100-те дни на кабинета - без комфорт, с война и енергийна криза
Протести, ценови шок и пандемия не дадоха глътка въздух за спокойно начало, а в Четворната коалиция вече тлее напрежение
Някои го наричат Кабинета "Петков", други - Четворната коалиция - управляващата конфигурация, която навършва символичните 100 дни. Без обичайния толеранс, с енергийна криза, ценови шок, COVID и за капак - война. Резултатът - нов заем и двуцифрена инфлация. Какво успя и какво не успя да постигне за този кратък срок от живота си четирипартийното правителство?
Без План за възстановяване, с окъснял бюджет, двуцифрена инфлация и нов заем
Планът за възстановяване още не е подпечатан и прошнурован - засега му се наложи да мине през две поправителни сесии. От последния вариант разбрахме, че ще заложим масирано на батерии за производство на енергия, като начин да се откопчим от руската енергийна зависимост. Обещанието този път е, че ЕК до дни ще даде зелен светофар и за да го ознаменува, самата председателка Урсула фон дер Лайен ще дойде у нас.
На този фон бяха взети поредните 500 млн. външен дълг, а макар и закъснял с няколко месеца, бюджетът бе обявен за най-социалния с обещание да е още по-щедър в средата на годината, когато властта ще го актуализира. В интерес на фактите - нямаше как новото мнозинство и правителство да свари с макрорамката на хазната за няколко дни до края на празничния декември. Забави се обаче още два месеца.
Над 6 млрд. отделиха управляващите за здраве, а властта обеща реформите за след средата на годината, когато бюджетът отново ще бъде коригиран. За тогава остават евентуални опити за отпадане на т.нар. клинични пътеки. Продължава допълнителното плащане на персонала, ангажиран с епидемията от коронавирус. Управляващите успяха да прокарат 710 лв. минимална работна заплата и безплатни детски градини. За пръв път от последните три правителства обезщетението за майчинство бе размразено и изравнено с минималната заплата. Вкарването на допълнителните 50 лв. за смекчаване на COVID-кризата за пенсионерите, в преизчисления размер на пенсиите, провокира напрежение, тъй като се оказа, че голяма част от тях получават по-малки суми с увеличението. НОИ се коригира, а от юли се предвижда още 6,1% увеличение. Пенсионерите, които се ваксинираха, пък получиха и по 70 лв. бонус от държавата.
Всички социални плащания и увеличения, обявени за голямата гордост на кабинета, обаче стремглаво потънаха в двуцифрената инфлация. По данни на синдикатите към вчерашна дата тя е вече 10% за февруари.
Правителството обеща да предприеме и голяма информационна кампания за ваксиниране, но до нея не се стигна, тъй като инфекцията започна да затихва, а съответно - и опашките пред ваксинационните пунктове. Въпреки че премиерът и министрите въведоха заповед за допускане в министерствата само срещу сертификат и самият Кирил Петков се заричаше, че ще го премахне само ако достигнем поне 70% ваксинирано население в България, властта отстъпи доста по-рано от червената си линия.
Преса наложи и протестът на "Възраждане", при който се стигна почти до щурм на парламента, а така също и непреклонността на един от коалиционните партньори ИТН. В крайна сметка, от 21 март сертификатът отпадна, а решението за това бе взето в навечерието на втория протест срещу него. Процентът ваксинирани българи пък си остана около 30.
Енергийната криза и последствията от инвазията в Украйна
Още в първите си дни властта допусна мораториум върху цените в енергетиката, като набързо прие предложение на опозицията. Само часове по-късно се разкая за това си отстъпление и обеща, че мораториумът може да падне и по-рано, в зависимост от анализите, които предприемат в енергетиката. Мораториум все още има, а скандал разтресе публичното пространство, когато бе сменен шефът на "Булгаргаз". Новите управляващи си избраха и нов председател на КЕВР. И започнаха анализи на онова, което заварват в енергетиката.
Компенсациите за високите сметки за ток и газ, подскочили рекордно не само заради икономическата криза в света, вследствие коронавирусната пандемия, но и заради войната в Украйна, трябва да продължат до края на март. Кабинетът реши да компенсира не само бизнеса, мрежовите оператори и разпределителните дружества, но и битовите абонати, които се отопляват на газ - средно с около 30 лв. за МВтч. За плащанията бяха осигурени 221 млн. лв. Въпреки това бизнесът се оплака от непосилни сметки за промишлен ток, а от сдружението на заведенията дори размахаха сметка за 13 829 лв., с над 60% повече от миналата година за същия период срещу компенсация от държавата от 118 лева.
