06:32 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

06:32 | 27.07.24

Какво знаем за последните украински удари с дронове по територията на Русия

Атаките ще продължат, казват в Киев

Снимка: АР/БТА

Какво знаем за последните украински удари с дронове по територията на Русия

Атаките ще продължат, казват в Киев

21:50 | 5 април 2024 124 9535 Снимка: АР/БТА

Последните украински удари с дронове по руско военно летище и по няколко цели на руска територия са били едни от най-мащабните - според руски източници в последния са участвали поне четири дузини безпилотни самолети, пише руската служба на Би Би Си.

Русия - Украйна

Най-тежко е пострадало летището в Морозовск в Ростовска област. Проруският канал "Рибар" пише, че са били свалени общо 44 дрона - 26 с помощта на ЗРК "Панцир-С1" и 18 със стрелково оръжие. В условията на война е невъзможно да се потвърди тази информация от независими източници.

Украинските източници от своя страна твърдят, че при ударите по ростовското летище са унищожени най-малко шест самолета, а осем са получили "значителни повреди".

Видеозаписите, за които се твърди, че са направени в района на Морозовск по време на удара, също не позволяват да се направят еднозначни заключения за резултатите от рейда.

Информацията за резултатите от удара може да бъде потвърдена, когато бъдат публикувани сателитни снимки на летището, направени на 5 април.

Изследователят на OSINT MT Anderson публикува в мрежата X (бивш Twitter) снимки, направени от сателитен радар на 4 април около три часа следобед.

На тях се виждат самолети от семейството на Су-27 - радарните изображения не са достатъчно ясни, за да се разбере какви са те. Това семейство включва фронтови бомбардировачи Су-34 и изтребители Су-35. И двата се виждат на сателитните снимки на летището, направени от Google Maps на 10 юли 2023 г.

Ако се съди по оценките за мащаба на удара, направени от руски източници, украинската армия вече има възможност да извършва масирани въздушни нападения, сравними с тези, извършвани от руската армия.

Нападение срещу един обект, в което участват повече от четиридесет дрона, е доста трудно да бъде отразено - за това са необходими значителни средства за противовъздушна отбрана. Ако тези безпилотни апарати нанесат удар наведнъж или в рамките на кратък период от време, това "претоварва" противовъздушната отбрана.

Във войната с Украйна Русия използва изтребители Су-34, Су-35 и Су-30, които също принадлежат към това семейство.

Су-34 се използват за нанасяне на удари с коректируеми въздушни бомби с модул УМПК.

Това им позволява да бомбардират на няколко десетки километра от целта, без да влизат в обсега на основните средства за противовъздушна отбрана на ВСУ.

Коментатори оценяват, че използването на тези бомби през последните месеци е позволило на руските сили да напреднат в някои части на фронтовата линия.

Неотдавнашната поредица от нападения срещу руски рафинерии има потенциала да подкопае не само военните усилия на Москва, но и световните енергийни пазари и дори политиката на САЩ, пише за украинските удари Блумбърг.

Рафинериите са удобни цели по няколко причини. Те са стационарна, видима инфраструктура, където потенциално може да се случи голяма експлозия, полезна за пропагандата. Освен това те представляват сложни системи от тръби, резервоари, дестилационни инсталации и друго оборудване, които трудно могат да бъдат заменени в условията на санкции.

Може би най-важното е, че повреждането им е по-вредно за Русия, отколкото за останалия свят, поне засега. Руските рафинерии произвеждат малко повече бензин, отколкото страната се нуждае, и само малка част от него се изнася. Така че ако рафинериите излязат от строя, това ще засегне предимно руските шофьори.

Русия произвежда повече от два пъти повече дизелово гориво, отколкото се използва в страната, като за износ остават около един милион барела дневно. Нападенията от страна на Украйна биха могли да засегнат и този износ, като пренесат последиците на световните пазари. Засега обаче има малко признаци това да се случи. Освен това, ако един барел руски петрол бъде пренасочен от повредена рафинерия към износ, това ще понижи световните цени на петрола.

Ограничаването на международната въздействие е жизненоважно предвид зависимостта на Украйна от чуждестранна помощ. Санкциите срещу руския петрол, включително режимът за ограничаване на цените, наложен от страните от Г-7, са насочени главно към намаляване на приходите на Кремъл, а не на реалните барели. Идеята е да се изтласка руският петрол от традиционните пазари и да се увеличат логистичните разходи. На теория това би намалило приходите на Москва, без да нарушава световните доставки или да нанася вреди на икономиките на страните, подкрепящи Украйна. Това обаче не се оказа много успешно, пише Блумбърг.

