Знаете ли колко зимни вирусни инфекции има извън грипа и ковид? И аз не знам с точност, но в един учебник от 2017 г. пише, че познатите ни вируси са 253 вида. Вида! Не вируси. За незначително малка част от тях има ваксини и специфично лечение. Голямата част медицината оставя да преминат свободно през телата ни, тъй като са с нисък потенциален риск от усложнения. Онези, които са опасни и могат да ни инвалидизират трайно или да ни доведат до фатален край са значително по-малък процент и спрямо тях има засилено обществено внимание, често подплатено с конкретен алгоритъм на поведение и превантивни мерки. Когато и такива няма, се бие тревога и страната се вкарва в ендемичен или пандемичен режим.

Най-често срещаните вируси с най-богато разнообразие са онези, които по народному наричаме "настинка". Те могат да обхванат широк спектър от органи и системи, причинявайки симптоми като хрема, кашлица, болки в гърлото, болки в мускулите, висока температура, повръщане, разстройство и главоболие. Усложнени, тези симптоми могат да доведат до тежки възпалителни процеси в белия дроб, а много рядко, но не е изключено да засегнат сърцето, мозъка, да доведат до клапни и ритъмни нарушения, бъбречни заболявания и полиорганова недостатъчност.

Тези вируси са над 200! Зимата е подходящо време за тях, защото имунната система е отслабена, лигавицата на носа и устната кухина е по-суха заради ниските температури или изкуствено отопления въздух, предават се по въздушно-капков път и разпространението им е по-интензивно в затворени помещения, особено при струпване на много хора на едно място за дълго време. Грипът е отделно заболяване, въпреки, че част от симптомите му са подобни на тези на "настинката". Разпространението му през зимата е по-изявено, защото заради ниските температури белтъчната му обвивка се втвърдява и той става по-устойчив за по-дълго време.

Сред децата във възрастта до 10 години най-често се проявяват риновирусите, които засягат носната лигавица и причиняват хрема. Други подобни групи вируси, към които децата са особено уязвими, са аденовирусите, коксаки вирусите, причиняващи херпангина, парагрипните вируси, коронавирусите и много други, които се отбелязват като ОВИ (остри вирусни инфекции) или ОРЗ (остри респираторни заболявания). Всички те съществуват в стотици варианти и затова никога не успяваме да развием достатъчна имунна защита срещу тях. Като добавим и бактериалните инфекции като скарлатина и ангина, и разбираме защо децата боледуват толкова често.

Педиатрите ни успокояват - това е здравословно боледуване, защото по този начин децата изграждат добра имунна система и антитела срещу вирусите. Парадоксът е в това, че честото излагане на вируси отслабва имунната система и децата стават по-податливи на заразяване, което прави боледуването им по-често. Или с други думи - често боледуващите деца изграждат по-добра имунна система, но докато я изграждат, боледуват често, от което имунната им система се компрометира.

Всеизвестен факт е, че имунна система не се изгражда в затворено помещение на изкуствено отопление. Още повече в условия на стрес. Някога имаше програми за каляване на децата още в детските градини; разходките, пързалките, играта навън - всичко това освен положителни емоции за подрастващите носеше и своите здравни ползи. Днес е трудно да се осъществи нещо различно от организиран уикенд или посещение на ски писта.

Децата вече рядко играят свободно навън. Мерките срещу ковид и притеснението на родителите от социални контакти оставиха децата в стаите им, често пред мобилните устройства или телевизора. И ако оставим настрана имунитета, то тази социална дистанция и постоянното пребиваване във виртуална среда или сред хора от друга възраст имат своите изявени недостатъци, които могат да прераснат в намалени социални умения, дезадаптация, снижено когнитивно възприятие, усложнения в усвояването на учебния материал, раздразнителност, дисфункционална промяна в поведението и др. А занижената физическа активност и недостатъчното изразходване на енергия често прераства в разстройство на съня и безразборна консумация на вредни храни, водещи до напълняване.

Парадокси в образователната система

Образователната система е под изключителен стрес от наложените мерки срещу пандемията, от тревожността на родителите, от постоянните тестове на децата, от дистанционното и хибридното обучение, от боледуващите учители и отсъстващите болни деца. Учебният процес в зимни условия е изключително предизвикателство за всички.

Някога децата стояха вкъщи само при наличието на температура, повръщане и диария. Учебният процес прекъсваше само при грипна епидемия, която в детска възраст се кара особено тежко и има изразен процент леталитет.

Днес кашлицата, хремата и всяко леко телесно неразположение е немислимо в училищни условия. По тази причина децата стоят вкъщи и се лекуват със седмици, дори когато вече не могат да предават вируса, а имат само остатъчни симптоми. В това време тече учебен процес, който те се опитват да прихванат през отворените си компютри, въпреки че образование не се получава от пасивно наблюдение.

Системата на образованието се опитва да компенсира чрез различни форми за достъп до учебната среда, но истината е, че факторите, които нарушават тази среда са твърде много:

Онлайн обучението, извършено от учителите от домовете им зависи от качеството на тяхната локална интернет мрежа и в това обучение участие взимат всички деца. С тях се осъществява диалог, могат да бъдат изпитвани и преподавателя може да споделя екрана си. Когато детето е болно в сегашните условия, в класа му има отворен компютър и достъпът до учебния процес изцяло зависи от рутера на училището, който, съвсем логично, е свръхнатоварен и прави връзката слаба, некачествена и прекъсваща. Друг проблем е отсъстващите по болест учители, които биват замествани от такива, които не познават децата от конкретния клас. При децата над 5-ти клас такова отсъствие почти винаги значи свободен час.

В момента у нас мерките освободиха от присъствено училищно обучение децата над пети клас и ги прехвърлиха изцяло в онлайн формат. Проблемът обаче остава за по-малките, които количествено боледуват повече от респираторни вируси и за които тази дистанционна форма на обучение чрез включен компютър в час не е адекватно решение... Не е и адекватно образование.

Рецепта няма! Зимните вируси не се интересуват от земните ни проблеми. На тях им трябват само нашите клетки. А на образователната ни система - ваканция. Ако не, поне бърза пролет.