Санкциите срещу Русия изправиха кабинета пред още по-голямо предизвикателство и показаха серия от лъкатушещи ходове и изказвания. Първоначалната позиция на премиера бе, че България ще подкрепя единно всички наказателни мерки срещу Руската федерация, впоследствие Кирил Петков обяви, че не можем да си позволим да се откажем от руския газ и ще искаме Брюксел да направи изключение за нас. Само няколко дни по-късно съпредседателят на ПП Асен Василев обърна на 180 градуса руля, като се зарече, че ще се откажем от руския газ в края на годината, когато изтичат дългосрочните договори с Москва. Това провокира размахване на пръст от сръбския президент Александър Вучич, че няма как да стане, защото Сърбия чака газ, който й доставяме през нашата газова връзка. Все още не е ясно с какво ще заменим руската зависимост, кабинетът заговори за повече зелени източници, батерии, а договор за втечнен газ нямаме подписан, въпреки посещението на Асен Василев в САЩ.
Само ден след изненадващото му изявление пък премиерът отиде на инспекция на гръцката газова връзка, на която се уповава кабинетът за диверсификация, и направи обратен завой. Петков коригира вицепремиера си, че късаме с "Газпром".
"Ние няма да отрязваме принципно "Газпром", но трябва да влезем в преговорите с повече от една карта в ръката си", каза Петков, опонирайки задочно на Василев. И обеща по интерконектора с Гърция да потече азерски газ от септември, на много по-ниска цена от руския - поне с една трета. Оттам можели да минат 3 милиарда кубика газ, а на този фон диверсификацията ни била гарантирана и от връзката с Турция и Месемврия.
През това време, покрай шеметните сметки за газ, хлябът стигна 2 лева, увеличението на пенсиите потъна, а олиото подгони 6 лева. След луди опашки пред бензиностанциите и бой за слънчогледовото масло кабинетът даде клетва за борба със спекулата. Засега в джоба на българина резултата го няма, а властта обвини опозицията в подривната завера за паниката по магазините.
Външната политика - в клопката на македонския въпрос и войната в Украйна
Още с встъпването си в длъжност кабинетът изведе на преден план присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Това стана приоритет на приоритетите, а премиерът и министрите му започнаха редовни рейдове до Скопие и обратно с цел замяната на проблема за историческите разминавания между двете страни и поставянето му на бизнес плоскост. Възобновена бе самолетната връзка София-Скопие, а още с първото си отиване в северномакедонската столица Кирил Петков предизвика скандал у нас, заговаряйки за фашизъм в присъединените към страната ни територии по време на Втората световна война - любима опорка на македонските власти през последните 30 години.
Петков бе упрекнат от редица политици и анализатори, че е отишъл на крака при северомакедонците, все едно София кандидатства за член на ЕС, а не Скопие. Той беше разкритикуван още, че е подходил неподготвен по темата и се поддава на външен натиск - скастри го дори и президентът Румен Радев за това, че скопската му визита е била прибързана. Сформирани бяха двустранни комисии по различни сектори от икономиката и бе демонстриран голям интензитет до момента, в който руският президент Владимир Путин не нападна Украйна.
Войната измести северомакедонския приоритет още в навечерието с обръщане на фокуса към НАТО, усилването на източния фланг в наше лице и натрупаните проблеми в българската армия откъм инвестиции и оборудване. Разбра се, че ще приемаме натовска рота от САЩ, но няма да изпращаме нито самолети, нито оръжие, нито противовъздушна система за ракетна отбрана С-300. Казахме "да" - на хуманитарната помощ и приема на украински бежанци, но "не" - на военната помощ за Киев. Гаранциите даде неведнъж самият Кирил Петков, включително от "Гербовата зала" на Министерския съвет рамо до рамо с американския министър по отбраната Лойд Остин.
Съдебната реформа - почти на кота нула в първите три месеца на кабинета
"Нулева корупция и съдебна реформа", бе програмният лозунг на новата власт, изваждан пред скоби още в предизборната кампания. За да я постигне, правителството си постави за цел смяната на главния прокурор, реформа в КПКОНПИ и закриването на спецправосъдието. След 100 дни Иван Гешев все още не е сменен, въпреки зелената светлина, която даде КС на правосъдната министърка Надежда Йорданова за правото й да поиска от ВСС преждевременното прекратяване на мандата. Първият опит се провали, а междувременно за около три месеца управляващите успяха да принудят сам да си тръгне от КПКОНПИ Сотир Цацаров, след като ДАНС му отне достъпа до държавни тайни по лично искане на премиера.
