Избори, апартаменти, половинчатост, но и развръзка за някои процеси, които се развиват с години, а сега са изведени до нов етап - така изглежда 2019 г. през погледа на анализаторите Първан Симеонов, Димитър Ганев и Даниел Смилов.

Директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов обобщава изминалата година с думите "най-накрая". Последните години от 2015 г. насам са като "пакет" - развиват се много процеси, а 2019 г. ги изведе до нов етап, някои доведе и до кулминация, коментира той.

Много неща се случиха "най-накрая" - премиерът Бойко Борисов се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп, отстрани Цветан Цветанов, започна се работа по тръбопроводите на Балканите, Слави Трифонов се обозначи с партия след толкова време на очакване, Мая Манолова влезе в нова политическа роля, дава пример Симеонов.

Според него срещата "Борисов-Тръмп" е едно от знаковите събития на 2019 г. и отваря врата за потенциално големи неща.

Снимка: БТА

Значим факт е и че Борисов си взе партията от Цветанов, защото не е без значение каква формула за наследството на ГЕРБ ще се очертае през следващите години и липсата на Цветанов е много важно обстоятелство, отбелязва политологът.

Сред основните събития анализаторът посочи и местните избори, и изборът на главен прокурор.

Една от най-важните тенденции през 2019 г. според него е, че се е потвърдило по-доброто масово възприятие за икономиката и личните финанси. Икономическата стабилизация на страната, настъпила в последните години, макар и бавно, се усеща от хората. Това не означава, че те са станали много големи оптимисти или много позитивно оценяват икономиката и личните си финанси, а че ги оценяват по-малко негативно отпреди, уточнява Симеонов.

В България, естествено, все още има голяма регионална бедност, големи социални разлики, но ситуацията е малко по-добре в сравнение с преди, хората имат едно наум, че имат какво да губят и затова вече не искат толкова радикални, резки промени, посочва той и дава пример, че на последните избори са спечелили тези, които предлагат промяна, но изглеждат разумно и не плашат хората, а най-революционните призиви не са успели да грабнат сърцата на избирателите. Политиката постепенно става малко "по-скучна" и това всъщност според мен е нормализация, смята политологът.

Затова и според него пак има търсене на нещо ново, но не за крайни радикали, а за млади хора, усмихнати и енергични, нови модели, нови формули. Разбира се, търсенето на нещо ново отдавна не е нещо ново в българската политика, шегува се той.

Една от тенденциите през 2019 г. е, че разликата между международни и вътрешни процеси все повече се размива и България изглежда все "по-въвлечена". Западните ни партньори в по-голяма степен разчитат на нас заради геостратегическото ни положение и ставаме важни, важно става у нас да е мирно и тихо, стабилно и предвидимо, посочва Първан Симеонов. Това е и един от факторите, които благоприятстват стабилизацията на управленския модел в страната и добрите му перспективи.

Дългите процеси, които вървяха през годините, стигнаха до ново ниво, обобщава той.

Според него например президентът Румен Радев има нова амбиция, ново самочувствие, нова увереност. Дотук стигна постепенно, с много рискове, но се справи и е на нов етап, като запази най-ценния си ресурс - общественото доверие, коментира анализаторът.

Бойко Борисов също е с нова увереност. Той се движеше плавно, победи на изборите, и то без Цветанов, въпреки всички скандали, започна да предприема проактивни действия, отбелязва анализаторът.

Снимка: "Булфото", архив

БСП, според него, пък достигат до етап на равносметка. През последните години те стигнаха един таван - интензивна опозиция са, но се вижда, че има граница, от която не може да се продължи. Причината е, че трябва да се влезе в следващия етап - доказал си на хората, че си добра опозиция, трябва да докажеш, че можеш да бъдеш и добър управленец, смята Симеонов.

При патриотите също един дълъг процес е намерил развръзка - бавно и постепенно е настъпило вътрешно пребалансиране, а ВМРО е станала основна формация там.

Според Симеонов 2020 г. ще бъде продължение на "пакета" години от 2015-а насам. ГЕРБ е в добра кондиция, логиката казва, че по-скоро мандатът ще бъде изкаран докрай и то с опит Бойко Борисов да запише големи "червени точки" и успехи, обобщава Симеонов.

Политологът Даниел Смилов пък определя годината с думите "почти" и "донякъде" и коментира, че големите цели на страната са останали неизпълнени. Продължаваме да регистрираме растеж, но с темпове, които ни закотвят трайно на последното място в ЕС като стандарт на живот и бедност. Страната има нужда от ускорено догонващо развитие спрямо държавите от ЕС, а 2019 г. не даде отговор на въпроса как то може да се постигне, смята той. Мнението му е, че и в най-важните събития на годината е имало половинчатост.

"На два пъти изборите потвърдиха политическото статукво и разпределението на силите, но не напълно. Хората с неохота гласуват за това статукво и се оглеждат за нови играчи. Няколко такива почти успяха да се наложат - "Демократична България", Борис Бонев в София и Слави Трифонов в социологическите сондажи. Мая Манолова почти стана кмет на София, а Румен Радев наполовина се заяви като антикорупционна алтернатива на ГЕРБ, и БСП го последва наполовина", мотивира се политологът. По думите му цялата тази половинчатост може да бъде четена като полустабилност.

