Киев е близо до получаването на F-16. Ще успее ли Украйна да постигне въздушно превъзходство?
Какво пречи на ВСУ да използват самолетите възможно най-ефективно?
Изтребителите F-16, обещани на Украйна от европейските държави, трябва да постъпят на въоръжение във въоръжените сили на Украйна "до края на лятото". Подготовката за използването им тече отдавна: още преди самолетите да пристигнат, украинските войски се опитват да унищожат възможно най-много руски средства за ПВО в Крим, окупираните територии и граничните райони на Русия. Украинското командване и западната коалиция планират да използват F-16 по много амбициозен начин: това е не само количествено и качествено подобрение за украинските ВВС, но и важен инструмент в борбата за господство във въздуха. Вероятно няма да е възможно тази борба да бъде спечелена само с относително модерни самолети: за да се постигне успех, се изисква и разрешение от Запада (най-вече от САЩ) за използване на оръжия с далечен обсег срещу руските летища, пише "Медуза".
Украинските въоръжени сили имат два основни варианта за използване на F-16
1. F-16 като ударен самолет на ВСУ
Новите изтребители ще се използват като ударни самолети за поразяване на наземни цели. В тази роля - за западните оператори на F-16 тя обикновено е спомагателна - те определено ще бъдат по-ефективни от самолетите съветско производство, които понастоящем са на въоръжение във ВСУ.
Основното предимство е, че F-16 поначало са съвместими със западните боеприпаси, докато бомбардировачите Су-24 и изтребителите Су-27 трябваше да бъдат специално модифицирани за тази цел. Пълна съвместимост не бе постигната: например съветските самолети могат да използват американските антирадарни ракети HARM само в един от режимите - когато ракетата сама улавя целта (излъчваща радиовълни). Самолетите на НАТО умеят да обозначават целите, като използват собственото си оборудване или получават данни за целите от външни източници.
Съответно пилотите на бомбардировачите Су-24, които сега се използват като носители на крилати ракети Storm Shadow / SCALP, вероятно не могат да правят корекции в задаването на маршрута на ракетите след излитането им с наличните им средства (има предположение, че за тази цел се използват специални таблети). Това ограничава списъка на целите, които могат да бъдат поразени с такива ракети.
В дългосрочен план (когато всички обещани доставки бъдат завършени) Украйна може да има повече F-16, отколкото самолети съветско производство. Така на Киев вече са обещани повече от 100 изтребителя. Размерът на настоящия флот от изтребители и бомбардировачи на ВСУ не е известен. Преди войната Украйна е разполагала с около 120 боеспособни самолета: около 70 изтребителя МиГ-29 и Су-27, 14 бомбардировача Су-24М и около 30 щурмови самолета Су-25. Загубите от началото на руската инвазия възлизат на най-малко 90 самолета, включително повече Су-24, отколкото са били в състояние на бойна готовност към края на 2021 г. Работата е там, че преди инвазията в авиобазите на Украйна се съхраняваха изведени от експлоатация самолети. Освен това след избухването на войната страната получи няколко десетки съветски самолети от Източна Европа.
Съмнително е, че всички F-16 ще бъдат доставени по едно и също време: графикът зависи от пристигането на самолети F-35 в европейските страни (Дания, Норвегия, Белгия и Нидерландия), които да заменят F-16, които предстои да бъда изведени от експлоатация. Също така не е ясно и колко украински пилоти са обучени да летят със западните самолети.
Но независимо от това с колко самолета разполагат украинските въоръжени сили в момента, доставката на десетки F-16 ще увеличи значително броя на самолетите, способни да нанасят удари. В дългосрочен план по-многобройните и ефективни военновъздушни сили на ВСУ биха могли да окажат също толкова голямо влияние върху ситуацията на фронта, колкото и руските ВКС, които активно използват на фронтовата линия прецизно управляеми бомби с модули за планиране и корекция (УМПК) и управляеми ракети. Неотдавнашните успехи на руската офанзива срещу украинските укрепени райони до голяма степен се дължат на въздушната подкрепа.
Западът и сега снабдява Украйна с високоточни боеприпаси за авиацията (включително аналози на руските УМПК), но засега ефектът от използването им на бойното поле е сравнително малък. Това е така не само защото авиацията на ВСУ е малобройна и не е напълно адаптирана към използването на западните боеприпаси. Основният проблем остава противодействието на руските системи за противовъздушна отбрана в близост до фронтовата линия.
