Постигна ли Америка мир в културните войни

20:02 | 30 декември 2021 | Автор: Любомир Мартинов, БТА 73 4109 Снимка: AP/БТА

Изминаващата 2021 г. ще запомним с няколко ярки епизода от културните войни в САЩ, но също така и с понижаването на интензитета им спрямо 2020 г., обусловено от падането от власт на президента Доналд Тръмп. След като демократът Джо Байдън стана новият стопанин на Белия дом, спряха погромите на крайнолеви движения като "Антифа" и "Животът на чернокожите има значение", представяни упорито от корпоративните медии като "предимно мирни" протести "срещу расизма". Изчезнаха и заглавията "Бял полицай уби невъоръжен чернокож", намаля значително и употребата на изпразненото от езиков смисъл словосъчетание "расова несправедливост", а вестниците разредиха назидателните статии за "бялата привилегия".

Black Lives Matter

След като през цялата 2020 г. демонстранти изразяваха отвращението си от "расистката", "робовладелска" и "потисническа" западна цивилизация, като събаряха, чупеха и боядисваха паметници на известни личности, тези вандалски прояви рязко секнаха. Ако се съди по новинарския поток, след встъпването в длъжност на Байдън Америка сякаш реши с магическа пръчка всичките си проблеми, които през 2020 г. доведоха до сцени, напомнящи гражданска война. Въпреки че културните войни преминаха в малко по-латентна фаза през последните месеци, няколко емблематични събития от изминаващата година оставиха траен отпечатък.

Щурмът срещу Капитолия

Годината започна още по-бурно, отколкото завърши старата. Тълпа привърженици на президента републиканец Доналд Тръмп нахлу на 6 януари в сградата на Конгреса във Вашингтон. Атаката прекъсна съвместна сесия на двете камари, на която трябваше да бъдат утвърдени резултатите от президентските избори от края на 2020 г., които Тръмп загуби от опонента си демократ Джо Байдън. Магнатът на недвижими имоти твърдеше, че Байдън е спечелил с измама изборите и точно преди нападението изнесе реч, в която призова симпатизантите си да тръгнат на протестно шествие към Капитолия, за да се противопоставят на тази "неправда". Действията на Тръмп бяха изтълкувани от съперниците му от Демократическата партия като опит за преврат. Доминираната от демократи Камара на представителите гласува в последствие за импийчмънт на президента, но Сенатът, където републиканците имаха мнозинство, го оправда.

Културните войни са конфликти между обществени групи, които се борят за надмощие и за налагане на своите ценности и вярвания. Терминът се отнася до теми, в които има силни разногласия и поляризация, в това число по въпроси като расизъм, хомосексуалност, аборти, мултикултурализъм, транссексуалност и други. Бунтът в Капитолия бе проява на натрупаното напрежение между демократите, където през последните години доминират все по-крайнолеви елементи, и републиканците, които също вървят стремително към крайнодясното. Доминиращите радикални крила в двете партии демонстрираха нееднократно, че за тях обективната истина няма значение и е важно това, което пасва на наратива им. Това направи техните поддръжници особено уязвими към манипулации и дезинформация, а конспиративните теории за коронавируса и за изборите, разпространявани от крайнодесни движения като "Кю Анон", направиха така, че част от привържениците на Тръмп да скъсат напълно с действителността и да извършат щурма в Капитолия.

Студенти за социализъм протестират в кампуса с настояване на Кайл Ритънхаус да не бъде разрешено да се запише в Държавния университет в Аризона, 1 декември 2021 г., Темпе, Аризона

Снимка: AP/БТА

Кайл Ритънхаус - когато неизбежната самоотбрана се третира като расизъм

През ноември съдебно жури обяви за невинен 18-годишния Кайл Ритънхаус - младеж от доброволчески отряд за опазване на реда в Кеноша в щата Уисконсин, който миналата година при самозащита застреля двама души и рани трети. На 25 август 2020 г. Ритънхаус, тогава на 17 години, решава да патрулира в центъра на Кеноша, заедно с други въоръжени мъже, за да предпази автокъща за коли втора употреба от грабежи и вандализъм. В града имаше няколко поредни нощи на размирици и погроми, след като бял полицай простреля чернокож жител на Кеноша на име Джейкъб Блейк. Ритънхаус взима със себе си екип за оказване на първа помощ и полуавтоматична пушка, която според полицията му е била купена нелегално от негов приятел. Докато охранява автокъщата, той е нападнат от мъж, когото застрелва. След това е подгонен от тълпа протестиращи, ударен със скейтборд и повален на земята. Единият от нападателите му се пресяга да му вземе пушката, докато Ритънхаус е на земята. В мелето момчето го застрелва и ранява втори човек, който връхлита върху него. Ритънхаус успява да се изправи и насочва оръжието си срещу трети нападател, но веднага сваля пушката, когато той вдига ръце. След това Ритънхаус опитва да се предаде на полицията, като се насочва с вдигнати ръце към патрулна кола, но в суматохата патрулката го подминава. Всичко това е заснето на видеа, видени от цяла Америка. Всичко това говори за неизбежна самоотбрана.