Снимка: mayamanolova.bg

Политическата половинчатост води със себе си и икономическа неопределеност - почти осигурихме инвестиция от "Фолксваген", почти намерихме стратегически инвеститори за АЕЦ "Белене", наполовина построихме турско-руския поток и уж започнахме да строим сериозно интерконектора с Гърция, купихме и половин ескадрила самолети за ВВС, казва той.

Неговото мнение е, че случващото е ескалация на тенденции и проблеми, които съществуват от 2015 г. насам, ако не и по-рано. Половината от управлението е откритата коалиция на ГЕРБ и патриотите, а другата половина - полускритата коалиция на ГЕРБ с ДПС. Договорките в този сложен формат са причината за полвинчатостта, смята Смилов.

Според него е особено тревожна ескалацията на проблемите в съдебната система. Рокадата на Цацаров и Гешев е преутвърждаване на досега действащия модел, който мнозина смятат просто за чадър над управляващите, протестите и дебатите около избора на новите титуляри на прокуратурата и КПКОНПИ демонстрираха липсата на доверие в системата и спорните качества на кандидатите, коментира той. Тези дебати обаче показаха и умора, както и отслабване на съпротивителните сили на обществото, което е лош знак за идните години, отбелязва Смилов и допълва, че сходни тенденции е имало и в медиите.

За него общото усещане у обществото от изминалата година може да се обобщи с "умерен прогрес почти в рамките на закона". Песимистите през последните години намаляват с умерени темпове. Бъдещето е отворено и България все пак е свободна страна, в която с разум и уважение един към друг можем да постигнем успехи, смята Даниел Смилов.

За Димитър Ганев от "Тренд" ключовите думи за 2019 г. са "избори" и "апартаменти". Вотът за европейски парламент и местна власт трасираха цялата година, а имотният скандал пък от своя страна доведе до ключови промени, особено за управляващата партия, посочва Ганев и отбелязва, че ГЕРБ без Цветан Цветанов е нов етап за формацията. Първите промени за партията вследствие на оставката на втория в ГЕРБ дойдоха още преди местните избори - смяна на някои кадри по места, а вероятно това ще е само началото на една по-сериозна реформа в ГЕРБ, казва анализаторът.

Снимка: Артекс

Освен изборите и "Апартаментгейт", на хората според социологическите проучвания са направили впечатление проблемите с африканската чума, посещението на папата в България и пробивът в НАП.

Ганев констатира, че във всяка от основните партии тази година са се наблюдавали процеси, които ще имат по-трайни ефекти. За ГЕРБ сравнението между местните избори през 2015 и 2019 г. отчита интересна промяна. През октомври партията регистрира ерозия като гласове в абсолютни стойности в областните градове, но в същото време има повече спечелени общини като брой в сравнение с преди 4 години, посочва политологът и отбелязва, че очевидно ГЕРБ изменя профила си от партия, която е имала като най-сериозна опора електората в областните градове към по-силна подкрепа в по-малки общини.

ДПС навлиза в нови полета - на социално маргинализирани общности, с което успява донякъде да компенсира миграционния поток на български турци към Западна Европа, коментира анализаторът.

Изборите през тази година са затвърдили тенденцията при БСП, отчетена и при предишни години - покачва своите резултати в сравнение с предишни избори, но продължава да не се възприема за автентична алтернатива на сегашното управление.

През 2019 г. обединените патриоти станаха "разединени" патриоти, като явно ВМРО се очертава като основен електорален наследник на патриотичното пространство, докато "Атака" и НФСБ се намират в, меко казано, трудна ситуация, отбелязва Димитър Ганев.

Според него "Демократична България" пък показва политически пулс и нови настроения сред симпатизантите си, а изборите в София са показали, че привържениците на обединението са склонни да гласуват прагматично дори за кандидат с ляв профил, за да нанесат удар на ГЕРБ.

По всичко личи, че между "Демократична България" и основната управляваща партия има изкопана пропаст, която трудно може да се преодолее оттук нататък, смята политологът.

Снимка: Булфото

Според него международната ситуация издава повече несигурност. В икономически план, като дръпнем чертата, ситуацията, изглежда по-добра за България, не се сбъднаха мрачните прогнози за нова икономическа криза през 2019 г., отбелязва анализаторът. Той обаче предупреждава, че това не трябва да ни успокоява. Наблюдаваме негативни тенденции в големи европейски икономики, "Брекзит" продължава да е заплаха, както и търговската война между САЩ и Китай. Струва ми се, че се намираме в края на положителния икономически цикъл и тепърва натрупаните проблеми в еврозоната ще започнат да се отразяват и на българската икономика, смята Димитър Ганев.

Като цяло обаче краят на годината традиционно е зареден с повече оптимизъм. Всяка нова година е и ново начало за всеки от нас. Не без основания не малко наши сънародници нямат много поводи за оптимизъм, но трябва и да оценяваме положителните неща, отбелязва той.