Априлското въстание - триумф на едно поражение

Идеята бе да изкрещим, за да ни чуят, твърди проф. Андрей Пантев

Снимка: Изгубената България

Априлското въстание - триумф на едно поражение

Идеята бе да изкрещим, за да ни чуят, твърди проф. Андрей Пантев

09:45 | 20 април 2019 | Редактор : Калина Петрова 128 8045 Снимка: Изгубената България

Годината е 1876-а, а денят - 20 април. Една паметна дата в българската история. На този ден, преди 143 години, нашите деди се вдигат срещу Османската империя в името на свободата.

Общото събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг, проведено в местността Оборище на 14 април, уточнява плана за въстанието и решава то да избухне на 1 май. Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото "Кърваво писмо". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна "Хвърковата чета", с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание. Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и т.н.

Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже.

Това накратко е сухата фактология. Как оценява въстанието, кои са оспорваните моменти за него и значението му - коментира пред Dir.bg историкът проф. Андрей Пантев:

Това е една епопея на обречените. Това е един взрив на нетърпеливите. Това е едно мъченическо усилие България да се присъедини към вече избухналите въстанически размирици на Балканския полуостров. Нека не забравяме, че това въстание беше част от голямата Балканска криза 1875-1879 година. Това до голяма степен предреши идеята, че не може вече само с такива козметични средства европейска Турция да бъде спасявана от мощния балкански и български национализъм.

Снимка: Изгубената България

Най-оспорваните моменти

Сред най-оспорваните моменти е наивната героика, че може с черешово топче да гътнем една триконтинентална империя, но замисълът на въстанието не е въстаниците от Панагюрище и от Копривщица да влязат победоносно в Цариград, а на българите да ни бъде обърнато внимание. Дотогава се говореше за въстанията в Босна и Херцеговина, за Сръбско-турската война, която протича по същото време, за преследването с верски и етнически съображения на едно население, което лежи в основата на европейската цивилизация.

Идеята бе най-сетне да изкрещим, за да ни чуят.

И тук не е, че е противоречиво и погрешно. Имахме исторически късмет, че въстанието избухна в тези подбалкански градчета и слуховете отначало, а после и потвържденията, че това население незаслужено страда под такъв гнет. Благодарение на щастливата случайност, че се научава от журналисти, от мисионери, от дипломати, от временно пребиваващи пътешественици стигна до Цариград. Оттам то се пое от пресата, а после и от общественото мнение и стигна гигантски размери, че нямаше дори и в Англия един голям град, в който да няма протести в знак на солидарност с въстаналото, но жестоко избиваното българско население.

Така можем да кажем, че онова, което днес наричаме гражданско общество, а тогава се е наричало обществено мнение, принуди цялата европейска дипломация да се занимава с българите, даже често пъти по-страстно, по-всеобхватно, отколкото другите огнища на славяно-християнската съпротива. И това до голяма степен спомогна Априлското въстание да стане един морален казус. Нашите въстаници искаха да покажат, че българите не са само добри орачи и копачи, земеделци и пастири, а са хора, които са носители на една дълбока историческа, държавна, институционна традиция, която най-сетне достигна пред очите на света.

Кочо Чистеменски в средата (Кочо Кундурджията-Чизмаря, 1840-1876), революционер, загинал в Априлското въстание, жертвайки себе си и семейството, за да не попадне жив в ръцете на турците в обсадената църква "Св. Архангели Гавраил и Михаил" в Перущица. Пловдив, около 1875 г.

Снимка: Изгубената България

Какво се промени

Априлското въстание го промени, колкото и парадоксално да звучи, неговият разгром, или това е триумфът на едно поражение. Тръгна словесна, даже и религиозна кампания в подкрепа на българите и това върза ръцете на антибългарски и антируски сили, които не можеха повече да се съпротивляват срещу освободителната мисия на руската армия и руската дипломация и политика.

"Заточеници" - фотография-възстановка, показваща заточването на арестуваните въстаници след потушаването на Априлското въстание. От ляво на дясно: неизвестен четник, Димитър Тодоров - Димитрото, четник от четата на Христо Ботев, Иван Атанасов - Арабаджията, близък съратник на Левски, деец на Съединението, Продан Тишков Проданов - Чардафон, опълченец, участник в Руско-Турската война, деец на Съединението, фотографията е заснета вероятно в София след 1880 г.

Снимка: Изгубената България