За украинците тази ситуация вероятно е поносима, докато помощта продължава да тече. Проблемът е следният. Републиканската опозиция възпрепятства отпускането на нов пакет от помощи от САЩ - източникът на около 40 % от цялата военна помощ за Украйна до момента. Имаше надежда, че председателят на парламента Майк Джонсън ще насрочи гласуване по въпроса за по-късно този месец, но неговата фракция е по-нестабилна от самата цена на петрола. Междувременно през януари следващата година в Белия дом може да се върне бившият президент Доналд Тръмп, който не е известен с тоталната си подкрепа за Украйна.

Засилването на атаките срещу руските рафинерии може да се разглежда като застраховане на Киев не само срещу устойчивостта на неговия враг, но и срещу амбивалентността на най-големия му донор. Защо да пазим портфейлите на американските шофьори, ако Вашингтон напусне?

На този фронт имаше признаци на търкания, като украинският президент Володимир Зеленски се закани ударите да продължат въпреки критиките от страна на САЩ. Президентът Джо Байдън ще има предвид 15-процентното увеличение на средните цени на бензина тази година, докато часовникът тиктака към ноември, в опит да предотврати инфлационен скок това лято. За тази предпазливост говори и неочакваната отмяна през тази седмица на покупките на суров петрол от Министерството на енергетиката с цел попълване на Стратегическия петролен резерв, създаден през 2022 г. за компенсиране на първоначалното въздействие на конфликта в Украйна.

Тя е повече от оправдана. Ескалиращите нападения от Украйна създават два потенциални риска от реални смущения на световния пазар на петрол.

Първият от тях има само косвено отношение към Киев. В деня преди атаката в Татарстан Израел нанесе въздушен удар по иранското посолство в Сирия, при което загинаха няколко високопоставени военни служители. Излишно е да споменаваме, че една по-голяма война в Близкия изток веднага би разтърсила петролните пазари. Колкото и незначителни да изглеждат днес атаките на украински дронове срещу руски рафинерии, те могат да доведат до по-сериозни смущения.

Вторият риск е по-скоро свързан с Украйна. С неотдавнашните си атаки на далечни разстояния Киев демонстрира способността си да порази по-голямата част от руския нефтопреработвателен капацитет. Нещо повече, той излага на риск голяма част от останалата част от руската петролна инфраструктура. Анализаторите на РБК изчисляват, че около 60% от експортния капацитет на страната е в обсега на действие.

Ако Украйна успее да атакува морски терминали, танкери и петролопроводи, това би имало много по-непосредствено въздействие върху световния пазар на петрол. Русия изнася около пет милиона барела суров петрол и кондензат на ден, което е около два пъти повече от износа на петролни продукти. През Русия преминават и други видове суров петрол, като например този от Казахстан, който влиза в черноморското пристанище Новоросийск.

Доколкото всяко решение на Украйна за ескалация ще се определя от успеха ѝ на фронта, предстоящата битка на избирателната карта на САЩ също ще бъде важна. Вашингтон все още може да излезе от тази война. Но това не означава, че ще бъде предпазен от последствията.

Използването на безпилотни летателни апарати от страна на Украйна не е новост. Страната разчита много на тях от началото на пълномащабното нахлуване на Русия на 22 февруари 2022 г. и е натрупала ресурси за усъвършенстване на технологиите и местното производство.

Първоначално Киев използваше предимно готово оборудване - или за наблюдение, или находчиво адаптирано на земята за пускане на малки бомби. Но оттогава насам той изгради пълноценна индустрия за производство на дронове, което му дава технологично предимство. Това обяснява и все по-голямата прецизност на Киев, видима в тези атаки, където украинските сили се стремят да се насочат към определен район, за да увеличат максимално въздействието на тези удари, коментира украинските удари Си Ен Ен.

Няколко експерти твърдят, че вместо да нанасят удари по съоръжения за съхранение на гориво например, Украйна нанася удари по дестилационни инсталации, където суровият петрол се преработва и превръща в гориво или други производни.

Този подход дава на Киев повече възможности, като нанася повече вреди, отколкото просто да нанася произволни удари по рафинериите. И пазарите забелязват това.

Украински официални лица признаха загрижеността на САЩ, но заявиха, че ударите ще продължат. "Ясно е, че трябва да сведем до минимум тези бюджетни приходи, доколкото е възможно, и автоматично да спрем кислорода на г-н Путлер", заяви Василий Малюк, ръководител на СБУ. "Така че ние ще продължим да работим, докато държавата бензиностанция продължава да гори", добави той.

ИЗБРАНО