Кризата във Венецуела за пръв път постави Президентството и Министерски съвет в в напълно противоположни позиции по отношение на външната политика. Първо държавният глава Румен Радев се обяви за ненамеса във вътрешните работи на Каракас, но след това последователно от МВнР и от Министерски съвет, след свикване на Съвета по сигурност, признаха за временен президент председателя на парламента Хуан Гуаидо, а не избрания през миналата година Николас Мадуро. По-късно опозиционерите от БСП също застъпиха мнението на Радев.

Венецуела

Официалната позиция на България обаче остава тази на правителството. Тя съвпада с позициите на големите сили в Европейския съюз - Великобритания, Германия и Франция, както и с тези на 16-те страни-членки, които последваха примера - Дания, Испания, Португалия, Холандия, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Швеция, Люксембург, Хърватия, Унгария, Австрия, Финландия и Белгия. В групата попадат още Австралия, Канада, Израел и държавите с дясно управление в Латинска Америка - Бразилия, Колумбия, Аржентина, Коста Рика, Чили, Гватемала, Гвиана, Хондурас, Мексико, Панама, Парагвай и Перу.

От другата страна на политическия полюс са Президентът Радев, БСП, Русия и Китай, които са главни инвеститори и кредитори на Венецуела, страните с леви правителства в Латинска Америка Куба и Боливия, а също Турция и Иран. От Европейския съюз позиция за ненамеса във вътрешните работи отстоява Италия.