Пак по негово искане, по думите на ГЕРБ и адвокат Менко Менков - полицаи арестуваха в навечерието на 100-те дни Бойко Борисов заедно с неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия му финансов министър Владислав Горанов по разследване за изнудване, свързано с бизнесмена Васил Божков. Това трябваше бъде постигане на обещана справедливост по презумпцията, че "никой не е над закона". Без да ще, повтаряйки го малко преди арестите, премиерът сам напомни и за своя сблъсък със законодателството и Конституцията. Акцията завърши с фиаско, след като прокуратурата не намери доказателства в материала на МВР и тримата арестувани в ГДНП бяха освободени. Вътрешният министър Бойко Рашков и премиерът Кирил Петков имаха възможност още веднъж да упрекнат обвинението, че пази бившите управляващи, а възмущението се изрази в заключението "абсолютен саботаж" от страна на българската прокуратура. В размяната на стрели между изпълнителната власт и ГЕРБ се оказа замесено и името на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, която в деня на арестите все още беше в страната ни. Предстои вторият епизод от схватката на тепиха на Темида, а междувременно с почти деветчасово заседание правната комисия успя да закрие спецсъда и спецпрокуратурата - засега само на първо четене.
Коалицията върви със скърцане, но си дава вид на смазана в името на мандата
Твърде рано се проявиха скърцанията в машината на четворната коалиция. Представителите й пък го намират за съвсем нормално при събирането в общо управление на толкова различни партийни формации. Всяко министерство получи своята независимост - по дефолт, още от подписването на споразуменията на ПП с останалите във формулата на властта. Добрият тон поне, като за начало, бе спазен и никой не риеше в градинката на другия. Още на втория месец обаче лъсна първото напрежение в управленското мнозинство - по оста на зеления сертификат. Там непримиримите "Има такъв народ" твърдо се обявиха редом с опозиционната "Възраждане" против въвеждането му в парламента и въобще срещу цялостната проваксинационна и ограничителна политика на кабинета по повод коронавируса. След отстъпките на правителството разногласието бе туширано, за да излезе на преден план друго търкане - с БСП и нейното нежелание България да изпращаме оръжие на Украйна. ПП отново се съобрази с пресата на коалиционния партньор, но се наложи да пази равновесието в коалицията, след като най-малките в управленската структура - ДБ, скочиха срещу БСП и дори заговориха за оставки заради виждането си, че не сме лоялен партньор на НАТО и само ние със Словакия не изпращаме оръжие срещу Русия.
Отново БСП се оказа спънката пред оцеляването на кабинета, след като отказа да подкрепи за министър на отбраната Тодор Тагарев. Това наложи тайни консултации и спешно докарване с правителствения "Фалкон" на посланика ни в НАТО Драгомир Заков буквално два часа преди гласуването в пленарната зала.
На този етап обаче Кирил Петков удържа мирното съжителстване в коалицията, независимо че напрежението покрай войната доста изостри позициите между партньорите и ги раздели на ястреби и гълъби. И точно в този момент атаката дойде от ПП и техни депутати, които притиснаха социалистите на полето на горите. БСП се оказаха обвинени, че пълнят горските стопанства с партийни кадри. Интрига в коалиционните редици предизвика и поисканият от Нинова форсмажор в държавата заради войната. Лидерката на социалистите твърдеше, че е запознала партньорите с идеята си, те отрекоха и се изказаха негативно за подобно предложение.
Всички вкупом в четирипартийната коалиция пък не успяха да се разберат за единна кандидатура за управител на БНБ и така се стигна до нов старт на процедурата по номинации.
Видно е, че коалицията е трудна, напрежението тлее, но на никоя от съставляващите партии не й се ходи на рискови избори. Засега. А лъкатушенията и обратите в посланията на министър-председателя по темата за българско оръжие за Украйна и за скъсването с "Газпром" може пък да не са плод на неговата несигурност, а именно на коалиционното участие на БСП.
