Близкият изток, търговското напрежение, ядрената програма на Иран, борбата за власт във Венецуела и гражданските войни в Сирия и Йемен са познати конфликти. Някои лидери обаче отделиха от времето си, за да привлекат вниманието и към международни конфликти и спорове, които обикновено не се радват на толкова внимание, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Нагорни Карабах

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган получи едно от желаните първи места и отдели част от речта си на конфликта между Армения и Азербайджан по повод Нагорни Карабах. В района живеят около 150 000 арменци, но е международно признат като част от Азербайджан. Нагорни Карабах и околностите му обаче са под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от Армения, от края на войната с Азербайджан през 1994 година. Както Азербайджан, така и Турция са затворили границите си с Армения заради конфликта, поради което страната има връзка по суша само с Грузия и Иран.

Както Армения, така и Азербайджан се обвиниха взаимно пред Общото събрание на ООН в изкривяване на историята и незачитане на човешките права.

Македония

Отношенията между Гърция и Северна Македония беше един от конфликтите, които генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочи като "движещи се в обещаваща посока". Спорът за името на страната, която ООН наричаше "Бивша югославска република Македония", се базираше на опасенията на Гърция, че името Македония предполага териториални и исторически претенции към нея. До решение на конфликта се стигна едва през юни миналата година, когато правителството в Скопие прие да смени името на страната на Северна Македония.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза този месец, че Северна Македония е готова да започне преговори за членство в ЕС. Очаква се и скорошното й приемане в НАТО.

Споразумението обаче предизвика спорове и в двете страни, като опозицията обвини правителствата, че са направили прекалено големи отстъпки, отбелязва АП.

Западна Сахара

Предимно пустинната Западна Сахара е източник на напрежение между Алжир и Мароко от близо половин век. Мароко анексира бившата испанска колония през 1975 г., след което конфликтът с подкрепяния от Алжир Фронт Полисарио продължи до 1991 г., когато ООН успя да договори примирие. Договореният референдум за бъдещето на района обаче никога не се състоя. Мароко предлага на Западна Сахара широка автономия, но Фронтът Полисарио настоява на референдум. Съветът за сигурност на ООН призова миналата година да се положат повече усилия за намиране на решение.

Кипър

Кипър е последната европейска страна, чиято столица е разделена, отбелязва АП. Това състояние се запазва от 1974 г., когато турски сили навлязоха на острова след преврат, извършен от поддръжници на присъединяването му към Гърция. Над 35 000 турски военни все още се намират в северната част на острова, която е призната за независима държава само от Турция. ООН също е разположило мироопазващи сили в Кипър.

Очаква ли се промяна след 45 години? Има "лъч на надежда", заяви поред ООН кипърският президент Никос Анастасиадис. Преговорите за повторното му обединяване продължават от десетилетия. Напоследък напрежението нарасна, особено заради проучванията за природен газ в международно признатата изключителна икономическа зона на острова.

Белиз и Гватемала

Конфликтът между Гватемала и Белиз продължава от 19 век, когато Великобритания контролира Белиз, а Испания - Гватемала. Гватемала получава независимост през 1821 г. и заявява, че е наследила и испанските претенции към спорни територии от над 10 000 кв. км, където са разположени природни резервати, земеделски и риболовни селища и някои карибски курорти.

Белиз смята гватемалските претенции за неоснователни, като се позовава на споразумението си с Лондон от 1859 година.

Териториалният конфликт обтяга дипломатическите отношения и на моменти дори е възпрепятствал въздушния транспорт между тях.

През 2008 г. двете страни приеха да поискат от Международния съд на ООН обвързващо решение. Гватемалците одобриха този план на референдум миналата година, а жителите на Белиз - през май тази година.