Властите на непризнатата Нагорно-Карабахска република обявиха, че са постигнали споразумение за пълно прекратяване на военните действия от 13 ч. местно време днес, 20 септември. В изявление на Единния информационен център на НКР се казва, че споразумението е постигнато "с посредничеството на командването на руския мироопазващ контингент, разположен в Нагорни Карабах".

Какви отстъпки бяха направени в непризнатата република:

  • Изтегляне на останалите части и военнослужещи на арменските въоръжени сили в непризнатата република от зоната на разполагане на руския мироопазващ контингент;
  • Разформироване и пълно разоръжаване на въоръжените формирования на Армията за защита на Нагорни Карабах;
  • Изтегляне на тежкото въоръжение и оръжията от територията на Нагорни Карабах с цел тяхното бързо унищожаване.
  • Въпросите, "повдигнати от азербайджанската страна" относно реинтеграцията, гарантирането на правата и сигурността на арменците от Нагорни Карабах, ще бъдат обсъдени на среща между представители на местното арменско население и представители на азербайджанските власти. Тя ще се проведе в град Евлах на 21 септември 2023 г.

В изявлението се казва още, че частите на въоръжените сили на Нагорни Карабах "героично са се отбранявали срещу врага, превъзхождащ ги неколкократно в жива сила и военна техника, нанасяйки тежки загуби", но в някои райони азербайджанските военни са успели да установят контрол над "редица височини и стратегически пътни възли". От НКР допълват, че в настоящата ситуация "действията на международната общност за спиране на войната и уреждане на ситуацията са недостатъчни".

Информацията за прекратяването на огъня беше потвърдена от азербайджанската страна. В изявление на азербайджанското министерство на отбраната се казва, че споразумението е постигнато, "като е взет предвид призивът на представители на арменските жители на Карабах, получен чрез руския мироопазващ контингент".

Премиерът на Армения Никол Пашинян заяви, че Ереван приема за сведение споразумението, но отбеляза, че Ереван не е участвал в изготвянето му. След обявяването на прекратяването на огъня арменският министър-председател излезе с обръщение. Той заяви, че Ереван не разбира защо арменските въоръжени сили са споменати в текста, тъй като Армения е изтеглила всички военни сили от Нагорни Карабах след ноември 2020 г. Според него споменаването на Армения в текста доказва твърдението му за опита на Азербайджан да въвлече Ереван във война.

Пашинян каза още, че най-важният въпрос сега е Русия да гарантира правото на карабахските арменци да живеят по домовете си.

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че Русия е в контакт с всички страни по конфликта в Нагорни Карабах. Според Путин, който говори по време на среща с китайския външен министър Ван И, Русия очаква да постигне мирно решение на ситуацията в Карабах. Освен това руският държавен глава заяви, че руските миротворци правят всичко, за да защитят мирните граждани. Той отбеляза, че в щаба на руските миротворчески сили се намират над две хиляди мирни граждани, от които над хиляда са деца, преде ТАСС.

Преди това говорителят на руския президент Дмитрий Песков реагира на думите на секретаря на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян, който заяви, че Ереван не трябва да се намесва във военния конфликт в Карабах, а от Русия зависи да защити сигурността на местното население в съответствие със споразуменията, подписани след Втората карабахска война. Григорян заяви, че Русия не изпълнява това свое задължение. Говорителят на Кремъл нарече обвиненията "абсолютно безпочвени, не се основават на нищо".

Песков заяви, че Пашинян е обявил признаването на границите на Азербайджан от 1991 г., което означава, че "арменската страна признава Карабах като неразделна част от азербайджанската територия". Според него "де юре сега става дума за действията на Азербайджанската република на собствената ѝ територия".

След обявяването на прекратяването на огъня в Карабах пред сградата на правителството в центъра на Ереван започнаха да се събират хора. Вечерта на 20 септември арменската опозиция обяви митинг в подкрепа на Нагорни Карабах и с искане за оставката на Пашинян.

Азербайджан обяви вчера началото на "антитерористични мерки от местен характер" в Нагорни Карабах с цел "възстановяване на конституционния ред". През деня Нагорни Карабах беше подложен на масиран обстрел. Скоро властите на непризнатата република се обърнаха към Баку с предложение за прекратяване на обстрела и започване на преговори. В отговор Азербайджан заяви, че е готов да се срещне "с представители на арменското население, живеещо в Карабахския регион на нашата страна", но отказа да прекрати огъня, докато правителството на НКР не бъде разпуснато и арменските войници не бъдат изтеглени. Никол Пашинян твърди, че в Карабах няма арменски войски.

Тази сутрин въоръжените сили на Нагорно-Карабахската република заявиха, че обстрелът е продължил през цялата нощ и сутрин. Омбудсманът по правата на човека на НКР Гегам Степанян заяви, че в резултат на обстрела са загинали 32 души. Според него сред загиналите има седем цивилни граждани, включително две деца. Повече от 200 души (включително 35 цивилни) са били ранени.

Руското министерство на отбраната съобщи, че през деня руските миротворци са евакуирали повече от две хиляди души от опасните райони на Нагорни Карабах. Повече от половината от евакуираните са били деца.

В следобедните часове на днешния ден в каналите в Telegram беше разпространена снимка на арменски бежанци на летището в Степанакерт. Медиите и каналите твърдят, че хората на снимката уж искат да излетят от Нагорни Карабах. В същото време летището в Степанакерт всъщност не функционира. На територията на аерогарата е разположена базата на руските миротворци и оттам не се извършват граждански полети. Руското министерство на отбраната съобщи, че е евакуирало цивилни граждани в базовия лагер на руските миротворци.

Същевременно арменска журналистка публикува видеоклип, за който се твърди, че показва последиците от азербайджанския обстрел на столицата на Карабах Степанакерт. Баку твърди, че използва "високоточни оръжия", с помощта на които "позициите на формированията на арменските въоръжени сили, техните дългосрочни огневи точки, както и военните средства и военните съоръжения са извадени от строя".

Вчера вечерта пред сградата на правителството в Ереван се проведе протест, участниците в който скандираха "Никол е предател" и настояваха властите да реагират на военните действия на Азербайджан в Нагорни Карабах. Протестиращите, събрали се на Площада на републиката, се опитаха да проникнат в сградата на арменското правителство. Стигна се до сблъсъци между протестиращите и полицията, като органите на реда използваха светлинни и шумови гранати. В резултат на сблъсъците бяха ранени 34 души - 16 служители на реда и 18 цивилни.

Баку и Ереван спорят от 1988 г. за Нагорни Карабах - област, която е част от международно признатата територия на Азербайджан, но е населена преобладаващо с арменци. През септември 2020 г. в региона избухнаха активни боеве.

На 9 ноември същата година руският президент Владимир Путин, президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян подписаха съвместно изявление за пълно прекратяване на военните действия. Руски миротворци бяха разположени в региона, за да осигурят функционирането на хуманитарни коридори.

На 17 май 2023 г., на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик, Пашинян заяви, че Армения признава суверенитета на Азербайджан в неговите граници, които включват и Нагорни Карабах.