Месец на "дронов смут" в Европа. Какво показа той?
През последните седмици това се превърна в една от основните геополитически теми
Вчера незабележимо мина една "кръглата дата" - точно месец от деня, в който дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша, което постави началото на цяла поредица от подобни инциденти (навлизане на руски самолети във въздушното пространство на Естония, появата на "неидентифицирани дронове" над различни обекти в Европа), които продължават и досега.
Това се превърна в една от основните геополитически теми през последните седмици и породи няколко версии на тема "а какво всъщност е това", пише украинското издание "Страна".
Първата версия, разпространена в Европа и Украйна, е, че Русия пуска дронове, за да уплаши Европа и да "измери" нейната реакция.
Втората, практически официална в Русия, е, че полетите на дроновете са провокации на Украйна и западните "ястреби" с цел да въвлекат НАТО във война с Русия или, като минимум, да убедят западните общества да харчат повече за отбрана и помощ за Киев.
В подкрепа на двете версии се изтъкват много аргументи, но фактът е, че досега не е представено нито едно доказателство, че Русия умишлено е пуснала дронове в Полша и стои зад другите инциденти с безпилотни летателни апарати в Европа. Също така няма доказателства, че зад всичко това стои Киев или западните специални служби.
Вече има няколко задържани за пускане на дронове над летища и други обекти, но според европейските правоохранителни органи това са случайни хора, които са пускали дронове за забавление и не са открити никакви връзки с Русия или със специалните служби на други страни. А неотдавнашното появяване на балони в близост до летището във Вилнюс е било свързано с контрабанда на цигари от Беларус.
На този фон има и трета версия - че не става въпрос за умишлени действия, а за поредица от случайности - руските дронове са влетели в Полша поради въздействието на украинските средства за радиоелектронна борба, руски самолет непреднамерено е влетял във въздушното пространство на Естония, "минавайки напряко" в тясната ивица неутрално въздушно пространство между Естония и Финландия, дроновете в Европа се пускат от туристи и други любители и така е било винаги, но сега са решили да го превърнат в "военна заплаха".
Въпреки това, която и версия да е вярна, очевидно е, че ситуацията вече се използва изцяло в информационно-политическата сфера.
Русия, обаче, я използва доста ограничено - за злорадство по темата "е, сега и европейците ще почувстват какво е война, нека се замислят". В същото време в Москва си има своя "партия на войната", която счита, че военната ескалация и "повишаването на залозите" в отношенията с Европа са изгодни за Русия, защото ще позволят да се принуди Западът да приеме условията на Москва. Но на официално ниво (поне публично) такава риторика все още не се подкрепя.
В Украйна и на Запад темата се използва по-широко за решаване на цял спектър от задачи: да бъде убедено обществото да харчи повече за отбрана, да се подтикнат европейските страни да предприемат действия, от които преди се въздържаха (кредит за сметка на замразени руски активи), да бъде настроен Тръмп срещу Москва и да бъде убеден да продължи да подкрепя Украйна (включително чрез предоставяне на ракети с голям обсег) и да засили натиска върху Москва. Или дори (програмата максимум) да предприемат действия, граничещи с пряк военен конфликт с Русия - да свалят нейни самолети, да въведат безпилотна зона над Украйна и да блокират балтийските пристанища.
Засега обаче Западът се въздържа от максималната програма. Даже и по минималната все още не всичко е ясно.
Като цяло обаче създаващата се атмосфера е изключително тревожна.
И Западът, и Русия засега се въздържат от резки стъпки един спрямо друг, но са опасно близо до тях. Още повече, че и от двете страни има привърженици на твърдия подход и техните гласове в информационното пространство се чуват силно.
Ескалацията може да бъде предотвратена само по един начин - да се сложи край на войната в Украйна, пише в заключение изданието.