Всички замесени в случая са бели хора. Но това не попречи на журналисти, представители на неправителствени организации, знаменитости и други да представят Ритънхаус за расист и бял супремасист и да настояват за доживотна присъда. Докато съдията по делото хвалеше в заключителните си думи хората от съдебното жури за вниманието и сериозността, с което са работили и как те са въплъщението на идеала на бащите основатели, пред съда се бе събрала гневна тълпа протестиращи. Точно както изпадналите в делюзия привърженици на Тръмп, представителите на левия елит в САЩ, присвоили си названието либерали, бяха тотално скъсали с действителността и не възприемаха нищо, което не пасва на наратива им.

Актьорът Джуси Смолет, в центъра, напуска сградата на наказателния съд в Лейтън с неидентифицирани братя и сестри, на 9 декември 2021 г., Чикаго, след присъда в процеса срещу него

Снимка: AP/БТА

Джуси Смолет - псевдожертвата на хомофобията и расизма

Друго важно дело приключи в началото на декември на броени километри южно от Кеноша. Съдебно жури призна за виновен актьора Джуси Смолет, който в желанието си да даде тласък на кариерата си и да се възползва от насъбралото се обществено негодувание срещу расизма и хомофобията, инсценира нападение срещу себе си. Смолет, който е чернокож гей, бе подал жалба в полицията през януари 2019 г., че е бил нападнат от двама души, които са крещели расистки и хомофобски обиди и са скандирали лозунга на Доналд Тръмп "Да направим Америка отново велика". По думите му те са го набили, вързали са му въже около врата и са го полели с белина. Тогава се изля истинска вълна от съчувствие по медиите и социалните мрежи, американското общество бе възмутено, а Смолет получи публична подкрепа от редица знаменитости, сред които Джо Байдън и Камала Харис, сегашните президент и вицепрезидент на САЩ. Но месец по-късно полицията арестува самия Смолет, като го обвини, че е платил по 3500 долара на двама братя (също чернокожи) да инсценират нападение срещу него. За обвиненията, по които бе признат за виновен, Смолет може да получи до три години затвор, като е по-вероятно да се размине с пробация и извършване на общественополезен труд. Но щетите в личен и кариерен план ще бъдат по-големи. Делото срещу Смолет се превърна в крайъгълен камък на културните войни в САЩ, тъй като то е пресечната точка между почти всички дебати, които подхранват тези конфликти.

"Просто ей така" - израждането на woke културата

Годината завършва с любопитен епизод в културните войни и той е именно в полето на културата, където те се водят с най-голямо вдъхновение. "Просто ей така", продължението на култовия сериал от края на 90-те и началото на новия век за живота на 4 приятелки в Манхатън "Сексът и градът" шокира с политическата си коректност. Излезлите до момента два епизода са еманация на woke културата, изкривена до гротескни размери. Woke може да се преведе свободно като "буден", в смисъл на буден и съвестен гражданин, но в много тесен контекст. Woke е човек, който винаги е нащрек и е готов да реагира на прояви на расизъм, хомофобия или трансфобия.

Така виждаме как Миранда е напуснала корпоративното право, възмутена от наложената от Доналд Тръмп "забрана за мюсюлмани" (през 2017 г. американският президент издаде указ, с който забрани временно влизането на територията на САЩ на граждани на няколко държави от Близкия изток и Северна Африка заради информация за повишена опасност от тероризъм) и е започнала да учи магистратура по права на човека. Тя влиза в ролята на "бялата спасителка", като се нахвърля на пазач в библиотека, че е поискал да види личната карта на чернокожата й преподавателка, докато секунди преди това дори не е погледнал нейния собствен документ за самоличност. Използва постоянно репертоара от термини и заучени фрази в часовете по антирасизъм до степен, че изглежда социално непохватна и поражда раздразнение дори сред чернокожите си събеседници.

Кари пък е преминала от аналоговата в цифровата сфера и е заменила колонката си във вестника, в която пишеше открито за секса и любовта, използвайки истории от личния си живот, с подкаст и профил в "Инстаграм". Петдесет и няколко годишната писателка обаче също се оказва неадекватна в съвременната Америка (действието се развива някъде в близкото бъдеще, малко след края на пандемията от коронавирус). Тя е биологична жена и се самоопределя като такава, а освен това е хетеросексуална и на всичкото отгоре се свени да говори твърде детайлно за секса. Затова получава предупреждение от шефа си - небинарен трансджендър с пиперлив език - че трябва да се стегне и бързо да се адаптира към новите реалности, ако иска да си запази работата.

Кинокритиката се изказа недвусмислено в ущърб на сериала. Той бе разкритикуван дори от "Гардиън", един от най-прогресивните вестници в света. "Настъплението" на "будните" учения придава на шоуто самодоволен и самохвалебствен, вместо иринично самоосъзнаващ се характер. По никакъв начин не прилича на оригинала, който - макар че беше елитарен и за тясна публика - познаваше околния свят и позволяваше на комедията и драмата да се развиват леко и естествено", написа кинокритичката Луси Манган в статия за британското издание.

ИЗБРАНО