14:31 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Най-важното за матурите: Евгения Костадинова от МОН пред Dir.bg

Никой не си поставя за цел да покаже колко много не знаят зрелостниците. Напротив, на изпита те трябва да демонстрират онези умения, които ще са им необходими и в живота

Снимка: Колаж на Dir.bg

Най-важното за матурите: Евгения Костадинова от МОН пред Dir.bg

10:42 | 10 април 2022 | Автор : Лилия Чалева 25 24669 Снимка: Колаж на Dir.bg

Тази година за пръв път зрелостниците ще държат матури по новия Закон за училищното образование. Те ще бъдат по нов регламент и ново съдържание. Първият задължителен зрелостен изпит си остава по български език и литература с 41 въпроса, но ще има повече отворени отговори - общо 18 на брой. За първи път ще може да се избират и между две отделни теми за есето и съчинението.

Избрано

Вторият задължителен ДЗИ вече не е по предмет по избор, а по изучаван като профилиращ в последните две години от средното образование. Скалата за оценяване е променена. Зрелостникът ще трябва да изкара минимум 30 точки, а не както досега - 23, за да издържи изпита.

Притесненията на родители и ученици са, че матурите ще бъдат по-трудни. Доколко са основателни страховете им, за най-важните промени в новия формат на ДЗИ и за най-честите грешки на дванайсетокласниците в предишните години, Dir.bg потърси отговорите от МОН. Разговаряме с Евгения Костадинова - директор на Дирекция "Съдържание на предучилищното и училищното образование".

Снимка: Dir.bg

- Кои са основните промени спрямо предходните държавни зрелостни изпити?

- Тази година държавните зрелостни изпити (ДЗИ) са с нов регламент и ново съдържание. Това означава, че учениците, които се обучават за придобиване на профилирано образование, ще полагат задължителна матура по български език и литература (БЕЛ) върху учебното съдържание, изучавано за придобиване на общообразователна подготовка, и втори задължителен ДЗИ по един от профилиращите предмети, които са изучавали в XI и XII клас. А учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование - същата задължителна матура по БЕЛ и втори задължителен изпит за придобиване на професионална квалификация.

Освен това, както едните, така и другите ученици имат право да положат по желание не повече от два допълнителни ДЗИ в зависимост от начина на изучаване на избраните предмети - като профилиращи или като общообразователни.

Един пример: Ако ученик е учил в профил "Математика", полага задължителен ДЗИ по БЕЛ върху материала от общообразователната подготовка, а като втори задължителен избира изпит по физика и астрономия - един от изучаваните от него профилиращи предмети. Иска обаче допълнително да положи и изпит по математика, който също е изучавал като профилиращ. В този случай ще го положи на по-високото равнище - върху изучаваното учебно съдържание за придобиване на профилирана подготовка.

Друг зрелостник, обучаван в същия профил, иска да положи допълнително изпит по история и цивилизации, предмет, който не е изучавал като профилиращ. Тогава той ще го положи на по-ниското равнище - върху изучаваното учебно съдържание за придобиване на общообразователна подготовка. Трети зрелостник, обучаван за придобиване на професия, също иска да положи допълнителен изпит по математика, и тъй като не е изучавал предмета като профилиращ, ще положи изпита върху учебното съдържание за придобиване на общообразователна подготовка. Т.е. всички зрелостници имат равни права - полагат втори задължителен изпит върху онова, което са изучавали - профил или професия, а по желание и до два допълнителни ДЗИ, които са обвързани с начина на изучаване на съответните учебни предмети.

- Зрелостниците вече са подали своите заявления за предметите, по които искат да положат като зрелостни изпити. Какви са техните предпочитания?

- Няма съществена промяна в предпочитанията в сравнение с миналите години. Отново като най-желани се появяват английски език, биология и здравно образование, география и икономика, философия. Разбира се, интерес има и към всички нови предмети, по които тази година за първи път има възможност за полагане на ДЗИ, например към информационни технологии и информатика. А и по предприемачество, музика и изобразително изкуство, макар че желаещите са по-малко.

Наред с това Законът за предучилищно и училищното образование дава възможност през тази година за първи път да се полагат ДЗИ и по редки езици като китайски, корейски, японски, португалски, латински и т.н. Всичко това увеличава значително броя на предметите, по които ще се организират зрелостни изпити, въпреки че броят на зрелостниците е съизмерим с предходни години.

- Каква е връзката на тези допълнителни и по желание на ученика зрелостни изпити с приема във висшите училища?

