Порциите са над 90. Залогът е голям, апетитът - още повече

Снимка: БТА

Порциите са над 90. Залогът е голям, апетитът - още повече

Мнозинството зад правителството може да избере членове на регулаторите, но за ВСС и Инспектората са нужни гласове и от опозицията

14:34 | 12 февруари 2025 | Автор : Елза Тодорова 25 17006 Снимка: БТА

На дневен ред е изборът на съставите на регулаторните и контролни органи с изтекли отдавна (някои още през 2015 г.) и не толкова отдавна (изтичащи тази година) мандати. Става дума за над 90 държавни постове в 16 различни държавни органа. Дългите мандати в регулаторите и органите в съдебната власт "надживяват" тези на изпълнителната власт, а изборът им касае големи и ключови сектори от обществения живот - финанси, икономика, енергетика. Това прави голям не само залогът, а и апетитът на партиите в преразпределянето на порциите власт.

Избрано

От регулаторите зависят например цените на тока, дали ще има поскъпване на мобилните услуги, лихвите в банките и т.н. Решенията им определят и защитата на обществения интерес, спазването на правата на гражданите, качеството на управлението и предотвратяването на злоупотребата с власт.

Много от тези позиции не са подменяни от времето на последния кабинет на Бойко Борисов. Настоящият шеф на КФН например е номинация на "Атака", която отдавна е извън парламента.

Част от комисиите в настоящия парламент вече приеха процедурните правила за избора на регулаторни и контролни органи, а други все още предстоят. Политическата воля за това обаче е налице, а след дългото буксуване преди да се стигне до редовно правителство, моментът изглежда е настъпил. Смяната на съставите на регулаторите и на органите в съдебната власт се бави с години, отчасти заради политическата криза и серията избори от 2021 г. насам. В подобна ситуация бе трудно да се постигне мнозинство по текущи въпроси, камо ли да се стигне до избор на състав на регулаторите.

Необходимото мнозинство

За да бъдат избрани новите членове на регулаторите и контролните органи, е нужно обикновено парламентарно мнозинство. В момента четирите партии в управлението - ГЕРБ-СДС, ИТН, БСП-ОЛ и ДПС-ДПС (на Доган), имат 126 гласа (при 240 депутати в НС).

По-сложен обаче е въпросът със съставите на Висшия съдебен съвет и инспектората към него, за които се изисква квалифицирано мнозинство от две трети, или 160 гласа. Това означава, че за представителите от парламентарната квота управляващите ще трябва да търсят по-широка подкрепа от някоя от формациите от опозицията. Това са ДПС-НН, ПП-ДБ, МЕЧ и "Възраждане".

Имаше предложение от ИТН и регулаторите да се избират с 2/3 мнозинство, когато това е посочено в съответния закон за регулатора. Конституционният съд обаче обяви този текст за противоконституционен. Така в момента за тях се иска обикновено мнозинство.

Сред органите, които предстои да бъдат попълнени, са:

Членове на ВСС и Инспектората към него
(за които се иска квалифицирано мнозинство)

Съставът на Висшия съдебен съвет трябваше да бъде сменен преди три години - през 2022 г. Парламентът обаче така и не започна процедурата за попълване на квотата си в съвета. Както изборът на съдебни инспектори, така и този на членове на ВСС, се случва с мнозинство от поне 160 гласа в пленарната зала, а както стана ясно, четворната коалиция има 126 гласа.

ВСС е органът, който повишава и наказва магистрати, администрира съдебната власт, разпределя бюджета ѝ, провежда конкурси за назначения. Той избира и ръководителите на всички съдилища, прокуратури и следствия в страната.

Изборът на нов състав на ВСС предшества и този на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, които в момента също се управляват от временни ръководители в лицето съответно на Борислав Сарафов и Георги Чолаков.

През януари парламентът с голямо мнозинство спря избора на Сарафов за титуляр начело на прокуратурата, записвайки в Закона за съдебната власт, че ВСС с изтекъл мандат не може да избира "тримата големи".

Тоест, за да бъдат избрани нови главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища, парламентът трябва да попълни квотата си в съвета, която включва общо 11 съдебни кадровици. Успоредно с тази процедура трябва да бъде попълнена и професионалната квота от шестима съдии, четирима прокурори и един следовател.

Трябва да бъдат избрани също председател и десет членове на Инспектората към ВСС - органът, който проверява магистратите за конфликт на интереси, разминаване в доходите, уронване престижа на съдебната власт и забавени дела. Въз основа на неговите констатации се правят и предложения за наказания на магистрати.

