На българската граница: Служители на Фронтекс "притискани" да мълчат, изтеглили ги от страната

Снимка: БТА

На българската граница: Служители на Фронтекс "притискани" да мълчат, изтеглили ги от страната

Вътрешни документи разкриват, че служители на агенцията са сплашвани с цел да мълчат за насилието над бежанци и мигранти по българо-турската граница

13:07 | 6 септември 2024 | Автор: Мария Черешева, Лудек Ставиноха, DW 259 33499 Снимка: БТА

Жената "плаче" и "моли за милост", но служителите на Фронтекс не могат да се намесят. "Не ме ядосвай!", отговаря ѝ български граничен служител. Връщайки се от гората с четирима други мигранти от нейната група, той принуждава всички да пропълзят обратно в Турция през дупка в граничната ограда.

Бежанците

За тази сцена разказват двама служители на граничната агенция на ЕС - Фронтекс, които придружават българския граничар по време на редовен нощен патрул на източната граница на България с Турция. "В колата [на патрула]", обясняват служителите, "българският граничен полицай призна, че му е станало жал за жената, но е имал заповед от началника си да отблъсква всички "талибани"." Този термин е широко използван от българските граничари за мигрантите и бежанците, които се опитват да влязат от Турция.

Европейските служители твърдят, че българският им колега ги е "инструктирал" да не подават сигнал до Фронтекс за очевидното "отблъскване" (pushback) - принудително незаконно връщане на мигранти и бежанци, преди те да имат възможност да поискат убежище.

Офицерите на Фронтекс обаче не спазват заръката, за което биват заподозрени от своите български колеги. В свой сигнал до агенцията те посочват, че се чувстват "преследвани" и определят работната среда като "опасна". В крайна сметка Фронтекс ги изтегля от мисията им в България с цел "тяхната защита".

Инцидентът, разиграл се през декември 2023 г., е описан подробно в един от осем Доклада за сериозни инциденти (SIR), получени от Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) по силата на европейските правила за достъп до информация, заедно с други вътрешни документи, описващи правонарушения на българо-турската граница с участието на агенцията. От тези документи може да се приеме, че командировани у нас чуждестранни служители явно се оказват под силен натиск от страна на българската гранична полиция да си затварят очите за систематичните отблъсквания и тормоз над мигранти, които виждат.

"Многобройни достоверни свидетелства"

През същия месец, когато се случва инцидентът с жената, Йонас Гримхеден, ръководител на FRO - Службата по основните права на Фронтекс - пише до Антон Златанов, директор на българската "Гранична полиция", че служителите на агенцията "многократно" са били "преки свидетели на нарушения, извършени от български служители" срещу мигранти и бежанци, опитващи се да влязат в ЕС.

Според него FRO е събрала "многобройни достоверни свидетелства, свързани с натиск, упражняван от български гранични служители върху командировани от Фронтекс служители, за да не докладват за наблюденията си".

Това разследване, инициирано от Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) в партньорство с Дойче Веле-България и Le Monde, повдига сериозни въпроси пред Ханс Лейтенс, който пое поста изпълнителен директор на Фронтекс през март миналата година с обещанието, че агенцията никога повече няма да си затваря очите за нарушения на правата по границите на ЕС. Лейтенс замени Фабрис Лежери, който подаде оставка, след като разследване на агенцията на ЕС за борба с измамите ОЛАФ уличи Фронтекс в отблъскване на мигранти.

Нещо повече - докато служителите на Фронтекс се оплакват от натиск и страх от "отмъщение" в България, лидерите на европейските институции декларират пълна подкрепа за усилията на страната ни за опазване на границите на блока.

"Погледна ме в очите и стреля"

За Яхия Хомси, социален работник в бежанския център в Харманли, 13 юни 2024 г. е най-обикновен работен ден. Както обикновено, той е във фитнес залата, където тренира с непридружените непълнолетни, за които отговаря. Всичко обаче се променя, когато в залата влиза сирийско момче. "Искам да подам жалба срещу полицията", казва младежът. "Те стреляха по мен и аз няма да си мълча".

