Какъв е залогът? Ще запази ли ЕС курса си или ще стане жертва на десните националисти?
Европейските избори имат потенциала да се превърнат в ключов момент в историята
Много избори са определяни като решаващи или дори съдбоносни - но именно такива може да се окажат европейските избори. Около 360 млн. души, от които почти 65 млн. в Германия, трябва да гласуват до неделя вечерта за следващия Европейски парламент и по този начин косвено за ръководството на Европейската комисия.
Резултатите им може да окажат сериозно влияние върху бъдещата съдба на ЕС, пише сп. "Шпигел". Защото моментът на провеждане на изборите е взривоопасен:
Климатичната криза придобива все по-драстични размери. Курсът, който ще бъде зададен през следващите години, може да се окаже решаващ за това колко драматични ще бъдат последиците от глобалното затопляне в Европа и как светът ще реагира на тях.
Изкуственият интелект се развива толкова бурно, че петте години до следващите европейски избори изглеждат като цяла вечност. Въздействието върху живота на много милиони хора може да бъде драстично - в зависимост от това как ще реагират политиците на него. ЕС играе централна роля в това отношение.
Световният ред е в процес на сътресение: Китай става все по-могъщ и агресивен, Русия преследва имперската си жажда за власт и води война срещу Украйна. Има опасност САЩ да загубят ролята си на защитна сила на Европа, ако Доналд Тръмп бъде преизбран за президент през есента. От това кой ще командва в бъдеще в ЕС ще зависи и доколко Европа ще може да се защитава сама в бъдеще.
През последните години икономиката на ЕС непрекъснато губи конкурентоспособност спрямо САЩ или Китай, особено в областта на новите технологии. Това е заплаха за Германия като индустриален център.
Миграцията ще продължи да създава проблеми за ЕС и в бъдеще. Наскоро беше приет Пактът на ЕС за убежището и миграцията. Очакваният ефект да се отнеме вятърът от платната на десните популисти преди изборите обаче изглежда не се е осъществил.
Според проучванията на общественото мнение десните партии са на път да постигнат сериозни успехи на изборите. Делът им в Европейския парламент, който ще нарасне от 705 на 720 места, вероятно ще се увеличи от сегашните 18 % на около 22 %.
Това би могло да изиграе роля и при определянето на това кой ще ръководи Европейската комисия в бъдеще. Най-вероятният сценарий е държавните и правителствените ръководители на ЕС отново да номинират Урсула фон дер Лайен след изборите - вероятно на срещата на върха в края на юли - като водещ кандидат на Европейската народна партия. В прогнозите за бъдещото разпределение на местата в Парламента на ЕС ЕНП има ясна преднина.
Въпреки това политикът от ХДС все още ще трябва да бъде утвърден от мнозинството от членовете на ЕП. Това вече беше близо през 2019 г., когато фон дер Лайен получи само девет гласа повече от необходимото. Сега може да се окаже още по-ясно - ето защо фон дер Лайен вече не изключва възможността да работи с десни популисти.
Фактът, че крайно десните партии биха могли да се превърнат в най-силната сила от европейските избори в поне 9 от 27-те държави членки, може да има дори по-големи последици за ЕС, отколкото положението с мнозинството в Парламента. В дългосрочен план това би могло да промени и баланса на силите между държавите - членки на ЕС, който е още по-решаващ за хода на ЕС, отколкото Парламентът.
Първият знак дойде в четвъртък вечерта от Нидерландия, която първа от 27-те страни от ЕС отиде до урните. Там предизборният съюз на социалдемократите и зелените се превърна в най-голямата сила и според първоначалните прогнози спечели девет от 31-те нидерландски места в Европейския парламент.
От една страна, това е успех, тъй като Партията на свободата на десния популист Геерт Вилдерс дълго време имаше преднина в проучванията. Въпреки това Партията на свободата спечели седем места - с шест повече, отколкото на последните европейски избори, което я прави най-голямата печалба.
Подобно е положението и в други важни държави от ЕС:
Във Франция вече изглежда ясно кой ще спечели европейските избори. Жордан Бардела, водещият кандидат на дяснопопулистката партия Национално обединение на Марин льо Пен, от седмици е на първо място във всички проучвания. Съвсем наскоро той получи 34% от гласовете - почти 20 процентни пункта пред Валери Хайер, кандидата на управляващата партия "Ренесанс".
Това не се дължи непременно на Хайер. Опозиционните партии, преди всичко Национално обединение, побързаха да обявят европейските избори за вот за втория мандат на президента Еманюел Макрон. Правителството трябва да бъде наказано за своята политика, подчерта Бардела.
