и вътрешно безпокойство. Разликата е, че тези симптоми често се появяват след продължително гладуване, физическо натоварване или при хора с диабет, приемащи определени медикаменти. Освен това обикновено се подобряват сравнително бързо след прием на храна или захар.
Когато надбъбречната жлеза натиска газта
Феохромоцитомът е рядък тумор на надбъбречната жлеза, но е толкова характерен, че заслужава място в този списък. Той произвежда големи количества адреналин и норадреналин - същите вещества, които организмът отделя при силен стрес или опасност. В резултат могат да се появят внезапни пристъпи на сърцебиене, изпотяване, треперене, тревожност и усещане за надвиснала заплаха.
На практика пациентът може да преживява нещо, което много прилича на паник-атака, но причината е хормонална, а не психична. Подозрението се засилва, когато към тези симптоми се добавят пристъпно високо кръвно налягане, силно главоболие и повтарящи се кризи със сходен характер.
Когато се будим тревожни
Сънната апнея е състояние, при което дишането многократно спира за кратки периоди по време на сън. Макар човек често да не осъзнава тези паузи, мозъкът ги регистрира като потенциална заплаха. Всеки епизод на недостиг на кислород активира стресовата система на организма и предизвиква отделяне на адреналин. В резултат на това някои хора се събуждат внезапно със сърцебиене, чувство за паника, недостиг на въздух и усещане, че нещо ужасно се случва. Не е трудно подобно преживяване да бъде сбъркано с нощна паник-атака.
Разликата е, че при сънната апнея често има и други характерни признаци - силно хъркане, спиране на дишането, наблюдавано от партньора, сутрешно главоболие, сухота в устата и изразена сънливост през деня. Именно тези следи често насочват към проблема.
Когато мозъкът губи ориентация
Замайването и световъртежът са едни от най-тревожните усещания, които човек може да изпита. Когато системата за равновесие във вътрешното ухо изпраща объркани сигнали към мозъка, светът може да започне да се върти, подът да изглежда нестабилен, а походката да стане несигурна.
Такива преживявания лесно активират тревожност. Всъщност при много пациенти тя е вторична реакция на мозъка към загубата на ориентация при вестибуларни нарушения. Организмът възприема внезапната нестабилност като потенциална опасност и включва същите механизми, които се активират при заплаха.
Подсказка към истинската причина е, че симптомите често се провокират от движения на главата, промяна в положението на тялото или определени зрителни стимули. Световъртежът обикновено е водещият симптом, а тревожността се появява след него.
Когато въздухът наистина не достига
Паник-атаките и астматичните пристъпи могат да изглеждат изненадващо сходни. И в двата случая човек изпитва недостиг на въздух, напрежение и страх. При астмата обаче проблемът е механичен. Дихателните пътища се стесняват вследствие на възпаление и спазъм на гладката мускулатура. Въздухът действително преминава по-трудно. Това често води до паника, която допълнително влошава усещането за задух. Така се създава порочен кръг, в който физическият и психологическият компонент се усилват взаимно.
За астма насочват свиренето в гърдите, кашлицата, известна анамнеза за алергии и фактът, че симптомите често се подобряват след използване на инхалатор.
Инфарктът - диагностичният капан
Една от причините паник-атаките да плашат толкова много хора е, че симптомите им се припокриват с тези на някои сърдечни заболявания. Ускореният пулс, изпотяването, чувството за надвиснала опасност, стягането в гърдите и задуха могат да присъстват и в двете състояния. Причината е, че независимо дали източникът е психичен или сърдечен, организмът реагира чрез едни и същи системи за стрес и оцеляване. При инфаркт човек не изпитва страх, защото е тревожен. Той е тревожен, защото тялото му усеща, че се случва нещо опасно.
Въпреки сходствата има и важни разлики. При инфаркта често се появява тежест, натиск или болка в гърдите, която може да се разпространи към лявата ръка, рамото, гърба, шията или долната челюст. Някои пациенти описват усещането като "слон, седнал върху гърдите". Симптомите нерядко са свързани с физическо усилие и могат да бъдат придружени от студена пот, гадене и силна отпадналост.
Допълнително объркване създават състояния като интеркосталната невралгия. При нея болката произлиза от междуребрените нерви или околните структури на гръдната стена и понякога може да бъде толкова остра и внезапна, че човек да се изплаши от инфаркт. За разлика от сърдечната болка тя често се усилва при определени движения на тялото, при завъртане на гръдния кош, кашляне, кихане или дълбоко вдишване. Понякога може дори да се провокира при натиск върху болезнената зона.
Точно тук се появява още един диагностичен капан. Уплахата от силната гръдна болка може сама по себе си да активира паник-атака. Така човек започва едновременно да усеща болка, сърцебиене, изпотяване, задух и страх, което допълнително засилва убеждението, че преживява сърдечен инцидент.
Разбира се, в реалната медицинска практика новопоявилата се болка в гърдите никога не бива автоматично да се приема за невралгия или тревожност. Първата задача винаги е да бъдат изключени потенциално опасните причини, преди симптомите да се обяснят с по-безобидно състояние. Още повече, че шне всички инфаркти се развиват като по учебник, особено при жени, възрастни хора и диабетици. Тогава понякога оплакванията могат да са нетипични и да наподобяват тревожен пристъп, стомашен проблем или необясним задух.