Момчето на име Мустафа (името му е променено - б.а.) показва на Хомси рана на дясното си бедро и епикриза от болницата в Бургас. Екипът ни разполага с копие от нея, в което се посочва, че то е пострадало от "огнестрелна рана в дясно бедро при опит за нелегално преминаване на границата". Раната е причинена от стоп патрон.

Фондация "Мисия Криле" - организацията, за която работи Яхия Хомси, подава сигнали за инцидента до МВР, Държавната агенция за бежанците и Фронтекс.

Успяхме да разговаряме с 15-годишния Мустафа в присъствието на преводач и социален работник в началото на юли - малко преди той да напусне страната, без да изчака решение на молбата си за убежище. Той си спомня добре дъждовното майско утро, в което пресича българо-турската граница заедно с група от около 20 души. По думите му, в нея е имало и други деца. Групата се натъква на граничните власти и се разпръсква във всички посоки.

"Полицията започна да стреля навсякъде", разказва момчето. "Не във въздуха, а в краката ни", твърди още то. Мустафа паднал на земята след кратко преследване от служител на реда. "Той се опита да ме сплаши, като насочи пистолет към тялото ми", спомня си момчето. "Стреля веднъж, умишлено, в крака ми и два пъти близо до краката ми."

"Погледна ме в очите и стреля. Не можех да видя лицето му, защото носеше черна маска. Видях само очите му", споделя Мустафа пред екипа на BIRN. В продължение на повече от час, докато момчето се гърчи от болка, граничарите обсъждали какво да правят с него. В крайна сметка го откарали в болницата в Бургас, където след операцията е разпитан от служители на реда, които искали да знаят дали той първи е нападнал граничния служител, преди да бъде прострелян. Младежът е категоричен: "Не".

В писмен отговор от "Гранична полиция" потвърдиха за инцидент на 10 май, в който са участвали 19 нелегални мигранти и четирима служители от 68-а бригада "Специални сили" към Министерството на отбраната, подпомагащи охраната на границата.

Според МВР служителите първо са произвели изстрели във въздуха, но групата продължила да бяга. В съобщението се посочва, че един от мигрантите се е опитал да удари с камък един от полицаите. "При самозащита военнослужещият го прострелял със стоп патрон в областта на десния крак". От МВР посочват още, че "по компетентност справката е изпратена на Военна полиция Сливен и на командира на Съвместното командване на специалните операции".

Директорката на "Мисия Криле" Диана Димова обаче е категорична, че става въпрос за "много сериозни престъпления". "Имаме конкретен случай с достатъчно доказателства - случай на непридружено дете", заявява Димова. "И някой се опитва да прикрие това престъпление."

"Запознати сме с този случай и го разглеждаме", посочи в отговор на въпросите ни директорът на FRO Йонас Гримхеден. "Тъй като разследването ни е в ход, не искам да навлизам в подробности."

В защита на "европейските ценности"

От началото на 2022 г. служители на Фронтекс патрулират съвместно с българските си колеги по границата с Турция, оборудвани с джипове с висока проходимост и очила за термовизионно наблюдение, платени със средства на ЕС.

Директорът на агенцията Лейтенс посети граничния пункт Капитан Андреево през февруари, изразявайки своята подкрепа за пълноправното присъединяване на България към Шенгенското пространство.

"България е много важен партньор", каза той в рамките на съвместното посещение на границата с тогавашния български вътрешен министър Калин Стоянов. "Без България не можем да защитим външните си граници", допълни нидерландският генерал. "Ние пазим не само границите, но и ценностите на ЕС."

В поверителна комуникация, получена от екипа ни по европейските правила за достъп до информация и изготвена само няколко дни преди посещението на българската граница, Гримхеден информира Лейтенс за твърденията на служители на Фронтекс, че са били инструктирани от българската гранична полиция да не съобщават за системните отблъсквания.

