Персонализиране и дигитализиране - бъдещето на образованието в България

Панелът "Как иновациите и дигитализацията променят образованието- предизвикателства и добри практики" беше част от втория ден на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023

Снимка: Иван Коловос

Персонализиране и дигитализиране - бъдещето на образованието в България

21:03 | 21 юни 2023 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 20 1845 Снимка: Иван Коловос

Ще работим за персонализиране и дигитализиране на образованието. Това съобщи Наталия Митева от политическия кабинет на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков, по време на най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година Dir.bg и 3E-news.

Отново в час

В продължение на 3 дни над 130 панелисти от 10 държави ще дискутират зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност. Първият ден на конференцията постави акцент върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност.

Наталия Митева участва в панел "Как иновациите и дигитализацията променят образованието- предизвикателства и добри практики".

Снимка: Иван Коловос

Ще инвестираме с иновации, но и в базови умения, за да подобрим и надградим дигиталните умения на учители и ученици, подчерта тя. За съжаление проблем е, че нямаме национални изследвания за нивото на дигитални умения в България и тепърва ще се опитаме да разберем на каква база стъпваме, допълни тя. Според последно проучване на ОИСР страната ни има голям пропуск в дигиталните умения на учителите. Затова трябва да инвестираме в подобряване уменията, дигитализацията не е самоцел, а трябва да се ръководим от педагогическите цели, да използваме активно образователното съдържание, което да бъде персонализирано, а системата да работи спрямо нуждите на конкретния ученик. Всички потребители трябва да имат равен достъп до различни ресурси, ще държим на решения за изкуствен интелект и ще подкрепяме училищата да ги ползват. Инвестициите в системите STEAM и STEM ще бъдат нещо повече от инвестиции във физическа среда, посочи Митева.

Резултати от изследването на ОИСР коментира и Гергана Ефремова от Заедно в час, защото нашето образование трябва да дава не само знания на учениците, но да развива и уменията им, да развива критичното и аналитично мислене.

Снимка: Иван Коловос

Образованието вече припознава темите за устойчивостта и прави обучения с практици въпреки законодателните ограничения за 10% практици в съдържанието за бакалаври и 20% при съдържанието за магистри. Софийският университет е първото училище, което през 2005 г. въведе магистърска програма в сферата на Енергийните пазари с представители от бизнеса, каза доц. Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на Софийския университет. Трябва да се преборим със свръхрегулирането на висшето образование, трябва да работим за интернационалзиация на образованието ни и да привличаме все повече чуждестранни преподаватели. Ако затворим академичното израстване на академичния процес само в България, това няма да свърши работа.

Александра Мечкова, изпълнителен директор на Телерик Академия посочи, че в бъдеще ще бъдат закрити 75 милиона физически роли, но ще бъдат открити двойно повече или над 170 милиона дигитални роли и умения. Все повече хора ще трябва да сменят тотално професията, която изпълняват през своя жизнен път.

Снимка: Иван Коловос

Децата, които влизат днес в училище ще работят професии, които ние днес не може да си представим. Затова ще е важно и бизнесът да инвестира в нови умения, защото по-лесно е в банката касиерът да стане програмист отколкото да се обучават външни кадри за организацията. Последни проучвания показват, че 94% от хората ще останат при работодателя, който инвестира в тяхното образование. Професиите, които не могат да бъдат автоматизирани, няма да бъдат повлияни от изкуствения интелект, но ролите с повторяемост на задачите, като например административни дейности, ще бъдат афектирани. Има и трети позиции, които ще бъдат подпомогнати от навлизането на изкуствения интелект. Технологичният сектор е големият печеливш от промените, където се очаква увеличено търсене на ИТ роли (25-50%), както и позиции, свързани с високите технологии и обработката на данни.

Яни Гебеджелиев от Telelink коментира, че човечеството винаги се е чудило дали една технология ще ни завладее, трябва да правим така технологията да бъде в наш плюс от ранно детско развитие и да извлечем най-много ползи от нея, смята технологичният експерт.

Снимка: Иван Коловос

Ако правим нещата на парче нищо няма да ни се получи. Затова е нужна рамка за качество, основна рамка, която да следват учители и директори, да се даде повече свобода на учители и директори да получат нужната подкрепа. В някои страни подготовката за промените в дигитализацията на образованието е започнала пет година преди те да се случат. Но всъщност има примери, които показват, че има иновации в образованието на европейско ниво. Такъв пример е платформата Уча.се, която вече се развива в Румъния, Испания и Италия. Трябва да ви кажа, че не съм се замислял допреди това, че такава платформа няма в другите съседни страни, бяхме фокусирани върху нашия пазар и когато започнахме да проучваме видяхме, че има много потенциал, каза Дарин Маджаров, основател на платформата.

Снимка: Иван Коловос

В пазар като Румъния например няма нищо подобно и ние се развиваме вече много успешно и там, подчерта той. Но пък и Северната ни съседка има какво да сподели по отношение на иновациите. Дигиталното образование трябва да е стандарт, подчерта Ана-Мария Станку, президент на E-civis, компанията се специализира в сферата на роботиката и предлага решения, с които само за половин час може да създадете цял умен град, а децата да научат какво е устойчиво развитие. В Плана за възстановяване на Румъния е предвидена дигитализация в сектора, но засега за всички училища са предвидени по 18 000 евро за въвеждане, но ще се инсталира хардуера и предстои да се надгражда системата.

Снимка: Иван Коловос

България и Румъния могат да бъдат пример и за западните държави, стига сме били на опашката, подчерта Станку.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.