Чуйте статията:

Днес се навършват точно 150 години от събитието, което превърна българския политически въпрос от вътрешен проблем на една империя в неотложен международен приоритет. Априлското въстание не постига военна победа, но неговото значение се измерва с моралния и дипломатически прелом, който предизвиква. То демонстрира пред света, че българското общество е готово за организирано, масово усилие в името на собствената си държавност. Без саможертвата от пролетта на 1876 година и последвалия отзвук в европейската преса, Освобождението две години по-късно би било исторически малко вероятно.

На 20 април 1876 година в Копривщица гърми първата пушка срещу османската власт, с което избухва Априлското въстание. Опит за арест на местните революционни дейци принуждава Тодор Каблешков да действа веднага, вместо да чака първоначално определената дата 1 май. С превземането на конака и разпращането на "Кървавото писмо" събитията придобиват необратим характер, въвличайки целия Пловдивски революционен окръг в открит сблъсък с империята.

За да се разбере тежестта на това решение, трябва да се погледне към Източната криза от средата на 70-те години на XIX век. Османската империя се намира в състояние на фактически фалит, а през 1875 година избухва въстанието в Босна и Херцеговина. Българските революционери осъзнават, че се отваря рядък геополитически прозорец - ако България остане пасивна, тя рискува да бъде изключена от бъдещите териториални промени в региона. Поради противоречивите интереси на Великите сили, българският успех е зависел от способността на едно въстание да предизвика външна намеса.

Именно в тази напрегната среда се подготвя планът, който днес разглеждаме като един от най-драматичните моменти в националната ни история. Първоначалният замисъл е бил въстанието да започне на 1 май 1876 година. Обсъждани са и други дати с висока символна стойност, като Великден (16 април) и Гергьовден (23 април по стар стил). Организаторите са се стремели да съчетаят религиозния подем с политическия акт, но подготовката в различните окръзи е наложила по-късна дата.

На общото събрание в местността Оборище (14 и 16 април) представителите на комитетите дават извънредни пълномощия на апостолите да обявят началото на действията при нужда. В събранието участва и Ненко Терзийски от село Балдево. Веднага след края той заминава за Пазарджик и предава на местните османски власти подробна информация за плановете, имената на ръководителите и стратегическите обекти. В отговор полицията изпраща конни отделения за арест на лидерите в Копривщица и Панагюрище.

Така се стига до съдбоносния 20 април 1876 година. След превземането на конака в Копривщица, Каблешков пише "Кървавото писмо" до колегите си в Панагюрище, подписано с кръвта на убито заптие. Куриерът Никола Салчев пренася съобщението за рекордно кратко време, а конят му издъхва веднага след пристигането.

Когато Георги Бенковски прочита писмото в Панагюрище следобед на същия ден, обявява въстанието и там. Историческите извори описват как Панайот Волов дори не е успял да разпечата веднага писмото заради треперещите си ръце. Въпреки това механизмът е задействан и в рамките на няколко часа в Панагюрище е сформирано Българско привременно правителство.

Важно е да се уточни календарният контекст на днешната дата. През 1876 година българите са използвали Юлианския календар (стария стил), според който денят е бил именно 20 април. По Григорианския календар (новия стил), събитието всъщност се е случило на 2 май. Днешното честване на 20 април е държавна традиция, която запазва историческото име на датата.

Въстанието завършва с военен разгром, но неговият ефект е предимно политически. Жестокостта при потушаването му предизвиква остри реакции от фигури като Виктор Юго и Чарлз Дарвин, което поставя българския въпрос в центъра на европейската дипломация. Това пряко води до Руско-турската война от 1877-1878 година. Сто петдесет години по-късно датата 20 април остава началната точка на този процес.