От началото на войната украинската авиация е принудена да действа изключително на малки височини, за да намали риска от откриване от руските радари. Има свидетелства, че в този режим тя използва и високоточни боеприпаси, доставени от Запада: наскоро публикувано видео показва използването на френски планиращи бомби Hummer от украински МиГ-29; самолетът лети на малка височина, след което рязко се издига нагоре, пуска бомбите и след това извършва противоракетна маневра. Ефективността на използването на бомби в този режим е намалена, както по отношение на обсега, така и вероятно на точността. Руските Су-34, напротив, използват бомби с УМПК от голямо разстояние (десетки километри) и от средни височини - казва си думата слабостта на украинската далекобойна ПВО на бойното поле и невъзможността на ВСУ да използва собствените си изтребители срещу руските самолети.
Именно по тази причина още преди доставката на F-16 Украйна се опитва да унищожи руските системи за противовъздушна отбрана - през последните месеци бяха извършени повече от 10 успешни удара със западни ракети и безпилотни самолети с голям обсег на действие по радари и пускови установки на руските въоръжени сили в Украйна (включително Крим) и в граничните райони на Русия.
Успехът на тези подготвителни мероприятия обаче не е гарантиран, особено като се има предвид, че руските въоръжени сили преследват украинските пускови установки за ракети с далечен обсег (понякога успешно).
Използването на самите F-16 в борбата срещу руските системи за противовъздушна отбрана едва ли ще подобри радикално ситуацията: за общ успех са необходими десетки излитания на ден и ефективно прилагане на сложна тактика - внимателно събиране и анализ на разузнавателна информация за позицията на радарите и пусковите установки, изстрелване на примамки, които могат да накарат противника да включи радарите, и синхронизирани с това ракетни удари от земята и от въздуха. Необходимо е при всяка атака със сигурност да се потвърди поразяването на целта и да се гарантира, че радарът е унищожен, а не просто временно изключен. По-многобройните руски въоръжени сили не успяха да се справят с това предизвикателство, въпреки че се опитаха да го направят в началото на инвазията.
Напълно вероятно е, че F-16 също ще бъдат принудени да действат на малки височини под постоянната заплаха да бъдат поразени от системите за противовъздушна отбрана и изтребители на руските ВКС - с всички произтичащи от това негативни последици.
2. F-16 като изтребители за борба с руските бомбардировачи
Ако установяването на въздушно господство на ВСУ изисква потискане на руската противовъздушна отбрана и изтребители (което е малко вероятно), то задачата за ограничаване на сегашната бомбардировъчна тактика на руските ВВС - удари на средна и голяма височина с бомби с УМПК - сякаш изглежда по-лесна.
Руската авиация е много чувствителна към загубите: от март 2022 г., когато Украйна успя да свали няколко руски самолета за няколко дни, руските ВКС на практика напуснаха бойното поле. Те отсъстваха от там до появата на бомбите със спътниково насочване в арсенала им. Това се дължи на факта, че по време на началото на инвазията руските ВКС разполагаха само с няколкостотин съвременни самолета (от които около 120 бяха бомбардировачи Су-34). По време на войната са загубени най-малко 30 Су-34, както и 19 сравнително модерни изтребителя (Су-30СМ, Су-35). В тази бройка са включени и машините, загубени по небойни причини. Украински удар с дрон повреди и един от най-новите многоцелеви изтребители Су-57 на земята.
От това като че ли следва, че няколко успешни атаки срещу Су-34, които излязат на позиция за хвърляне на бомби с УПМК, биха могли да доведат до отказ на руските ВКС от използването им.
Нещо повече, способността на руската промишленост да покрие големи загуби на съвременни самолети е под въпрос. След началото на войната самолетостроителите - ОАК и "Ростех" - и Министерството на отбраната престанаха да публикуват точния брой на произведените машини, като съобщават само за поредните доставени "партиди". Предполага се, че през 2022 г. на войските са доставени 10 Су-34, през 2023 г. - шест, а през 2024 г. - още четири. В същото време от началото на годината е потвърдена загубата на осем бомбардировача. Това ниво на загуби е приемливо за руските военновъздушни сили: те не са намалили интензивността на бомбардировките. Въпреки това увеличаването на загубите - включително чрез използването на F-16 - може да принуди руските ВКС отново да променят тактиката на бомбардировките си или временно да се откажат от тях, както вече направиха през 2022 г. Това наистина би могло да облекчи положението на украинските войски на земята.
F-16 ще бъдат доставени заедно с ракети "въздух-въздух" AIM-120 AMRAAM от неизвестна модификация. Известно е, че САЩ са тествали и започнали да произвеждат такива ракети във версии с удължен обсег, които при изпитания - при идеални условия - поразяват цели на разстояние 160 км. Обаче Украйна вероятно ще получи по-стари ракети с по-малък обсег.