- Нека отделим завършването на училище от кандидатстването във висше училище. Диплома за средно образование се получава само след изпълнени едновременно две условия - успешно завършен XII клас и успешно положени зрелостни изпити. Именно това съдържа и дипломата - резултати от обучението във втори гимназиален етап и резултати от положените ДЗИ. Оттук насетне какво от вписаното в дипломата ще послужи на зрелостника за кандидатстване в университет в България или в чужбина, се определя от изискванията на конкретното висше училище. Едно училище може да иска оценката от матурата по математика, друго - по БЕЛ.

- По-широк набор от държавни зрелостни изпити означава и повече натовареност при организацията.

- Да, наистина изисква по-добра организация и повече внимание. Тъй като учениците не са повече от предходните години, няма да са необходими много повече квестори, но по-големият брой предмети, при това на различни равнища, налага внимателно планиране на сградите и залите. И, разбира се, означава много по-голям брой изпитни материали. Сигурна съм обаче, че системата ще се справи.

- В тази връзка министър Николай Денков коментира, че организирането на тези от три до четири пъти повече изпити поставя въпроса дали това е най-добрият вариант. Възможна ли е някаква последваща законодателна промяна в тази връзка?

- Всичко е възможно, ако депутатите преценят, че са необходими промени в тази посока. Но нека, преди да коментираме, да видим какво ще се получи тази година. На дневен ред излезе въпросът дали е целесъобразно да се организира зрелостен изпит по даден предмет за един човек от цялата страна, но ние ще спазим закона и ще проведем всички изпити през тази година. Анализите, изводите и предложенията ще дойдат впоследствие.

- Матурата по български език и литература ще е в нов формат. Въпросите остават 41, но ще има повече отворени отговори. 16 ще са задачите с кратък свободен отговор. А това притеснява родители и ученици, защото допускат субективизъм при оценяването им. Как ще разсеете страховете им и от какъв тип ще бъдат тези въпроси?

- Аз не разбирам защо отворените отговори на изпита предизвикват такива тревоги, след като учениците в продължение на 12 години са обучавани да отговарят на такива въпроси - било то писмено или устно. Целта на обучението по БЕЛ е да се изградят умения за четене, разбиране, извличане на информация и тълкуване на текст, както и за създаване на текст. Отворените въпроси не са новост - и досега имаше отворени въпроси в изпита. При това не само на изпита по БЕЛ. Такива отворени въпроси има на изпитите навсякъде по света.

Оценяването на отговорите на всеки отворен въпрос върви с конкретни критерии, въз основа на които се оценяват отделните стъпки и отделните умения на ученика - напр. дали ученикът е изградил теза, дали я е подкрепил с аргументи, дали е спазил книжовноезиковите норми и т. н. Макар и да изглежда на пръв поглед субективно, за всяка една стъпка, за всяко проявено умение на ученика се присъждат определен в критерии брой точки.

Затова не мисля, че има място за притеснение. Никой не си поставя за цел да покаже колко много не знаят зрелостниците. Напротив, целта е на изпита те да демонстрират онези умения, които ще са им необходими и в живота - не конкретно да възпроизведат някакво знание, а да покажат, че могат да мислят, да разсъждават, да защитят собствена позиция. Това са важни способности и съм сигурна, че учениците са ги придобили. Не мисля, че има нещо толкова по-различно от онова, което е изисквано и в предходните години. В крайна сметка нека да имаме повече доверие на учителите по литература, които са научили своите ученици да правят това.

- Този тип въпрос само по литература ли ще бъдат или и по български език?

- Въпросите с отворен отговор може да проверяват компетентности както по български език, така и по литература. Повече информация може да се види на сайта на МОН, където са публикувани както учебно-изпитните програми, така и примери за различни типове задачи. Искам обаче да обърна внимание, че на тези задачи не бива да се гледа като на типови и непременно да се очаква възпроизвеждането на същия тип задача във всеки изпитен тест. Придобиването на едно умение може да се провери с различни по вид задачи. А и работата върху текст не се свежда непременно до литературен текст, дори не само до непрекъснат текст. Задачата може да изисква извличане, разчитане и преработка на информация от научен, медиен или научнопопулярен текст, от обява или от диаграма и т.н. В случая важно е придобиването на самото умение от учениците.

- За кратки и разширени текстове има ли критерии за обем?

- Там, където има изисквания за обем, това се посочва изрично. Най-често това се случва на изпити по чужди езици, при които броят на думите се ограничава. Или рамката се поставя през броя на страниците. Разбира се, това не бива да се формализира и никой няма да е ощетен, защото не е спазил точно броя на думите. Но ще се съгласите, че трудно може в едно изречение, дори и да е най-прецизното, да се проявят всички умения за максимална оценка, изисквани при създаване на текст на изпита по БЕЛ.

- Тази година зрелостниците за първи път в 41 въпрос ще могат да избират между две отделни теми - за интерпретативно съчинение и за есе. Какво трябва да знаят учениците за тази задача и какви са вашите съвети за избягване на грешки?

