Големите горски пожари в Европа започват по-рано през годината, стават все по-чести, нанасят повече щети и е все по-трудно да бъдат спрени.

И според учените те вероятно ще се влошават все повече със засилването на изменението на климата, ако не се предприемат мерки за противодействие.

Масовата миграция на европейците от селата към градовете през последните десетилетия остави занемарените гори на милостта на сушите и горещите вълни, които стават все по-чести в условията на глобално затопляне. Една малка искра може да предизвика ад.

Борбата с горските пожари в Европа никога не е била толкова трудна, пише АП и привежда обяснения за случващото се. Ето защо:

КАКВО ПРИЧИНЯВА ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ В ЕВРОПА?

Така нареченият отлив от селските райони на континента от втората половина на миналия век, когато европейците се преместиха в градовете в търсене на по-добър живот, остави значителни селски райони занемарени и уязвими.

Горските площи са затрупани със запалими материали, казва Йохан Голдамер, ръководител на Глобалния център за мониторинг на пожарите, консултативен орган към ООН. Това включва мъртви стволове на дървета и паднали клони, опадали листа и изсъхнала трева.

"Ето защо имаме безпрецедентен риск от горски пожари: защото никога досега в историята - да речем, през последните 1000 или 2000 години - не е имало толкова много запалими материали наоколо", казва той.

Той добавя: "Пейзажът става все по-експлозивен."

Небрежността при боравене с открит огън често е достатъчна, за да се разпали горски пожар. В Португалия, където през 2017 г. в горски пожари са загинали повече от 100 души, властите твърдят, че 62% от огнищата произтичат от земеделски дейности, като например палене на стърнища.

ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ ЛИ Е ФАКТОР ЗА ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ?

Изменението на климата добавя ново плашещо измерение към горските пожари и ги прави по-застрашителни.

Това важи особено за Южна Европа, където все по-често срещаните пожароопасни метеорологични условия - високи температури, суша и силни ветрове - превръщат летните пожари в "новата норма", казва Фридерике Ото, старши преподавател по климатология в Института за климатични промени "Грантъм" към Имперския колеж в Лондон.

Европейският съюз отбеляза този месец, че през последните пет години блокът е станал свидетел на най-интензивните горски пожари в историята си и че настоящата суша на континента може да се превърне в най-тежката досега. По данни на ООН Средиземноморският регион се затопля с 20 % по-бързо от средното за света.

Статистиката за пожарите в ЕС свидетелства за проблема. Количеството на опожарените европейски земи се е увеличило повече от три пъти тази година, като до 16 юли са овъглени почти 450 000 хектара, в сравнение със средната стойност за периода 2006-2021 г. от 110 000 хектара през същите месеци.

До същата дата в Европа са възникнали почти 1900 горски пожара в сравнение със средно 470 за периода 2006-2021 г.

РАЗЛИЧНИ ЛИ СА ГОРСКИТЕ ПОЖАРИ СЕГА?

Засухата и горещите вълни, свързани с изменението на климата, направиха борбата с горските пожари по-трудна, тъй като условията улесняват бързото им разпространение. Учените твърдят, че изменението на климата ще продължи да прави времето по-екстремно, а горските пожари - по-чести и по-разрушителни.

Това включва и случаи на така наречените "мегапожари" - толкова големи пожари, че на практика не могат да бъдат спрени.

Проблемите с горските пожари в Испания тази година започнаха с настъпването на пролетта на най-ранната гореща вълна в страната от две десетилетия насам. Температурите в много испански градове се повишиха над 40 градуса по Целзий - нива, които традиционно се наблюдават в разгара на лятото.

В съседна Португалия също бе отбелязан най-топлият май от девет десетилетия насам, когато 97% от територията на страната бе класифицирана като силно засушена. Във Франция това беше най-горещият май в историята.

"Няма да успеем да предотвратим напълно горските пожари", казва Ото от Имперския колеж. "Трябва да се научим да живеем с това."

КАК ДА СЪЖИТЕЛСТВАМЕ С ПОВЕЧЕ ГОРСКИ ПОЖАРИ?

Учените казват, че не е необходимо да губим надежда, въпреки изображенията на ужасяващи стени от пламъци и претоварените противопожарни служби.

"Това не е божие дело", казва Ото за зачестилите горски пожари. "До голяма степен това е наше дело и ние имаме доста големи възможности да направим нещо по въпроса."

Нещата, които можем да направим, за да се адаптираме, включват прекратяване на изгарянето на изкопаеми горива и информиране на хората за глобалното затопляне, казва тя.

Управлението на горите също трябва да бъде преразгледано, казва Амила Мескин, политически съветник в базираната в Брюксел Европейска асоциация на държавните гори, която представлява правителствени горски компании, предприятия и агенции в 25 европейски държави.

На някои места вече се осъществяват проекти като схеми за задържане на водата, смесване на горските видове и възстановяване на торфените земи.

Ефектът обаче едва ли ще бъде видим скоро. Краткосрочното планиране в горското стопанство може да продължи 50 години, а фундаменталната промяна ще отнеме десетилетия.

В по-общ план Мескин вижда обща липса на интерес към работните места в селските райони и отбелязва, че горското стопанство не е модерен бизнес. Тези нагласи трябва да бъдат променени, но това е голяма задача.

Може би, казва тя, шокът от горските пожари ще предизвика нов обществен интерес към грижата за горите.

"Много е емоционално да видиш как горите горят", казва Мескин. "Това е толкова тъжна, тъжна, тъжна ситуация."