Киев има готовност да обсъжда бъдещето на Крим с Москва, ако украинските сили стигнат до границата на окупирания от Русия полуостров, съобщи в. "Файненшъл таймс", като се позова на заместник-ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Андрий Сибиха.

Вестникът отбелязва, че тези думи са най-категоричното изявление относно украинския интерес от разговори, след като през април миналата година Киев прекрати мирните преговори с Кремъл.

"Ако успеем да постигнем нашите стратегически цели на бойното поле и когато бъдем на административната граница с Крим, ние имаме готовност да отворим дипломатическа страница за обсъждане на този въпрос", каза Сибиха, имайки предвид дълго планираната от Киев контраофанзива.

"Това не означава, че изключваме пътя на освобождението (на Крим - бел. ред.) от нашата армия", добави той, цитиран от БТА.

Думите на Сибиха биха могли да прозвучат успокоително за западните официални представители, които са скептично настроени относно способността на Украйна да си възвърне полуострова и са обезпокоени, че какъвто и да било опит да се постигне това по военен път може да накара руския президент Владимир Путин да ескалира своята война, вероятно използвайки на ядрени оръжия.

Досега Зеленски изключваше мирните преговори, докато руските сили не напуснат цялата територия на Украйна, включително и Крим, припомня в. "Файненшъл таймс".

Сибиха е дипломат - ветеран, който се фокусира върху външната политика в кабинета на президента и е бил до Зеленски в ключови моменти от войната.

По думите му президентът и неговите помощници сега говорят конкретно за Крим, тъй като украинската армия се е на крачка да започне контранастъпление, за да си върне територия.

Говорителят на Володимир Зеленски не е коментирал твърденията, обяснява "Файненшъл таймс".

Според контраадмирал Тим Уудс, британският аташе по отбраната във Вашингтон, Крим ще се нуждае от "политическо решение само заради концентрацията на сила, която е там, и какво би означавало за украинците да влязат там".

"Не мисля, че ще има много бързо военно решение, следователно трябва да видим кои са благоприятните условия за преговори за Украйна и мисля, че тя би била готова за това", отбелязва Тим Уудс.

В първите дни на войната Украйна беше склонна да преговаря с Москва за бъдещето на Крим, вместо да настоява да си го върне чрез военна сила на всяка цена, пише още изданието.

В момента обаче единствената комуникация между Киев и Москва е за преговори за обмен на военнопленници и връщане на деца, принудително депортирани в Русия.

Украйна прекъсна мирните преговори след откриването на предполагаеми руски военни престъпления в киевското предградие Буча, а Зеленски подписа указ, с който обявява преговорите с Путин за невъзможни, след като Кремъл анексира четири провинции през септември.

Президентът на Украйна нееднократно е изразява крайната си цел цялата територия, включително Крим, да е под украински контрол.

През май миналата година Зеленски уточни, че Украйна може да обмисли мирно споразумение, ако руските сили се върнат на позициите в Източна Украйна преди миналогодишната инвазия, и предположи, че въпросът с Крим ще бъде решен по-късно чрез дипломация.

Крим е под руска окупация от февруари 2014 г. и беше анексиран от Москва следващия месец след "симулативен референдум" - ход, осъден в международен план като незаконно заграбване на земя, припомня "Файненшъл Таймс".

Украинските сили наскоро засилиха атаките си срещу руски военни съоръжения на полуострова, включително нападения с безпилотни самолети с наземно и морско базиране.

Киев също се надява, че предстоящата му контраофанзива ще напредне на юг - вероятно през Запорожката област - и ще прекъсне сухопътния мост, който позволява на Русия да подготвя своите сили за нападение от Крим.

Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк е заявил пред Радио "Свободна Европа", че украинските сили ще бъдат на прага на Крим след "пет до седем месеца".

Но някои от западните съюзници на Украйна се опасяват, че Путин може да прибегне до тактически ядрени оръжия, за да защити полуострова, чийто статут според Кремъл не подлежи на обсъждане.

"Някои от тях толкова се страхуват от приближаването на Украйна до административната граница на Крим, че пряко или косвено се опитват да отложат този момент", казва Альона Гетманчук, директор на Центъра за нова Европа -  базиран в Киев мозъчен тръст.

Тя добави, че безпокойството от ескалацията на боевете за Крим е толкова голямо, че това е повлияло на "решенията на някои съюзници за това какви оръжия да доставят на Украйна и с каква скорост".

Гетманчук каза още, че украинското ръководство смята, че "след успешна контраофанзива Путин може да е нетърпелив да разговаря", добавя "Файненшъл Таймс".

Но промяната на Украйна в преговорите може да срещне съпротива у дома. Проучване от февруари и март на Киевския международен институт по социология показа, че 87% от украинците смятат всякакви териториални отстъпки за постигане на мир за неприемливи. Само 9% са заявили, че биха приели отстъпки, ако това означава траен мир.

Проучването установява, че 64% от украинците искат Украйна да се опита да си върне цялата територия, включително Крим "дори ако има риск от намаляване на подкрепата на Запада и риск от продължителна война", предава "Файненшъл Таймс".