Според правилата на Фронтекс агенцията трябва да преустанови дейността си при установяване на системни правонарушения. При посещението си у нас обаче Лейтенс обяви точно обратното - утрояване на присъствието на Фронтекс до 500 служители. Това се случи броени дни след като съвместно разследване на BIRN, Дойче веле България, SOLOMON и Le Monde разкри, че граничната агенция и ЕК на практика са пренебрегвали вътрешни доклади за насилие спрямо бежанци и мигранти на фона на процеса по приемане на България в Шенген.

Мълчание и ненамеса

Опитите да бъдат заглушени граничните офицери на Фронтекс са описани подробно в осем Доклада за сериозни инциденти (SIR), с които екипът ни разполага. Разглеждайки общо 16 казуса, възникнали на българо-турската граница, FRO заключва, че в много от случаите служителите на агенцията били притиснати от българските им колеги "да избягват да докладват не само за констатирани нарушения на основните права, но и за техни задържания/срещи с мигранти".

"Всички служители на Фронтекс са разбрали, че тези искания са свързани с опити на [българските] служители да прикрият действията си и вероятно последващото колективно експулсиране на мигрантите", посочва службата за основни права.

В един от докладите, базиран на показанията на шестима служители от три различни екипа на Фронтекс, са описани многобройни случаи на насилствени отблъсквания и тормоз над мигранти, регистрирани през периода септември-декември 2024 г. по време на съвместни патрули между Гранична полиция и агенцията. Сред тях има свидетелства за побои, за мигранти, които "стенат", за заплахи с електрически палки и пистолети.

В доклада си за инцидента от декември 2023 г., при който жената е била принудена да пропълзи през оградата обратно в Турция, FRO упреква служителите на Фронтекс, че не са се намесили, и цитира оперативните правила, според които всички служители на агенцията са "длъжни да действат или да откажат заповед", която може да застраши правата на човека. Същевременно обаче FRO добавя, че "агенцията не е достатъчно подготвена за такива случаи".

Предупреждавайки, че агенцията рискува да бъде замесена в "незаконни практики", службата по основните права призова за "ясни заповеди от ръководството на Фронтекс за намеса при нарушения на основните права".

Помолен за коментар, говорител на Фронтекс заяви: "Фронтекс подобрява своите инструкции и протоколи, за да гарантира, че нашите служители не са просто наблюдатели, а са упълномощени да действат, когато се сблъскат със ситуации, изискващи намеса за защита на основните права."

Българската гранична полиция заяви, че е извършила проверки по всички получени доклади за сериозни инциденти и в уведомила агенцията за резултатите от тях. "Няма санкционирани български гранични полицаи във връзка с издадени доклади, тъй като няма доказано превишаване на правомощия", посочиха още от МВР. "Стремим се да сведем до минимум инцидентите на границата. Проведено е обучение на висшия, средния и изпълнителския състав на терен, което даде своя резултат - от 1 януари 2024 г. няма сериозни инциденти, свързани с нарушение на човешките права от страна на българските гранични полицаи", се казва още в отговора.

Присъствието на Фронтекс "не е непременно гаранция"

Представители на ЕС често аргументират увеличеното присъствие на Фронтекс по европейските граници с това, че служителите на агенцията гарантират спазването на човешките права и надлежното докладване при случаи на нарушения.

В случая с България обаче FRO стига до извода че "присъствието или участието на служители на Фронтекс в дадена ситуация не е непременно гаранция за спазването на основните права".

В нито един от разследваните инциденти между септември и декември 2023 г. служителите на Фронтекс "не са се намесили в моментите, когато са се сблъскали с неправомерни действия".

През последните месеци по високите етажи на европейската гранична агенция се водят интензивни дискусии за справяне с неработещия механизъм за докладване на сериозни инциденти. В края на август Лейтенс и Гримхеден посетиха София, за да се срещнат с високопоставени български служители, включително с началника на "Гранична полиция" Златанов и бившия министър на вътрешните работи Калин Стоянов. Според наши източници разговорите отчасти са били посветени на възможностите за справяне с нарушенията на правата на човека при операциите на Фронтекс и ограничаването на рисковете пред така или иначе разклатената репутация на агенцията.

Материалът е публикуван ТУК>>

ИЗБРАНО