Образованието не носи Прада

За всеки рестарт се плаща с години и не може винаги да се оправдаваме със състоянието на системата, тежкото наследство и международното положение

Снимка: iStock by Getty Images

Образованието не носи Прада

10:40 | 10 август 2023 | Автор: Нина Александрова 142 13837 Снимка: iStock by Getty Images

Родителите и децата, които са имали изпити след 7. клас, знаят, че процесът е истинско фиаско. Националното външно оценяване (НВО) е определящо, от годините има и най-голяма тежест в образованието. Всички останали оценявания - след четвърти, десети и дори дванадесети клас, малко или много, са статистика. И макар всяка години, след резултатите, от МОН да запретват ръкави и да променят системата, нито един министър няма достатъчно време да реализира реформа с видими резултати. Политическите кризи се плащат и от образованието, а всички замесени по веригата - от директори, учители, експерти и чиновници до родители и ученици, ежегодно през юни, когато излизат резултатите, осъзнават, че родното ни образование не носи Прада - без значение усилията в класните стаи и безбройните частни уроци, платени от майки и бащи. Идва момент, в който оценките свалят всякакви лустровани амбиции.

Отново в час

Загубени в превода

Много е важно всеки министър да има ориентирана към хората визия за образованието, отчитайки всяка българска специфика и нужда. Какво означава това? На първо време да се бяга от европейското повтаряне - "образованието вече не трябва да залага толкова на знания, а на умения". Дали обаче това е релевантно на нашата образователна система и нужно ли е да внедряваме "copy-paste" на чужди модели в новите учебни програми? И не е ли вярно, че преди да добиеш каквато и да било компетентност, са нужни знания? Със сигурност родното образование няма необходимост от поредното залитане в крайности, от поредната дрешка с марка Прада, вкарана отвън. Реформите трябва да са ориентирани към големи национални приоритети, както и да се правят отговорно - с последователност и приемственост.

Деца на две скорости

Най-добрите ученици и тези с повече късмет на изпитите след 7. клас, влизат в най-добрите (най-мечтаните) училища. Тези без късмет в деня на НВО по математика и български език трудно преобръщат в своя полза скалата на системата, дори и да има четвърто, пето, шесто класиране за гимназии.

Показват ли изпитите реалните знания на учениците? С едни и същи тестове се оценяват деца на различни нива. Да не говорим, че в зависимост от училището - някои имат повече часове по математика, други наблягат на географията или биологията, трети на езици... Но всички имат едни и същи въпроси, едни и същи задачи на изпитите след 7. клас, а системата класира за гимназии само на базата на изкараните оценки. Никой няма полезен ход, защото ако един ученик е гений по рисуване, системата го задължава да изкара 5 или 6 по математика, за да влезе в добро училище и да учи дизайн, например. Или друг случай - дете ще учи в училище по машиностроене въз основа на изкараната оценка по БЕЛ.

Адекватни промени

Ако искаме реална промяна в образованието, трябва да избягваме промените на парче - намаляване на домашните, преместването на учебен материал от по-горен клас към по-долен и обратното. Държавата трябва да осигури качествено образование и на учениците, които не реализират блестящи резултати по математика и български език. Децата са различни, уменията и талантите им също, затова е нужно адекватно училищно пространство, за да ги развиват. Остаряла е методологията, по която те се оценяват - в рамката на клиширани тестове, задължаващи учениците да търсят правилни отговори там, където не за всички има такива.

Ако не направим реална промяна, Прада ментетата са ни в кърпа вързани, защото за всеки рестарт на образованието се плаща с години и не може винаги да се оправдаваме със състоянието на системата, тежкото наследство и международното положение, а да работим всички с ясното съзнание, че образованието трябва да бъде припознато като инвестиция в бъдещето на страната.

ИЗБРАНО