Преброяване 2021 - какво стои зад демографската криза

Никъде по света няма толкова остра липса на млади хора, твърди доц. Георги Бърдаров. А според бившия социален министър Христина Христова България не трябва да бъде дестинация за евтин труд

08:50 | 15 февруари 2022 | Автор : Елена Бейкова 290 18190 Снимка: iStock by Getty Images

6 520 000 души - толкова са българските граждани според предварителната оценка на данните от националното преброяване, проведено в началото на есента на 2021 г. Намалели сме с около 844 хиляди за период от 10 години. А в не толкова далечната 2001 г. сме били над 7.9 милиона.

Избрано

"При всички положения България се намира в тежка демографска криза. Това, което мен ме изненадва, е че при изнасянето на такива данни хората се изненадват. Това се случва от 31 години, ние следваме този тренд", казва доц. Георги Бърдаров, зам.-декан на Геолого-географски факулет на Софийския университет, ръководител на катедра "Социално-икономическа география" и преподавател по демография.

На това определение за демографската ситуация у нас ще се върнем след малко, но първо ще обърнем внимание на основния документ, разработван и актуализиран от всяко следващо правителство през годините - Национална стратегия за демографско развитие на Република България.

Такава стратегия, която да е публично достъпна в интернет, има за периода 2006-2020 г. Надградена е с актуализиран вариант, влязъл в сила през 2012 г. и обхващащ периода до 2030 г. За всяка година държавата одобрява план за изпълнение с конкретни мерки и програми, гарантирани с финансиране от бюджетите на различни институции. А след това отчита какво е изпълнено.

В публикувания план за 2021 г. например са заложени следните политики за борба с демографската криза:

Финансови стимули за раждане и отглеждане на дете, като различни видове помощи и данъчни облекчения за работещите родители
Насърчаване на семейното планиране
Подобряване на репродуктивното здраве на населението
Намаляване на абортите и извънбрачните раждания
Подобряване на общото здраве на населението, включително с насърчаване на профилактични прегледи при личния лекар
Повишаване на средната продължителност на живота и на живота в добро здраве
Политики за връщане на българи от чужбина и привличане на етнически българи от други държави
Възможности за работа за младите хора и за активен живот на възрастните хора

Подобни политики са разписани и в плановете за предишни години, но българското население продължава да намалява и да застарява, както ни напомнят поне веднъж в годината в докладите за изпълнение на демографската стратегия.

А ние ще припомним изказване на бившия вицепремиер и социален министър в кабинета "Борисов 2" Ивайло Калфин, който през 2016 година заявява, че основната цел на демографската стратегия е броят на населението да не спада под 7 милиона души. Факт, който с голяма вероятност ще бъде потвърден след няколко месеца от окончателните данни на НСИ от националното преброяване.

БНТ

Демографска криза, не и катастрофа

"Намаляването на населението е по-голямо от това, което очаквахме ние, хората, които се занимават професионално с демография, тъй като средногодишно България намалява с около 55 хиляди до 60 хиляди души. Очаквахме около 650 хиляди да е намалението за 10 години. Вероятно тук и пандемията оказва своето влияние", разказа пред Dir.bg доц. Георги Бърдаров. Той е категоричен, че за катастрофа не може да се говори.

"Демографската катастрофа е нещо необратимо и с фатален изход. България все още може да обърне тази картина. Имаме примери с държави, които са били в много по-тежка криза от страната ни - като Ирландия и Финландия - това са страни, близки до нас като брой население и като географско разположение, и преди 50 години са били в по-тежък колапс, а днес са водещи по всички демографски показатели".

Процесите, върху които можем да повлияем в България

Според доц. Бърдаров има пет процеса, които определят негативната демографска ситуация у нас. Два от тях са естествени за целия развит свят и върху тях не можем да повлияем: ниската раждаемост и все по-високата средна продължителност на живота.

"Раждаемостта у нас наистина е ниска, но България се намира по средата на европейската картина за раждаемост и това е следствие от естествени, обективни фактори и причини. С такава раждаемост след 50-70 години ще бъдат държавите в целия свят, тъй като всички преминават през еднакви етапи на демографско развитие. А колкото до по-високата продължителност на живота и застаряването на населението, това също е харатерно за целия развит свят", обяснява преподавателят по демография.

Два от процесите обаче са специфично български и върху тях можем да повлияем, твърди доц. Бърдаров.

"Острият дефицит на младо активно население. В целия развит свят се повишава средната продължителност на живота, обществата застаряват, но никъде няма толкова остра липса на младо активно население, както е у нас. Ние имаме драстичен вертикален демографски дисбаланс по оста младо-възрастно население, заради свръхемиграцията на млади хора. И това е най-голямата заплаха и най-голямото притеснение пред развитието на България и в икономически, и в социален, и в демографски план.

