"Русия никога няма да победи Украйна - никога", заяви президентът на САЩ Джо Байдън в реч в Полша тази година и с право. За да може войната в Украйна да завърши при условия, съответстващи на американските интереси и идеали, Украйна трябва да се счита за победител, а нахлуването на Русия трябва да влезе в историята като решителен провал, достатъчен да възпре други авторитарни сили от започването на подобни агресивни войни в бъдеще.

Това е лесно да се каже. Но то повдига един критичен въпрос. Какво е постижимото определение за победа за Украйна (и за Русия), поне в сегашната фаза на противопоставяне, което вероятно ще продължи под някаква форма в продължение на много години?

Съществуват поне три възможни отговора.

Първият и най-очевиден начин за Украйна би бил нейните въоръжени сили да си върнат всички територии, които Русия незаконно е завладяла след първото си нахлуване през 2014 г. - включително Крим. Това би било фантастичен резултат. Той все още е възможен. И САЩ трябва да направят всичко възможно, за да го подкрепят, включително, ако Конгресът одобри повече средства, да предоставят по-модерните оръжия, които Украйна поиска.

В същото време, ако сме честни, трябва да признаем, че Украйна може да не постигне пълен военен успех през следващата година или две. Нейната контраофанзива бележи напредък, но бавно и мъчително. Руската армия, макар и разбита и деморализирана, остава устойчива, дори срещу модерните западни оръжия и тактики. И Русия има привидно безкрайно количество млади мъже, чийто живот е готова да жертва в тази война.

Междувременно няма гаранция, че САЩ и техните съюзници ще продължат да плащат за настъплението на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Получаването на допълнително финансиране от Байдън за Украйна през Камарата на представителите ще бъде трудно, а тези пари ще стигнат само до началото на 2024 г. Путин знае, че водещият републикански кандидат за президент през следващата година, бившият президент Доналд Тръмп, ще прекрати подкрепата на САЩ за Украйна, както и че има и други като него в Европа. Една вечна война е в полза на Путин, а не на Украйна.

Вторият начин Украйна да спечели - поне теоретично - би бил чрез дипломатическо споразумение. По-рано този месец 40 държави, включително Китай и САЩ, се срещнаха в Саудитска Арабия, за да обсъдиха плана от 10 точки на президента Володимир Зеленски за мир, който би трябвало да изисква изтегляне на всички руски войски от Украйна, връщане на отвлечените деца и правосъдие за военните престъпления. Всяко споразумение, основано на този план, разбира се, би било чудесно.

Но Русия под ръководството на Путин никога не е прекратявала своите войни на масата за преговори, в най-добрия случай тя ги е замразила, запазвайки своите възможности. отворени. Русия не проявява никакъв интерес към отстъпки, които биха могли да се доближат до минималните изисквания на Украйна и нейните съюзници. Докато неговата армия избягва пълен колапс и вярва, че има шанс за политическа промяна на Запад, Путин вероятно ще продължи да жертва руснаци, за да остане в борбата.

Така че, ако Русия успее да спъне планове А и Б, къде ще ни завари това, да речем, догодина по това време? Трябва ли Украйна и нейните съюзниците си просто да продължат, надявайки се на пробив през 2025 г. или след това? Предвид какво е заложено на карта - не само оцеляването на Украйна, но и на целият международен ред - това би било рисковано. Успехът ще зависи от събития, които не можем да предвидим или контролираме, включително от изхода на изборите в западните държави, включително в САЩ. И макар че нямаме право да кажем на украинците да спрат да се бият, преди страната им да е отново цяла, нямаме и правото да очакваме от тях да продължат да се бият на всяка цена.

За щастие, има и трети възможен начин за задоволяване на нуждата от украински успех и руски провал, над който Путин няма да има право на вето.