Първа рокада на министър - Стефан Янев си замина без партиен гръб
Сочен като кандидатура на ПП, Стефан Янев бе негласно възприеман като човек на президента в кабинета. Военният министър дърпаше на заден за по-смелите инициативи в посока засилено чуждо присъствие на НАТО у нас и предупреждаваше, че ако изпратим оръжие, се замесваме във войната. Янев открито опонираше на премиера, заговори за компенсации заради забавянето на новите изтребители от САЩ, наблягаше на българския интерес, а не толкова на този на НАТО и ЕС, вследствие на което Кирил Петков му поиска оставката. Официално - заради отказа на "мой министър" да използва думата "война" за агресията на Путин в Украйна. Янев пък го апострофира, че не е негов министър, а министър на България. И когато публиката се приготви зад гърба му да застане президентът Румен Радев и да влезе във втори сблъсък след въпроса за Скопие в ЕС, неочаквано държавният глава заяви публично, че е очаквал повече от бившия си служебен премиер на поста министър на отбраната. Сюжетът търпи развитие, доколкото изгоненият от кабинета Янев направи заявка, че ще готви свой политически проект.
Еманципация от президента - ПП смени всички кадри на служебното правителство
Кирил Петков и "Продължаваме промяната", противно на очакванията и твърденията на опозицията, демонстрираха еманципиране от президента още от първите дни. И докато публиката не вярваше, те разчистиха всички кадри на служебното правителство, респективно - на президента, по министерства и агенции. Не без помощта и на вицепремиера от БСП Корнелия Нинова. И така на територията на нейните министри едни кадри на БСП бяха заменени с други кадри на БСП.
Първото сблъскване на позиции между кабинета Петков и президента Радев се оказа Северна Македония и бързането на ПП да я вкараме в ЕС, за разлика от нежеланието на държавния глава да спешим процеса преди Скопие да гарантира правата на българското население там и край на езика на омразата.
Президентът се намеси и при първоначалния хъс на правителството за военна помощ за Украйна, като напомни, че не е удачна смяната на министъра на отбраната точно в момент на война.
От патрон на бившите служебни министри Радев се превърна в коректив, който, спазвайки добрия тон между властите, все пак не замълча и по редица социални въпроси, като проблемите с енергийната криза и обедняването на българските граждани на фона на инфлацията. Към момента обаче за първите 100 дни цари, поне на пръв поглед, взаимно уважение между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.
Първи протести - премиерът не се скри
Някои побързаха да обявят, че Кирил Петков е първият премиер, който не се крие от протестиращите, а тъкмо обратното - грабва микрофона да преговаря направо на улицата. Първият не е, но от повече от 20 години не се е случвало. Първият му сблъсък с гражданското недоволство бе с митинга срещу зеления сертификат, организиран от "Възраждане", когато опитът да води диалог бе заглушен с освирквания. Последва второ "закаляване на стоманата" на Шипка на 3 март, когато Петков отнесе някоя и друга снежна топка от несъгласните с външната му политика по отношение на войната с Украйна. За краткото време на власт кабинетът вече преживя няколко по-сериозни протеста, а Петков се оказа освиркван и наричан "предател" за последно миналата събота по време на визитата на американския министър на отбраната - от голям протест под прозорците му. Кабинетът преживя и протест на ГЕРБ заради арестувания му лидер Бойко Борисов, сблъска се и с полицейски протести, а преди часове стана ясно, че служителите на МВР не са се отказали да искат по-високи заплати и смятат да възобновят протестните действия.
Рейтингът на новата власт пада твърде рано след старта, отчетоха социолозите
Опозицията се закани с курс към предсрочни избори, а на този фон социолозите вече измериха спад на одобрението на кабинета "Петков". Рязък спад отчетоха от "Тренд" преди да изтекат трите месеца живот на правителството. Числата показаха, че кабинетът обира вече сериозни негативи, като отрицателна оценка за работата му дават 56% от българите, а само 29% го оценяват положително. За сравнение - в първите дни от мандата му положителните и отрицателните нагласи към правителството на ПП в четворна коалиция бяха почти равни 39% срещу 40 на сто. Само месец по-рано, през февруари, "Алфа рисърч" измери превес на одобрението на кабинета в размер на 35 на сто срещу 23% неодобрение.
Някъде около стотния ден начело на държавата започна да чезне и запазената марка на Кирил Петков - усмивката, отстъпвайки място на бръчката между веждите. И докато премиерът е уверен в пълния си мандат, единият му коалиционен партньор отдавна се изпусна, че се задават предсрочни избори.