Второто специфично нещо е свръхвисоката смъртност. Тя беше свръхвисока и преди пандемията, България беше на първо място в Европа с 15.5 промила, и на едно от първите в света. В Северозападна България има общини със смъртност от порядъка на 45-50 промила - такава смъртност има само в региони с военни конфликти".

На пето място доц. Бърдаров отбелязва драстичните разлики между отделните области в страната.

Особености на раждаемостта у нас

Снимка: Bulphoto

Освен че раждаемостта в България е ниска, страната ни се отличава от другите европейски членки с ранните раждания, особено сред жените от ромската общност. На това обръща внимание бившият социален министър от кабинета "Сакскобургготски" Христина Христова. Тя беше съветник по икономическата и демографска политика на вицепремиера Валери Симеонов в предишното редовно правителство.

"Имаме и обратния процес - отложени раждания - много жени започват все повече да изчакват периода за първо дете, средната възраст за първо раждане се приближава до 30 години. Все по-масово това се случва след 35-годишна възраст, което води до проблеми с вродени увреждания и необходимост от сериозни мерки в здравната система. Известно е, че в България има и много аборти. А все повече двойки имат и репродуктивни проблеми", обясни пред Dir.bg Христина Христова.

Според нея най-добрият стимул за раждаемостта е развитата икономика с качествени работни места, добри възнаграждения, развити системи на образование и здравеопазване, за да могат хората в репродуктивна възраст да разчитат на това.

"Оттам-нататък всяка държава прави система от мерки за поощряване на раждаемостта. У нас в бюджета за тази година има малки стъпки, макар че еднократната помощ за раждане се запазва в досегашните си размери - 250 лева за първо, 600 лева за второ и 300 лева за трето дете. А това е важна помощ, защото изведнъж изникват какви ли не разходи за семейството - често пъти се налага да се смени квартирата, да се подобри обзавеждането, да се набавят различни пособия за отглеждането на дете", посочва Христова.

Като добри стъпки тя определя предвиденото от април увеличение на размера на детските добавки и премахването на таксата за детските градини и яслите. И подчертава положителния ефект на значителните данъчни облекчения, които влязоха в сила за доходите от 2021 г.

"Семейното подоходно облагане е добра мярка за работещите семейства, които все пак осигуряват по-отговорно родителство", смята бившият социален министър. И допълва, че материалното подпомагане не винаги дава очаквания резултат.

"През последните години много шум се вдигна около политиката на Унгария за справяне с демографската криза - даване на средства за покупка на жилище при условие, че за определен брой години се родят определен брой деца - сложна система за демографско стимулиране. Оказва се, че коефициентът на плодовитост - средният брой на децата, който жените във фертилна възраст раждат - е един и същ в Унгария и България - 1.51".

Кои от демографските политики не сработиха през изминалите 20 години?

Според Христина Христова на първо място сред неуспешните политики на страната ни е създаването на условия за бизнес и развитие на икономиката.

"Много инвеститори все още приемат България като привлекателна дестинация, заради ниската цена на труда. Това никак не бива да ни радва. Ниската цена на труда означава недобро качество на живот на семействата и на децата. От години сме на едно от първите места по детска бедност", обяснява тя.

Изходът от демографската криза - увеличаване на младото активно население

"Истински тревожната демографска тенденция е, че вече имаме близо 25 процента население в пенсионна възраст, а в области като Видин, Габрово и Смолян делът на това население е около и над 30 процента", припомня доц. Георги Бърдаров. И още - коефициентът на демографско заместване, който през 2001 г. показва, че на мястото на 100 излизащи в пенсия българи влизат 124 в трудоспособна възраст. Днес този коефициент е 100 на 62, а във Видин е 100 на 40.

"За да имаме днес прогресивно демографско развитие и България да излезе от тази ситуация, трябва да имаме условия, които да увеличават дела на младото активно население. Това е единственият изход от тази демографска криза. Това обхваща образование, здравеопазване, социална сфера, доходи. Условия, които да направят България привлекателна за младото активно население. Раждаемостта няма да се вдигне много и рязко. Няма и как отнякъде да дойде за кратък период много население. Но трябва постепенно да вдигаме дела на младото активно население и това постепенно ще ни изведе от порочния цикъл на демографската криза", смята преподавателят.

Според доц. Бърдаров, ако днес предприемем мерки, те ще дадат видим резултат след около 10-15 години.

ИЗБРАНО