Чували ли сте за Випуск Родопски 1983-та? Офицерските си звания получават тържествено всички курсанти от военните училища в България, завършили през тази година. Събитието се провежда в Смолян и е изключително тържествено. Снимките на фотографа Иван Григоров ни връщат към онзи паметен 27-и август 1983-та година в Смолян. Точно преди четири десетилетия.

Много изтъкнати наши военни са завършили този випуск. Сред тях е и бригаден генерал от резерва Стефан Янев, който през 1983-та завършва Висшето народно военно-артилерийско училище (ВНВАУ) "Г. Димитров" в Шумен със специалност "Земна артилерия" през 1983-та година с квалификация инженер по експлоатация на електронноизчислителна техника.

Получава лейтенантските си пагони и дипломата в Смолян след дълъг преход през Родопите, каквито преходи са били редовни за всички курсанти випускници по онова време.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК>>

Снимка: Иван Григоров

27-и август 1983-та година. Смолян е празнично украсен. Централният площад на града буквано свети - още не е официално открит, а е пълен с хора от цяла България. Звучи военният марш "Велик е нашия войник" и много майки и бащи на курсанти развълнувано бършат очи от сълзи на радост и гордост.

Цели родове са дошли да видят момчето си

Снимка: Иван Григоров

А синовете им са вече по главната улица. Вървят в безупречно спретнати  униформи в стегнати колони зад бойните знамена. Тук са завършилите през 1983-та от всички военни училища в България и възпитаниците на ВА "Георги Раковски".

Притихналото множество чува мощното: "Корпуси, равнис"!...Корпуси, мирно"!... "За по-о-о чест"!

Снимка: Иван Григоров

Радостна глъч плъзва по площада като вълна, когато като в един глас щраква оръжието в ръцете на младите мъже в униформи. Хората се вълнуват. Та техните синове и внуци са бъдещите защитници на родината!

Снимка: Иван Григоров

С вълнение тупти всяко майчино сърце, гордост изпълва всеки баща на площада. Прозвучава химнът на Народна Република България, и отново множеството се разлюлява от вълнение и радостна глъч.

"Служа на Народна репупублика България!"

Снимка: Иван Григоров

Гвардейският оркестър

Снимка: Иван Григоров

На трибуната излиза членът на Политбюро на БКП и министър на народната отбрана - армейски генерал Добри Джуров. Прочита заповедта за обявяване името на випуск "Родопски 1983" и присвояване на първо офицерско звание за първенците от Военната академия и на завършилите в другите военни училища. Площадът кънти от стъпките на випускниците и тяхното "Служа на Народна Република България!".

Армейски генерал Добри Джуров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

А защо това се случва тъкмо в Смолян? Първо, площадът в Новия център на Смолян е по онова време един от най-големите национални строежи. А 1983-та година се явява юбилейна за доста исторически събития: 60 години от избухването на "Първото антифашиско въстание" през 1923 г., 70 години от Балканската война, 80 години от Илинденско-Преображенското въстание, 105 години от Освобождението и 39 години от победата на 9 .IX. 1944 г.

Снимка: Иван Григоров

БКП, МНО и Генщабът на армията са категорични, че тържествата трябва да се почетат тържествено на просторно, красиво и достойно място. Така се спират на Смолян.

Под паметната плоча, отбелязала Випуск Родопски 1983-та е положена пръст от много исторически места на България.

Паметната прлоча, поставена за ознаменуване на събитието

Снимка: Иван Григоров

По онова време Народна Република България е член на "Варшавския договор" - опонент на НАТО. Това е времето на т.нар. "Студена война" и на надпревара във въоръжаването на двата блока.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

В много страни от социалистическия блок са разположени бази със съветски ракети. И в тази връзка нека отбележим, че България е единствената страна от "Варшавския договор", на чиято територия не са били дислоцирани военни части и бази на СССР и други съюзници. Не са!...

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Това е времето, в което наборниците се изпращаха в редовете на БНА тържествено от всяко българско семейство, в градове и села.

Снимка: Иван Григоров

Армията ни беше силна и многочислена, а да служиш в редовете на БНА беше чест за всяко българско семейство, изпратило войник.

Александър Тонев от Варна, с родителите си

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

На неслужилите някога се гледаше като на "негодни", а се случи така, че тъкмо някои от онези, които навремето успяваха с връзки да заобиколят войниклъка, през демокрацията станаха най-големите експерти по военно дело и най-разпалените привърженици на атлантическата доктрина и последвалите съкращения в  българската армия.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Да, мнозина роптаеха, че казармата беше трудна и дълга, но после всеки признаваше, че го е калила в мъжество и че е родила приятелства за цял живот.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Малцина знаят, че още от 1948-а година у нас имаше и женски военни випуски. За целта беше променен Закона за всеобщата военна служба. Още през 1948-а година имахме жени-летци.

Снимка: Иван Григоров

Имахме дори Военно езиково училище "Баба Тонка", а през 1951-ва година завърши първият випуск на жени-военни метеоролози, възпитанички на ВВВУ "Георги Бенковски".

И нека снимките от 1983-та "кажат" останалото...

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