На предизборните митинги на Национално обединение не можеше да се види нито едно европейско знаме. Въпреки че партията вече не иска да напуска ЕС, както преди, тя примамва поддръжниците си с политиката "Франция на първо място" по модела на Тръмп. Бардела обещава Европа à la carte, в която се използват предимствата на общия съюз, но правилата се предоговарят веднага щом са в ущърб на Франция. Това намира отклик сред фермерите и лозарите в страната, но и сред много млади избиратели. Счита се, че около 30% от младежите на възраст между 18 и 24 години искат да гласуват за Национално обединение.
Ако към тях се прибавят и прогнозираните пет-шест процента на крайнодясната кандидатка Марион Марешал, която се кандидатира от партията Reconquête ("Отвоюване") на Ерик Земур, то около 40 процента от френските избиратели биха могли да гласуват за крайнодесни и дяснопопулистки партии в неделя.
Управляващата партия почти отчаяно се опитваше да предотврати подобно гласуване до самия край. "Rien n'est joué", "Нищо не е решено", беше изписано на плакатите на последния голям митинг на Хайер миналата събота в Обервилие край Париж. Почти всички министри от правителството бяха в залата, както и премиерът Габриел Атал.
Изненадата на тази предизборна кампания е Рафаел Глюксман. Социалистическият евродепутат изостава само с един процентен пункт от Хайер в някои социологически проучвания. По този начин той опровергава често повтаряната теория, че старата левица, "Социалистическата партия" на Франсоа Митеран и Франсоа Оланд, е мъртва.
Една странна предизборна кампания в Италия е към своя край. В продължение на повече от година и половина Джорджа Мелони се представяше за умерен и приятелски настроен към ЕС министър-председател. Тя поддържаше отлични, почти приятелски контакти с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Въпреки това на последния митинг на нейната партия Fratelli d'Italia (Италиански братя) миналата събота 47-годишната Мелони предупреди за ЕС, който може да стане "идеологически, централизиран, нихилистичен, все по-технократски". В края на май тя заяви: "Не искаме Европа, която да ни казва какво да ядем, каква кола да караме, как да преустройваме домовете си, какви дрехи да носим и може би дори как да пишем и мислим."
Лутането между десния популизъм и умерената европейска политика постави Мелони в трудно положение. Марин льо Пен преди това беше съперничка на Мелони - техните партии принадлежат към различни групи в Европейския парламент. Сега тя иска да обедини усилията си с партията на Мелони. "Време е да се обединим", предложи наскоро французойката.
Ако Мелони обедини усилията си с Льо Пен, която е още по-дясна, тя ще вдъхнови своя електорат и ще се върне към собствените си корени. Но ще трябва да загърби надеждите си да получи уважение и признание в политическия център на Европа.
Урсула фон дер Лайен разчита на последното: Мелони трябва да води кампания за нейното преизбиране в Съвета на ЕС и в Европейския парламент. Досега Мелони не се изтъкваше и искаше да запази възможностите си отворени. След изборите тя ще трябва да реши с кого да се съюзи - с Льо Пен или с фон дер Лайен.
Вътрешнополитическото положение на Мелони е не по-малко деликатно. През пролетта тя беше избрана за водещ кандидат за европейските избори - вероятно с надеждата да продължи успешната си серия. Ако обаче в неделя завърши под резултата си от 26% на парламентарните избори в Италия през септември 2022 г., досегашната ѝ неоспорима лидерска роля в дясната националистическа коалиция ще бъде отслабена.
Точно за това работят най-важните ѝ партньори в алианса в Рим. Християндемократическият министър на външните работи и вицепремиер Антонио Таяни (Forza Italia - Италия напред) си създава изненадващо успешна слава с категорично проевропейски курс. Междувременно министърът на транспорта Матео Салвини (Лига) се опитва да открадне гласове от Мелони с още по-крайни, десни и антиевропейски лозунги.
В Испания кампанията за европейските избори се превърна в кална битка. Социалистите на Педро Санчес започнаха със значителна преднина пред консервативната Народна партия. Оттогава те наваксват по-голямата част от тази преднина или я наваксват изцяло, сочат проучванията.
Това се дължи главно на самия Санчес. Седмица след седмица той доминира в заглавията на вестниците, като поставя тема след тема. След обвиненията в корупция срещу съпругата му Бегоня Гомес той флиртуваше с възможността да подаде оставка в дълго писмо до гражданите. Пет дни по-късно обяви в телевизионно обръщение, че ще продължи да работи - и ще се бори с обвиненията.
Санчес писа публично за клеветническа кампания от страна на консерваторите и десните популисти и представи разследванията като вид таен опит за преврат. Според косвеното обвинение на Санчес отговорният съдия-следовател Хуан Карлос Пейнадо е бил част от тази кампания.
По този начин дясната опозиция обвинява Санчес, че потъпква принципите на правовата държава. Консерваторите го сравняват с Доналд Тръмп. А Сантяго Абаскал, лидер на радикалната дясна партия Vox, която има около десет процента в социологически проучвания, призова Санчес да върне на данъкоплатците заплатата за петте дни на обсъждане.
