Бертран срещу Бернар: Макрон в търсене на премиер

До политическата парализа се стигна, след като центристкият блок на френския президент се класира едва втори на евровота на 9 юни

Снимка: AP/БТА

Бертран срещу Бернар: Макрон в търсене на премиер

10:22 | 2 септември 2024 | Автор: Габриела Големанска, БТА 0 728 Снимка: AP/БТА

Два месеца след предсрочните парламентарни избори във Франция в страната все още няма съставено ново правителство. До политическата парализа се стигна, след като центристкият блок на президента Еманюел Макрон се класира едва на второ място на европейските избори на 9 юни, а начело тогава излезе крайната десница "Национален сбор" на Марин Льо Пен и Жордан Бардела. Веднага Макрон разпусна парламента и свика предсрочни избори за края на юни и началото на юли. На първия тур крайната десница се представи много добре, но между двата тура центристите на Макрон и широка лява коалиция "Нов народен фронт", съставена от социалистите, комунистите, еколозите и радикално левите от "Непокорна Франция", обединиха сили и изтласкаха крайната десница на трето място. Но въпреки тази стратегия центристите на Макрон останаха на второ място, а левият блок се класира първи на втория тур на предсрочния вот.

Последва оставка на правителството на Габриел Атал, който беше назначен в началото на годината за премиер от Макрон. Макрон прие оставката, но възложи на кабинета да изпълнява текущите задачи, докато се провеждаха Летните олимпийски игри. След края им той отказа да приеме издигнатата от обединената левица кандидатура на парижката функционерка Люси Касте за нов френски премиер и насрочи нов цикъл от преговори. Аргументът на Макрон да отхвърли кандидатурата на Касте беше, че срещу нея ще гласуват останалите политически блокове във френския парламент и така няма да се излезе от политическата парализа. След предсрочните избори нито един блок - леви, десни, крайнодесни и центристи - няма абсолютно мнозинство в долната парламентарна камара.

Въпреки решението на Макрон да отхвърли кандидатурата на 37-годишната Касте, тя не се отказва от намерението си да стане премиер, отбелязва "Фигаро". Миналия четвъртък Касте обяви, че ще прекрати изпълнението на задълженията си в парижката община, където работеше от години. В кметството на френската столица Касте е директор по финансовите въпроси и покупките. Касте поясни, че не подава оставка от поста си, но временно няма да изпълнява задълженията си, за да бъде в позиция за избиране за премиер, защото все още се чувствала подкрепена за тази мисия и защото въплъщавала единството на левите партии.

Касте може и да си мисли все още за премиерския пост, но този вариант избледнява все повече и повече. Не бива да се забравя, че първо до издигането на нейната кандидатура от лявото пространство се стигна след над 15 дни на сложни преговори между четирите партии в левия блок, проведени след 7 юли. А междувременно левият блок така и не успя да спечели председателския пост на Националното събрание, където досегашната председателка, макронистката Яел Брон-Пиве беше преизбрана, отбелязва Франс прес. Сега центристите, десните и крайнодесните продължават да повтарят, че няма да подкрепят правителство на "Нов народен фронт".

Вторият сценарий, който се очертава, е този на една широка коалиция по германски модел. За това пледира президентският лагер. Подобна коалиция би имала потенциала да събере подкрепа на 301 депутати в Националното събрание. В такава коалиция биха влезли центристите, десните и левоцентристите. Но този вариант също не се нрави на другите блокове, защото никой не иска да се обединява в едно ново правителство с макронистите, които бяха разгромени и на европейските, и на парламентарните избори. Макронистите са доста непопулярни и сред обществото заради спорната пенсионна реформа и закона за миграцията, породил също полемика. Републиканската десница предлага форма на подкрепа за евентуална широка коалиция, но не се ангажира тази подкрепа да е и за предложения от евентуалното бъдещо правителство бюджет за следващата година. Някои социалисти също искат дискусии с макронистите за широка коалиция, но като цяло вариантът за такова правителство не се подкрепя и в техните редици, посочва Франс прес. Още повече, че бившият френски президент, социалистът Франсоа Оланд вече заяви, че не вярва в съюз с центъра, защото той неизбежно ще бъде обречен да се озове в задънена улица. Миналата седмица Оланд изрази мнението, че Люси Касте е трябвало да бъде назначена за премиер, припомня "Паризиен". Но той допълни пак миналата седмица, че социалистите трябва да подкрепят и всяка идея, която би могла да доведе до напредък към изход от кризата.

Третият коментиран вариант е този на техническо правителство, което да зависи от "Национален фронт", или от традиционната десница, или от някоя лява партия. Това обаче е много рискована опция, особено ако подобно правителство, което няма да има мнозинство в Националното събрание, ще трябва да зависи от партията на Льо Пен и Бардела. Въпреки че тя остана на трето място на втория тур на парламентарния вот, тази политическа сила де факто удвои броя на депутатите си в долната парламентарна камара и укрепи позициите си. Тя никога няма и да забрави временния фронт между левицата и центъра, който бе създаден между двата тура на парламентарните избори, за да й попречи да спечели вота и винаги ще търси повод да си отмъсти за това, като блокира действията на всяко едно правителство, в което влизат и центристите.

