Маестро Тодоров измина пътя на успеха, а сега тръгва по още по-трудния - този на политиката
Маестрото и дългогодишен директор на Софийската филхармония беше един от вдъхновителите и специални гости на традиционното събитие на Dir.bg - He's the Man
Единствената промяна в новото служебно правителство е в Министерството на културата. След три мандата на министерския пост Велислав Минеков се оттегля, а мястото му заема диригентът Найден Тодоров. Решението на президента Радев вече е подпечатано с указ, като кабинетът ще встъпи в длъжност в петък.
Маестрото и дългогодишен директор на Софийската филхармония беше един от вдъхновителите и специални гости на традиционното събитие на Dir.bg - He's the Man. Миналият ноември той сподели своите стъпки към успеха, тези които бихме следвали, за да научим повече не просто за собствените си граници, но и за онези хора, на които нашите избори биха помогнали.
Тогава той се пошегува, че ако стане министър на културата, първото нещо, което ще направи, е да избяга:
"Аз изключително много съжалявам министрите на културата. Ако се замислим, те се явяват в ролята на високопоставения ПРОСЯК. Защото те трябва непрекъснато да ходят при министъра на финансите и да му обясняват защо трябват пари за културата. Обикновено министърът на финансите не може да прояви разбиране в това, защото в неговата глава са съвършено други неща.
Аз нямам толкова лош опит с министрите на културата, аз имам лош опит с отношението на финансовите министри към министрите на културата!
Преди време ме попитаха, кой ще е най-успешният министър на културата и отговорът ми беше: Този, който е в добри отношения с финансовия министър."
И допълни, че е абсолютно вярно, че не сме достатъчно грижовни към хората на културата:
"Заплатите на хората на изкуството са като социални помощи! Мога да твърдя, че имам поглед върху цяла България, но ще говоря за Софийска филхармония, защото с нея работя най-много, и това което те правят във всяка друга част на света би ги поставило в най-високата част на обществото като заплащане.
Причината е, че днешните управляващи, и това важи за целия свят, не само у нас, са различни от тези преди години. Мисленето им е различно и те не могат да осъзнаят, че вложените средства в изкуството не са разход, а са инвестиция в обществото. Защото хората на изкуството го променят, хората на културата създават съвсем нов облик на един град и това се вижда по лицата им - те са различни. Хората, които ходят на концерти, опера, театър, изложби, в музея имат различно излъчване, дори само като вървят по улицата.
Това управляващите не могат да разберат. Инвестирайки в изкуството, инвестирайки в културата, те всъщност помагат на цялото общество.
Може би, когато нашите управляващи разберат това и отреагират подобаващо, много от проблемите, които имаме в обществото, като агресивна комуникация и т.н., ще изчезнат от самосебе си. Ние търсим как да лекуваме едни симптоми в обществото, без да лекуваме самата болест. А болестта е на друго място и там, където е болестта един от проблемите е занемарената култура."
Заплатите в Софийска филхармония са по-ниски от средната заплата в София. И как се живее с такава заплата? Човек е принуден да ходи да свири на други места, да извършва други дейности, за да успява да си покрива нуждите за живот.
Това е нещо типично точно за България - докато си на работа да мислиш откъде да изкараш пари, за да можеш да живееш. То е трагикомично! Още повече, че нивото, което представят музикантите у нас, с нищо не отстъпва на нивото на скъпоплатените музиканти навън.
Тук говорим за едно цялостно отношение на обществото, на държавата към хората на изкуството. И докато отношението в обществото може да се промени, ако се промени отношението на медиите, то при управляващите нещата стоят по-трудно, защото те виждат хората на изкуството като разход. Като някакъв пасив.
Но Маестрото беше категоричен:
"Ние трябва да сме много внимателни какво показваме на младите хора, на онези, които за първи или втори път влизат в залата. После всеки започва да разбира, че класическата музика е само едно общо събирателно на много жанрове музика.
За мен това е по-страшното - как да научим хората на критично мислене. И критичното мислене не само към другия, но и към себе си, това е по-страшното. Много хора днес отказват да погледнат на себе си с каквото и да било критика."
"В живота ние можем да бъдем важни, не тогава когато получаваме, а тогава когато даваме на другите. В момента, в който научим този урок, останалото е лесно."
Найден Тодоров завършва с отличие музикалното училище "Добрин Петков" в Пловдив и продължава обучението си по оркестрово дирижиране при професор Урош Лайовиц, хорово дирижиране при професор Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при професор Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена.
През 1996 година е поканен от йерусалимската фондация "Ленард Бърнстейн" в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан.
През 1997 година той създава в родния си град фестивала "Тракийско лято". Година по-късно получава първия си постоянен международен ангажимент - в Хайфа, Израел, със Северно-израелския симфоничен оркестър, където е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на оркестъра.
В следващите години Найден Тодоров гостува на сцените на редица от най-големите културни центрове в Европа, Азия, Африка и Америка.
През 2000 г., само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция. В периода 2003-2005 г. работи като художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество в Бургас. Няколко години по-късно заема тази позиция и в хор "Дунавски звуци" в Русе.
В периода 2005-2017 Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе.
През 2006 г. прави своя дебют с Берлинския симфоничен оркестър и само година по-късно е поканен да дирижира и концертите от турнето на състава в най-големите градове в Япония.
През 2010 г. дебютира и във Виенската народна опера, дирижирайки спектаклите на балета "Лешникотрошачката" от Чайковски с Виенския държавен балет.
През 2013 г. Найден Тодоров се дипломира като мениджър в областта на културата в Нов Български Университет, където през последните години е поканен да изнася лекции.
От 2017 година е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа - зала "Бозар" - Брюксел, Музикферайн - Виена, голямата зала на Берлинската филхармония. В концертите си със Софийската филхармония Найден Тодоров работи с някои от най-изявените по света певци и инструменталисти.
Найден Тодоров е работил с всички български държавни оркестри и оперни театри, както и с много чужди оркестри, между които Виенския симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота - Колумбия, Оркестъра на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на град Токио.
От 2018 година, като част от образователната политика на Софийската филхармония, Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската Национална Телевизия - "На концерт с БНТ 2".
През 2021 г. той издава първата си книга с разкази "Полъх от ангели".