- Години наред на ДЗИ по БЕЛ се даваше една тема, а зрелостниците избираха дали да пишат интерпретативно съчинение или есе. От тази година на изпита ще има две теми - една за интерпретативно съчинение и една за есе, като всеки зрелостник ще може да избере по коя да пише. Избирайки темата, зрелостникът ще избере и вида ученически текст, който ще създава. Дотук се стигна, защото често ученическите текстове са доста неопределени. На зрелостника обикновено се казва: "Напиши нещо, пък няма значение какво" и в резултат се стига до текст, който трудно може да се определи жанрово, а оттук - и да се оцени коректно.

- Какво показва практиката до този момент - кой от двата жанра зрелостниците избират?

- В последните години бяхме стигнали почти до паритет - половината избираха интерпретативно съчинение, останалите - есе. Но, както казах, с цялата условност на това, което е създадено, защото самите зрелостници са го определили като есе или като интерпретативно съчинение.

- Преди години есето беше доста неясен ученически жанр, каква е ситуацията днес?

- Да така е, но с времето в училище все по-ясно се усвояват неговите характеристики и структура, помогна и опитът на англоезичната традиция.

- Има ли риск за намаляване на оценката на ученик, избрал да пише есе, ако неговата теза е шокираща, крайна или скандална?

- Оценяващият не се интересува от това дали изразената от зрелостника позиция съвпада с неговата собствена. Той оценява умението да се заяви теза и тя убедително да се подкрепи с аргументи, като се прояви необходимата езикова грамотност.

- Мнозина зрелостници обаче имат страхове, че оценката на есето им може да бъде занижена заради субективизъм от страна на проверяващия?

- Страховете от субективизъм се появяват ежегодно, защото зрелостниците всяка година са нови. Затова и всяка година отново и отново с помощта на медиите информираме и обясняваме.

- Кои са най-честите грешки на зрелостниците при матурите на базата на предходните резултати, на които да наблегнат при самоподготовката си?

- Ако можех, като изброя най-честите грешки, да предотвратя допускането им, бих отделила дни наред, за да съм прецизна и изчерпателна. Разбира се, грешките зависят от конкретния зрелостник и от нивото му на усърдие в годините, но най-трудно се усвоява напр. слятото, полуслятото и разделното писане, употребата на бройната форма, пунктуацията на сложно изречение, членуването. Това впрочем са най-масово допусканите грешки и в обществения ни живот. В никакъв случай това не е успокоително, напротив, неслучайно колегите са упорити в проверката за спазването именно на тези норми.

- Какви други препоръки бихте отправили към зрелостниците за изпита?

- Това, което прави впечатление в годините, е, че зрелостниците не четат внимателно. И част от грешките не са в резултат на незнание или неумение за прилагане на нормата, а защото дали от стрес, или от бързина не е прочетено какво се пита във въпроса - дали "кое не е", или "кое е".

И един съвет към зрелостниците - да прочетат внимателно темите за есе и за интерпретативно съчинение и да направят своя избор, отчитайки нагласите, интересите и възможностите да проявят себе си, да аргументират теза, да се покажат в по-добрата светлина. Още нещо - да се запознаят предварително с изискванията за попълване в листа за отговори. Това вероятно не е първият изпит, който полагат, няма да е и последният. Всеки изпит има своите правила, а често те са различни - на едно място се изисква попълване с "х", на друго - запълване, на трето - ограждане с кръгче. И тъй като някои зрелостници не четат внимателно, осъзнават твърде късно грешката си и търсят извинение, че не са спазили правилата и вместо с "х" са означили избора си с различен знак. Това са дребни неща, но от предварителното запознаване с изискванията зависи доброто представяне на изпита.

И, разбира се, да са спокойни и съсредоточени. Само така могат да докажат преди всичко на себе си, че са подготвени за живота, защото не бива да се забравя, че това е техният изпит за зрелост.

- Има ли промени по отношение на мерките за сигурност при изпитните теми?

- Не се предвиждат промени в тази насока.

- Скалата за оценяване е също променена. Сега по-трудно зрелостникът ще изкара тройка с оглед на промяната, че ще се изискват 30 точки, вместо досегашните 23. Кое наложи вдигане на прага при оценяването?

- Надявам се, зрелостниците не учат, за да получат тройка, а за да покажат максимум знания и умения. Ако сме ги научили да се стремят да изкарат 23 или 30 точки, значи не сме ги научили на нищо. Що се отнася до прага за тройка, той беше дълги години непроменен - 23 точки. 14 години по-късно е крайно време на отговорим на по-високите обществени изисквания за грамотност и за качество на обучението в българското средно училище.

ИЗБРАНО