При този сценарий САЩ ще дадат украинската армия всичко, от което се нуждае, за да напредне възможно най-много в своето контранастъпление. В подходящ момент през следващата година Украйна ще обяви, че се съсредоточава основно върху защитата на територията си и възстановяване на освободените райони, като същевременно се интегрира в западните институции.

След това, на срещата на върха във Вашингтон през юли 2024 г., НАТО ще покани Украйна да се присъедини към западния алианс, като гарантира сигурността на цялата територия, контролирана от на украинското правителство към този момент съгласно член 5 от договора за НАТО.

Предлагането на защита по член 5 на Украйна по този начин би било равносилно на приемането на разделена Германия в НАТО след Втората световна война и на американския пакт за сигурност с Южна Корея след примирието, което прекрати Корейската война, без да доведе до обединение на Корейския полуостров. Това би бил отбранителен пакт, но не и ангажимент за пряко участие във всякакви бъдещи настъпателни операции, които Украйна може да реши да предприеме.

Администрацията на Байдън заяви, че войната трябва да приключи, преди Украйна да се присъедини към НАТО, тъй като не иска да рискува пряко участие на САЩ. Но тя не е определила какво означава в този контекст войната да е "приключила". Трябва ли да има официален мирен договор? Трябва ли да има период от месеци или години, в който Русия да не изстреля нито един снаряд в Украйна? Обвързването на украинското членство в НАТО с такива условия ще даде на Путин още един стимул никога да не ги изпълни.

Присъединяването на Украйна към НАТО обаче би могло да бъде начинът, по който войната да приключи, в съответствие с настоящата политика на Байдън - и то във време и при условия, определени от Украйна и нейните съюзници, а не от Русия. Получаването на сигурност в рамките на НАТО като силна, плуралистична и демократична държава ще се счита за абсолютна победа за Украйна - вероятно толкова голяма, колкото и бързото възвръщане на Крим. Тя може да направи политически възможно Зеленски, ако реши, да наблегне на невоенни стратегии за връщане на всички части от страната му, които все още са под руска окупация, и които съюзниците на Украйна също биха продължили да подкрепят - потенциално включващи всичко от дипломация и санкции до блокада и саботаж.

Присъединяването на демократична Украйна към НАТО би означавало пълно и трайно поражение на кръстоносния поход на Путин за поглъщането ѝ в руската империя. Тъй като ще бъде трудно да се отмени след ратифицирането му от 32 парламента на страните членки на НАТО, присъединяването към НАТО - в идеалния случай до края на 2024 г. - ще осуети и плана на Путин да проточи войната, докато политическите ветрове на Запад се променят.

Да, руските сили биха могли да се опитат отново да преминат в настъпление, но вероятната безсмисленост на атаките срещу укрепените украински позиции, които сега са подкрепени от огневата мощ на НАТО, би била силен възпиращ фактор. Междувременно санкциите срещу Русия ще продължат да действат; икономическата и военната ѝ мощ ще продължат да ерозират, а Путин ще може само да наблюдава как замразените му активи в чужбина се изтеглят, за да платят за възстановяването на Украйна. Той няма да има никаква власт и никакви възможности.

За да бъдем ясни: този подход не изисква от Украйна да отстъпи каквато и да е територия на Русия (противно на това, което предложи служител на НАТО тази седмица). Украйна и нейните съюзници ще продължат да се стремят към обединение на страната в границите ѝ от 1991 г. Също така никой не бива да оказва натиск върху украинците да приемат този подход - само те могат да решат дали и кога преминаването към консолидиране на придобивките им, докато се присъединяват към НАТО, има смисъл.

Но Байдън и другите западни лидери трябва да им кажат, че това е вариант, с който ще разполагат, ако контранастъплението им продължи и през следващата година. Това може да се окаже най-добрият шанс за скорошно постигане на победата, от която Украйна и демократичният свят се нуждаят, като същевременно ги направи устойчиви както срещу Путин, така и срещу Тръмп.

Превод: Dir.bg