Мандатът на главния съдебен инспектор Теодора Точкова и колегите ѝ в Инспектората към ВСС изтече още през 2020 г. Оттогава те изкараха не само пълен втори мандат, за който не са избирани, но в момента карат и трети.

Освен това трябва да бъдат избрани и шестима членове на Висшия прокурорски съвет.

Това за момента са единствените органи, за които се изисква квалифицирано мнозинство. За избора на състава на ключовите регулатори са достатъчни гласовете на управляващата коалиция.

Комисията за енергийно и водно регулиране

Председателят на КЕВР е с изтекъл мандат още от 2020 г. Временно, което се оказа доста разтегливо понятие, на поста председател остана Иван Иванов (депутат в три парламента - от СДС, ОДС и ДСБ).

По време на правителството на Кирил Петков през 2022 г. парламентът избра на негово място Станислав Тодоров, предложение на ПП. Изборът му обаче беше оспорен в Конституционния съд от ГЕРБ с мотива, че не отговаряше на условията. Висшите магистрати обявиха избора на Тодоров за незаконен и така Иванов отново се върна на поста.

Освен него, още двама членове на КЕВР са с изтекли мандати - Пенка Трендафилова, комисар по водите, и Александър Йорданов, който е с ресор енергетика. Двамата са в КЕВР от 2018 г., като Трендафилова беше предложена за поста от партията на Веселин Марешки "Воля", а Йорданов - от Патриотичния фронт, които бяха коалиционен партньор на ГЕРБ в третия кабинет "Борисов".

Комисията за финансов надзор

За Комисията за финансов надзор трябва да бъде избран председател и тримата ресорни зам.-председатели, които отговарят за инвестиционната дейност, за застраховането и за частното пенсионно осигуряване. Под шапката на този регулатор са небанковите финансови сектори. Той обаче функционира в намален състав от трима души, вместо петима, както е по закон.

Председателят на КФН Бойко Атанасов беше избран през 2019 г. след номинация на "Атака". Той доизкарваше мандата на предшественика си Карина Караиванова, изтекъл през юли 2022 г. Преди това той беше зам.-министър на финансите, а по-рано и изпълнителен директор на НАП при управлението на ГЕРБ.

Зам.-председателят, отговарящ за осигуряването, Диана Йорданова, пък е с изтекъл мандат от 2023 г. Тя е бивш депутат от ГЕРБ, като понастоящем покрива и ресора на застраховането след оставката на Владимир Савов миналата година.

Последният заместник, този по инвестициите, се оттегли през 2024 г. Мария Филипова напусна, за да оглави Комисията за защита на потребителите, като нейните функции в КФН са временно са поети от единствения член на регулатора, който не е с изтекъл мандат - Петър Джелепов.

По закон председателят се избира от парламента. Заместниците също се гласуват от депутатите, но трябва да са предложени от председателя.

Комисията за защита на конкуренцията

Досегашният състав на КЗК, който одобрява всички големи бизнес сделки в страната и през който минават обществените поръчки, трябва да бъде изцяло сменен. Настоящият състав от седем членове бе избран по време на втория мандат на Бойко Борисов през 2016 г. В края на третия му управленски мандат с промяна в закона за КЗК престоят им в регулаторния орган бе удължен от пет на седем години.

В момента председател на Комисията за защита на конкуренцията е Юлия Ненкова - майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и съпруга на конституционния съдия Румен Ненков. Членове на антимонополната комисия пък са представители на СДС, което тогава беше част от коалицията Реформаторски блок.

През 2022 г. управляващите от тогавашната четворна коалиция - ПП, БСП, ДБ и ИТН, внесоха промени в закона, с които се намаляваше мандатът на членовете на КЗК на 5 години. До приемането на поправките така и не се стигна, защото правителството на Кирил Петков не изкара пълния си мандат.

Комисията за регулиране на съобщенията

В КРС трябва да бъдат избрани зам.-председател и двама членове от квотата на парламента, чиито мандати са изтекли.

Председател на тази комисия в момента е Иван Димитров. Той зае поста, след като предишният председател на комисията Росен Желязков беше освободен от длъжността поради избирането му за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в кабинета на Борисов. Димитров трябваше да довърши мандата на Желязков, изтичащ през януари 2023 г.

КРС се състои от петима членове, също с мандат от пет години. Председателят ѝ се предлага от Министерския съвет, а в състава ѝ има квота и на президента.

