Как изглежда демографската ни карта
Почти цялата Северна България да се топи, докато в София се струпват все повече хора. Намаляват дори областите Пловдив и Варна
Националният статистически институт обяви прогнозния резултат от преброяването на населението през 2021 година. Според данните България е намаляла с рекордните 844 256 души.
Вече са ясни точните разбивките по области. Сравнението с 2011 година разкрива мащаба на демографския колапс, в който се намира страната ни.
Продължава тенденцията почти цяла Северна България да се топи, докато в София се струпват все повече хора. Намаляват дори областите Пловдив и Варна, към които обичайно има вътрешна миграция на хора от по-малките градове и села.
Пример за много лоша тенденция е област Видин, която пада от 101 018 души през 2011 година до 74 493 души през 2021 г. Област Добрич наброява 189 677 души през 2011 година, но вече е 139 782 души. Двете области споделят един и същ процент на отрицателен прираст от -26,3%.
Област Пазарджик е намаляла с най-голям брой души, губейки 60 365 от жителите си за 10 години. Следва старата столица Велико Търново, която е с 59 052 души по-малко спрямо 2011 година. Негативната тенденция е силно изразена и в област Плевен, която за 10 години намалява с 56 966 души.
През 2021 година, София-град е единствената област с население над милион, Пловдив над половин милион, Варна над 400 000 души, а Бургас над 300 000 души.
Благоевград, Пазарджик, Плевен, София, Стара Загора и Хасково са единствените области с население над 200 000 души.
През 2011 година е нямало област с население под 100 000 души. Днес такива са областите Видин, Габрово, Разград, Силистра, Смолян и Търговище.
По груби сметки за последните 30 години България се е стопила с над 2 милиона души. Ако в края на 80-те години на миналия век населението на страната ни е наброявало близо 9 милиона, то днес вече е 6 520 314 души.
Данните от динамиката на прираста на населението от 1900 година до сега показват, че съотношението между раждаемост и смъртност се е променяло негативно три пъти. Два пъти това става за кратко по време на Балканските войни и Първата световна война. Сривът съвпада с Първата и Втората национална катастрофа. Третият път продължава от края на 80-те до днес, без изглед за подобряване на тенденцията.
Данните от преброяването са интересни и на фона на покачващите се цени на имотите в България.
Макар населението на страната да намаля, то сградният фонд се увеличава. Броят на жилищата (обитавани и необитавани) е 4 182 383 и се увеличава спрямо 2011 г. с 295 хил. или със 7.6%.
Наред с това растат цените на имотите и наемите. Добър пример за динамиката е София.
Ако през 2011 година в столицата живеят 1 291 591 човека, то днес бройката е достигнала до 1 480 830 души. Това е увеличение от 14,7 процента.
През 2011 са преброени 607 473 жилища в столицата, а през 2021 вече са 697 817. Увеличението е от 13 процента.
През 2012 гoдинa, когато ефектът от икономическата криза отшумява, cpeднитe цeни на жилищата в София са oĸoлo 720 eвpo нa ĸвaдpaт. През 2021 година средната цена на квадратен метър стига 1175 евро. Това е увеличение от 38,8 процента.
През 2011 година в Пловдивска област са преброени 318 569 жилища, а в областите Бургас и Варна - съответно с 269 353 и 243 427 жилища.
През 2021 в Пловдивска област са преброени 348 107 жилища, а в областите Бургас и Варна - съответно с 305 815 и 271 257 жилища.
Най-малко жилища са преброени в област Силистра. През 2011 година те са 57 295, а през 2021 г. са 57 776.
В Разградска област е отчетено намаляване в жилищния фонд - от 59 576 през 2011 г. до 58 877 през 2021 г.