Професор Джъстин Бронк, специалист по бойна авиация от RUSI, е разгледал сценария за използване на F-16 с ракети AIM-120C (точният обсег е засекретен, но се предполага, че при идеални условия може да достигне до 100 км) срещу Су-34, които навлизат в линията на атака на 60-70 км от фронта. Според неговата оценка, за да ударят бомбардировачите, изтребителите ще трябва да се приближат до линията фронта. Това означава, че те ще трябва да летят на малки височини, за да намалят риска да бъдат открити и поразени не само от системите за ПВО с голям обсег (С-300/400), но и от системите със среден (Бук) и малък обсег (Тор-M1 и 2), а вероятно и от руски изтребители с ракети с голям обсег. А на малка височина те ще имат проблеми с ефективността на ракетите - като се изстрелват от малка височина и при сравнително ниска скорост на носителя по цел, разположена на няколко километра над него, AIM-120C няма да могат да набират необходимата височина и скорост, смята Бронк. Аналогични проблеми ще имат и френските ракети, с които са въоръжени изтребителите Mirage 2000-5F, обещани на Украйна от президента Еманюел Макрон.
Су-34 може да бъде поразен на линията на атаката от далекобойната европейска ракета Meteor, която може да бъде изстрелвана от шведския изтребител Gripen. Засега обаче Швеция е оттеглила обещанието си да достави такива самолети на Украйна, припомня Бронк.
Освен това надеждата за атакуване на руски бомбардировачи със системи за противовъздушна отбрана с голям обсег (С-300, Patriot) е малка. Запасите от ракети С-300 на ВСУ са на изчерпване. Опитът за използване на зенитно-ракетната система Patriot срещу бомбардировачите има нееднозначни резултати: Украйна успя да свали няколко самолета (включително над територията на Брянска област), но руските въоръжени сили откриха батареите "Пейтриът" на марш в близост до фронтовата линия край Покровск, Донецка област, с помощта на разузнавателни дронове и поразиха някои от тях - заедно с личния състав. Дори и да се ускорят доставките на системи за противовъздушна отбрана от Запада, Украйна скоро ще се сблъска с остър недостиг на такива - те са необходими не само на фронта, но и в тила, който трябва да бъде защитен от руските ракетни атаки.
Според Джъстин Бронк най-ефективният начин за противодействие на руските бомбардировачи са ударите по летищата, на които са базирани. Украйна отдавна използва този инструмент, но атакува авиобазите предимно с безпилотни самолети с голям обсег. Ефективността на това средство за поразяване е ниска; ударите с ракети с голям обсег биха били много по-ефективни (в случай на атаки срещу самолети, разположени извън укрития, какъвто обикновено е случаят с руските летища, за предпочитане е използването на касетъчни боеприпаси, които например се носят от ракетите ATACMS). Обаче почти всички военновъздушни бази, от които оперират руските ВВС, се намират на руска територия. Освен възможността за нанасяне на неприемливи загуби на бомбардировачите, има и странични ползи - за да защити авиобазите, Русия ще бъде принудена да премести средствата за противовъздушна отбрана в тила, което ще улесни живота на F-16. Ако самолетите бъдат преместени на летища дълбоко във вътрешността на Русия, те ще могат да използват по-малко бомби за един полет, ще им се наложи да зареждат с повече гориво. Освен това ще могат да изпълняват по-малко бойни полети на ден.
Проблемът е, че ударите по авиобази с американски оръжия все още са забранени на Украйна от американските власти - заради опасността от "ескалация на конфликта" включително заплахата от ядрена война.
Освен това "играта" с ударите по военните летища може да се играе от двама: Русия също отдавна се опитва да унищожи украинските самолети на земята - както с безпилотни самолети, така и с ракетни удари. Тази тактика не дава решителни резултати срещу немногобройните и разпръснати по различни летища самолети съветско производство. F-16 обаче ще бъдат по-трудни за укриване: те са много чувствителни към състоянието на пистата и изискват сложна система за поддръжка.
Каква е най-реалистичната прогноза за влиянието на F-16 върху хода на войната?
Десетките F-16, ако бъдат използвани грамотно, могат да създадат големи проблеми на руските военновъздушни и сухопътни сили. Те вероятно биха могли периодично да свалят руски самолети и да нанасят ефективни удари по наземни цели по-добре, отколкото могат да го правят бомбардировачите и изтребителите съветско производство.
Въпреки това е малко вероятно F-16 сами по себе си да донесат въздушно превъзходство на Украйна - или дори да намалят предимството на руските военновъздушни сили и да осигурят паритет във въздушната война. За това са необходими цялостни усилия - включително разрешение за поразяване на руски въздушни бази със западни оръжия.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}