Днес Макрон продължава консултациите, като в тях се включват бившите президенти, социалистът Франсоа Оланд (2012-2017 г.) и предшественикът му от десницата Никола Саркози (2007-2012 г.). Доколко това допитване до тях очарова французите, е спорен въпрос. Саркози е оплетен в съдебни проблеми, свързани основно с финансирането на предизборните му кампании. Оланд пък беше президентът по времето когато бяха извършени големите терористични нападения в Париж през януари и ноември 2015 г. и атентатът в Ница през 2016 г., породили критики срещу управляващите за недостатъчните мерки за сигурност и превенцията на подобни атаки. Днес Оланд все пак е депутат, избран от "Нов народен фронт" на втория тур на изборите.

Освен с двамата бивши президенти Макрон днес има срещи и с още двама известни политици - Бернар Казньов и Ксавие Бертран. Имената на двамата в последно време се споменават като варианти за премиери, отбелязват френските издания.

Бернар Казньов е социалист. В миналото той е заемал постовете на делегиран министър на европейските въпроси и на бюджетните въпроси. Бил е и вътрешен министър в правителството на Манюел Валс именно по времето на президентството на Франсоа Оланд и на атентатите в Париж през 2015 г. А от 2016 г. до 2017 г. е бил и премиер, след като Валс се оттегли от поста, за да се фокусира върху участието си в президентските избори през 2017 г., спечелени тогава в крайна сметка от Еманюел Макрон, припомня "Либерасион".

До 2022 г. Казньов беше в редиците на социалистите, но се оттегли от тях заради решението им преди парламентарните избори преди две години да се сближат с радикалната левица. По този въпрос мнението му не се е променило. Ето защо евентуално издигане на Казньов за премиер не би било подкрепено от радикално левите. В самите редици на социалистите също има разделение по въпроса, като някои социалисти продължават да настояват за назначаването на Люси Касте за премиер. Манюел Бомбар, координатор на "Непокорна Франция", вчера директно заяви, че Казньов не е подкрепян от нито една от четирите леви партии в "Нов народен фронт", отбелязва Франс прес.

Евентуално издигане на кандидатурата на Казньов би било подкрепено от Франсоа Оланд. А заради това, че преди две години 61-годишният Казньов се противопостави на радикално левите на Жан-Люк Меланшон, той може сега да си спечели отчасти и симпатии от страна на десницата и крайната десница, или най-малкото да не бъде отхвърлен от тези две сили, посочва Франс прес.

Но със сигурност още от сега идеята за "премиера Казньов" не се одобрява от Никола Саркози. Последният подкрепя идеята за премиер от десницата и смята, че най-подходящ за поста е 59-годишният Ксавие Бертран. Ксавие Бертран е председател на регионалния съвет на О дьо Франс. В миналото той е бил министър на здравеопазването в кабинета на Доминик Дьо Вилпен по време на президентството на Жак Ширак. После е бил министър на труда, социалните въпроси и солидарността, а след това министър на труда, заетостта и здравеопазването. Последните два поста е заемал в правителството, което беше при президентството на Никола Саркози. Бертран е изиграл и водеща роля в предизборната кампания на Саркози, довела до избирането му за президент през 2007 г. Дълги години Казньов беше член на десноцентристкия "Съюз за народно движение", преименувал се в "Републиканците". Той е регионален партиен лидер в О дьо Франс. Бертран не крие, че е заинтересован от премиерската позиция, отбелязва Франс прес.

Но не е много сигурно, че самите десноцентристи, в чийто редици съществува разделение, ще подкрепят номинация на Бертран за премиер. За Ксавие Бертран се говори, че отсега е заявил амбиции за президентския пост на изборите през 2027 г., посочва "Монд". Основен негов конкурент в тази насока от редиците на десноцентристите е Лоран Вокие, който в даден момент оглави "Републиканците", но се оттегли от партийния пост, когато те се провалиха на предходните евроизбори през 2019 г.

Бертран е смятан за умерено десен и не подкрепя отклоненията към твърдото дясно в редиците на "Републиканците", отчетени особено след като начело на партията застана Ерик Сиоти.

И докато Макрон е зает да търси нов премиер на Франция, в редица политически сили се забелязва оживление. През уикенда се състоя среща на центристите на Макрон, на която бившата премиерка Елизабет Борн очерта амбициите си да оглави президентската партия "Ренесанс", заявени още преди десет дни, отбелязва "Паризиен".

В края на миналата седмица социалистите също имаха партийна среща, на която се откроиха ясно различията между лагерите, подкрепящи Касте и Казньов, допълва "Либерасион".

В събота малката популистка партия "Патриоти" на Флориан Филипо, който преди години се отцепи от "Национален сбор", организира протест с искане за отстраняване на Макрон. Стъпки в тази насока обяви и "Непокорна Франция" на Меланшон.

А преди два дни Ерик Сиоти, чието лидерство на "Републиканците" е оспорвано, откакто той еднолично сключи предизборен пакт с крайнодесните преди парламентарните избори, обяви нов политически проект, наречен "Съюз на десниците за Републиката", посочва френското издание на "Хъфингтън пост".

ИЗБРАНО