Национален омбудсман

Българските граждани са без обществен защитник от април 2024 г. Тогава Диана Ковачева подаде оставка, за да започне работа в Европейския съд по правата на човека. Преди това, на фона на "опасността" да бъде посочена като евентуален служебен премиер, оставка подаде и нейната заместничка Елена Чернева-Маркова.

Сметната палата

Редом с избора на омбудсман, сред важните избори е и този на председател на Сметната палата и на негови заместници. След промените в Конституцията тези позиции са сред постовете, от които президентът може да избира служебен премиер. Тези текстове бяха атакувани в Конституционния съд, който все още не се е произнесъл.

И двамата заместници на председателя на Сметната палата Димитър Главчев са с изтекли мандати. Това са Горица Грънчарова-Кожарева, която беше номинирана за служебен премиер, но опитът ѝ да състави правителство се провали, и Тошко Тодоров.

И двамата заемат постовете вече 10 години - от 2015 г. Освен тях ще се избират още двама членове. Според закона те се предлагат от председателя на одитния орган, но се гласуват от депутатите.

Фискален съвет

Във Фискалния съвет - структурата, която контролира публичните финанси, трябва да бъдат избрани петима членове и председател. В момента я оглавява Борис Грозданов, който през 2015 г. бе предложен от ГЕРБ. Грозданов беше и депутат от партията на Бойко Борисов в 41-вото Народно събрание и се прочу с предложението си през 2012 г. пенсиите да се облагат с данък, което в крайна сметка оттегли.

Снимка: БТА

Наред с избора на нови членове на ключови регулатори, депутатите отвориха процедурите и за избор на:

Комисията по досиетата

В тази комисия трябва да бъдат избрани деветима членове, чиито мандати са изтекли отдавна и предстои правилата за избора им да бъдат приети от парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Трябва да бъдат избрани също и председател, заместник-председател и секретар. В момента, от създаването ѝ досега, тя се ръководи от Евтим Костадинов. През 2006 г. той беше предложен от БСП, а първият му мандат изтече през април 2012 г. Предложението да остане за втори мандат дойде тогава от ГЕРБ.

Започването на процедурата сега означава, че Комисията по досиетата ще продължи да съществува, въпреки че от една от партиите в управляващата коалиция - БСП-Обединена левица, се чуха гласове тя да бъде закрита.

Подуправител на БНБ

В БНБ през март изтича мандатът на подуправителя, който отговаря за банковия надзор - Радослав Миленков. Очакването е гуверньорът да го предложи за преизбиране и депутатите да гласуват той да остане още шест години на поста.

Конституционен съдия от квотата на парламента

Изборът на членове на Конституционният съд - най-висшата институция, която може да отменя закони и да решава спорове между президента и Народното събрание, е от голямо значение. Той работеше в непълен състав от ноември 2021 г., когато изтече мандатът на конституционния съдия Анастас Анастасов. През март 2022 г. изтече и този на Гроздан Илиев. Оттогава КС заседава в състав от 10 вместо 12 членове.

През януари 2024 г. за конституционни съдии от квотата на парламента бяха избрани Десислава Атанасова (ГЕРБ) и Борислав Белазелков (ПП-ДБ), но с мандат от седем, а не девет години.

Сега парламентът трябва да избере един член на Конституционния съд, който трябваше да встъпи в длъжност на 14 ноември 2024 г. заедно с назначените от президента проф. Сашо Пенов и Невин Фети, както и с избраната от върховните съдии Галина Тонева. Но към онзи момент парламентът все още буксуваше с избора на собствения си председател.

Комисия за защита на личните данни

В Комисията за защита на личните данни трябва да бъдат избрани председател и четирима членове, които трябваше да бъдат сменени още преди две години. Там председател е Венцислав Караджов. Несменяеми от 2007 г. са членовете Веселин Целков и Мария Матева.

Освен това предстои в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори да бъдат избрани председател и четирима членове, в КЗД - петима членове, включително председател и заместник-председател, управител на Националния осигурителен институт, в Надзорния съвет на Агенцията за контрол на публичните предприятия - двама членове, в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства - петима членове, включително председател и заместник-председател.

Освен това Народното събрание трябва да проведе избори и при случаи, в които мандатът е предсрочно прекратен, както е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Там трябва да бъдат избрани четирима членове и заместник-председател.

Има и неконституирани органи. Парламентът трябва да проведе избори за Комисия за противодействие на корупцията - трима членове, както и за Националния съвет за българите, живеещи извън България - председател и шестима членове.

Днес повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.