Макрон няма да подава оставка. Комарджийски ход или ваксина срещу крайната десница е замислил?
Президентът на Франция направи рискован залог с предсрочните избори
Еманюел Макрон заяви, че няма да подаде оставка "независимо от резултата" на предстоящите парламентарни избори във Франция, пише "Политико".
Френският президент има често повтаряна фраза, която използва при закрити врата с министри и съветници: Il faut prendre son risque, човек трябва да си поема рисковете.
Президентът на Франция направи това, като призова за предсрочни избори, след като неговият центристки алианс беше победен в неделя от крайнодясната партия Национално обединение на Марин Льо Пен на изборите за Европейски парламент. По този начин той отново показа смелостта, която беляза политическата му кариера, откакто бе избран като малко опитен аутсайдер през 2017 г., пише в. "Файненшъл Таймс".
"Вярвам във френския народ, че сега ще направи правилния избор, за да може страната да се справи с големите предизвикателства пред нея", каза той в неделя вечер.
Залогът може и да се обърне зрелищно, ако вотът в два тура на 30 юни и 7 юли го принуди да влезе в правителство на разделението на властите с Национално обединение, известно като "съжителство". Това ще бъде първият случай в рамките на основаната през 1958 г. пета република, в която президентът и министър-председателят имат толкова диаметрално противоположни възгледи за това как трябва да се управлява страната.
Ако Макрон бъде натоварен с премиер от партията на Мариен льо Пен, той ще продължи да ръководи международните дела и ще бъде върховен главнокомандващ, но вътрешните работи ще се управляват от Льо Пен или от нейния 28-годишен лейтенант Жордан Бардела, за когото тя е заявила, че ще бъде техен премиер.
Франсоа Патриа, сенатор ветеран и дългогодишен поддръжник на Макрон, заяви, че решението за свикване на предсрочни избори е в съответствие с начина, по който френската конституция би трябвало да работи, когато има безизходица, която пречи на правителството да функционира.
"Това не е рискован залог - това е смело решение, което уважава френските институции и е много голическо по своята същност", казва Патриа, визирайки генерал Шарл дьо Гол, който се прочу с това, че подаде оставка като президент през 1969 г., когато почувства, че не може да управлява. "Президентът връща отговорността върху френския народ. Те гласуваха по глупав начин на европейските избори, сега те трябва да решат".
Патриа допълва, че управлението е трудно, откакто алиансът на Макрон загуби абсолютното си мнозинство през 2022 г. Според него Национално обединение няма да може да събере абсолютно мнозинство, за което са необходими 289 от 577-те места в долната камара - Националното събрание.
Все още няма проучвания на общественото мнение, но някои анализатори в понеделник заявиха, че е реална възможността за висящ парламент, което би поставило началото на период на нестабилност само шест седмици преди Париж да бъде домакин на Олимпийските игри.
Съюзниците на Макрон твърдят, че гласоподавателите биха могли да постигнат други резултати, които да са от полза за президента и да осигурят политическа яснота, от която се нуждае, след като неговият центристки алианс загуби мнозинството си през 2022 г.
От общо 577 места в Национално събрание на Франция центристкият алианс на Макрон има само 250, което е много по-малко от необходимите 289 места за национално мнозинство. Национално обединение са с 88, което я прави най-голямата опозиционна партия. 149-те места на левицата са разпределени между няколко партии, което намалява влиянието им.
Във френската система президентът има голяма тежест при определянето на министър-председателя, стига той да може да оцелее при вота на недоверие, внесен от опозицията. Така например Макрон може да посочи премиер от дясноцентристката или лявоцентристката партия и да управлява в коалиция, дори ако тези партии са изключили това.
На европейските избори в неделя партията на Льо Пен получи 31,4% от гласовете на французите, което е повече от два пъти повече от 14,6% за листата на Макрон. Кандидатите на левоцентристите и социалистите спечелиха 13,8 процента.
Трудно е обаче да се предвиди как тази динамика на властта ще се пренесе на парламентарните избори, които ще се проведат в два тура. Европейските избори във Франция отдавна се възприемат от избирателите и като протестен вот срещу действащия президент, което е нещо различно от избора на този, който искат да управлява страната.
Макрон има и по-прозаични причини да свика изборите. Опозицията заплашваше да свали правителството с вот на недоверие през есента заради годишния бюджет, който трябваше да включва съкращения на публичните разходи в размер на около 25 млрд. евро, за да се справи с нарастващия дефицит.
Един от съюзниците на Макрон в Сената заяви, че дебатът по бюджета ще бъде много напрегнат, като съществува реален риск от улични протести заради непопулярните съкращения на разходите. "По-добре е той да действа сега, отколкото да чака нещата да се объркат през есента. С бързите си действия той изненадва опозицията."", казва той.
Друго по-макиавелистко обяснение за разпускането на Националното събрание от Макрон е, че той може би се надява да ваксинира страната срещу Национално обединение преди президентската надпревара през 2027 г., в която Льо Пен е фаворит за негов наследник.
"От години насам избирателите казват "опитахме всичко освен Национално обединение" и флиртуват с движението на Льо Пен", казва политическият анализатор Шлое Морен. "Макрон ще им позволи да опитат Национално обединение със залог, че скоро ще се отвратят от тях", смята тя.
Макрон отново показа, че е заклет комарджия, както през 2022 г., когато се изправи срещу уличните протести и едва оцеля при гласуването на вота на недоверие, за да прокара непопулярната си пенсионна реформа, и когато заложи, че ще успее да надвие движението на "Жълтите жилетки" през 2019 г.
"Това е риск, но е твърде рано да се каже дали е луд или умен", каза Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. "Той рискува с репутацията и наследството си, както и със стабилността на Франция и Европейския съюз", казва той.
Той обяви изборите в неделя вечерта в отговор на голямата победа на крайнодясното Национално обединение на европейските избори, което увеличи натиска върху неговата администрация.
"Не Национално обединение пише Конституцията, нито нейния дух. "Институциите са ясни, както и мястото на президента, какъвто и да е резултатът", каза той в интервю за "Фигаро".
Макрон отговаряше на въпрос дали ще бъде готов да подаде оставка, ако Националното обединение спечели парламентарните избори и го призове да напусне. Това се пресича и с върлуващите слухове, които започнаха да се разпространяват във вторник, че той обмисля да подаде оставка, което предизвика опровержение от страна на Елисейския дворец.
Вместо това Макрон заяви, че ще участва пряко в предизборната кампания и предупреди да не се допуска, че резултатът на Националното обединение на европейските избори ще бъде повторен на парламентарните избори, които имат различна система на гласуване.
Франция ще отиде до урните за първия тур на парламентарните избори на 30 юни, а вторият тур ще последва на 7 юли.
"Политиката е динамична. Никога не съм вярвал в социологически проучвания. Решението, което взех, открива нова ера. Започва нова кампания и ние трябва да разгледаме резултатите за всеки избирателен район в светлината на тези за европейските избори", добави Макрон.
Макрон ще започне кампанията с пресконференция в парижки хотел в сряда - събитие, което първоначално беше планирано за вторник.
Но не всички са доволни от това, че френският президент води пряка кампания. В частни разговори няколко депутати от лагера на Макрон смятат прякото му участие в кампанията по-скоро за лоша новина, отколкото за стимул, пише "Политико".
Тлеещата политическа криза във Франция, възходът на крайната десница и новият вот също предизвикаха опасения на пазарите, като кредитните агенции и експертите предупреждават, че политическата нестабилност и евентуалната победа на Национално обединение ще подкопаят усилията на Франция да намали тревожния държавен дълг.