Тази седмица размяната на удари премина в следващия кръг. Пейнадо, чиято дъщеря е член на Народната партия, обяви пет дни преди изборите, че иска да разпита съпругата на Санчес през юли - въпреки че испанската полиция например не разполага с никакви първоначални подозрения. Санчес реагира така, както го прави от месеци - и отново използва "казуса Бегоня", за да повиши популярността си. В ново, дълго писмо до гражданите той говори за "подли методи", които се надява да бъдат отхвърлени на изборите.
Покачващите се рейтинги на социологическите проучвания досега са доказали правотата на Санчес. Но е ясно, че Санчес няма да може да държи народа си в състояние на тревога вечно. Някои гласоподаватели вече се питат дали ръководителят на правителството не прекалява с виктимизационната (понятието идва от victim - "жертва" - англ.) си кампания. Ето защо за Санчес е добре, че европейските избори са последният важен вот за годината. Има много основания да се предполага, че правните затруднения на съпругата му ще изчезнат след изборите - и че тогава Санчес ще може отново да се съсредоточи върху управлението.
Цялостната ситуация в източната част на ЕС се промени значително в края на 2023 г., когато либерално-консервативната Гражданска платформа (PO) на Доналд Туск пое властта в Полша от национално-консервативната партия "Право и справедливост" (PiS). Сега двамата се изправят един срещу друг на европейските избори. И Право и справедливост, и Гражданска платформа имат известни политици, които се кандидатират за европейските избори, включително трима бивши министри на Гражданска платформа. По отношение на външната политика и Право и справедливост, и Гражданска платформа застъпват категорично проукраинска позиция, а също така отхвърлят пакта на ЕС за предоставяне на убежище и миграция.
Въпреки това, за разлика от предишното правителство на PiS, PO на Туск се придържа към европейските договори. Основното предизвикателство пред партиите в Полша преди европейските избори е да накарат хората изобщо да отидат до урните. След парламентарните избори през октомври 2023 г. и регионалните избори през 2024 г. поляците ще бъдат преситени от предизборни кампании.
В Унгария партията "Фидес" на открито приятелски настроения към Путин министър-председател Виктор Орбан вероятно ще спечели най-много места. Орбан обаче трябва да се бори срещу нов вътрешен съперник. Неговият колега от партия TISZA Петер Магяр организира масови демонстрации срещу правителството през последните месеци. Често остава неясно къде точно се намира той в политическо отношение, много от позициите му са далеч от тези на Орбан.
Той обаче се обявява против корупцията в системата на Орбан. Според някои социологически институти новооснованата партия на Магяр ще получи до 30% на европейските избори. Такъв резултат би превърнал Магяр в най-важния и силен опонент на Орбан.
В Словакия опитът за убийство на министър-председателя Роберт Фицо разтърси електората. В проучванията за европейските избори "Смер" на Фицо изоставаше от прозападната, либерална опозиционна партия "Прогресивна Словакия". Ситуацията обаче се обърна, след като през май Фицо беше прострелян и тежко ранен.
Първоначалните социологически проучвания сега показват малка преднина за "Смер", която беше отстранена от европейското социалдемократическо партийно семейство заради сътрудничеството си с радикална дясна партия.
В трите скандинавски държави от ЕС фокусът е върху сходни въпроси: миграция, сигурност и отбрана. Политическият пейзаж е също толкова фрагментиран.
Във Финландия дяснопопулистката партия "Истински финландци" е в правителството на консервативния министър-председател Петери Орпо. От малко по-малко от година те определят политическия курс в страната. Съществува обаче голямо недоволство от дясноцентристкия алианс. На европейските избори могат да се възползват по-специално финландските социалдемократи.
Във Финландия съществува междупартийно съгласие, че Украйна трябва да бъде подкрепяна и в бъдеще. Настоящият правителствен проект може да окаже влияние върху целия ЕС в бъдеще: Парламентът скоро ще гласува специален регламент, който ще позволи мигрантите да бъдат спирани на границата с Русия. Легализирането на отблъскването има за цел да се бори с инструментализирането на бежанците. Правителството на Финландия се надява, че този регламент може да послужи като модел за Европа.
Десните популисти имат думата и в Швеция. Правителството на малцинството на Улф Кристерсон разчита на подкрепата на Шведските демократи и им предостави широкообхватно право на съвместно вземане на решения. Десните популисти могат да се превърнат във втори по сила на европейските избори. Скептичната към ЕС партия наскоро призова членството на страната в ЕС да бъде премахнато от конституцията.
Въпреки това социалдемократите вероятно ще станат най-голямата сила в Швеция. Те също напоследък затегнаха тона си по въпроса за миграцията, като по този начин се адаптираха към политическия климат в страната.
В Дания премиерът Мете Фредериксен от години подкрепя рестриктивна имиграционна политика.
Тя печели точки в собствената си страна, а нейните социалдемократи водят в проучванията за европейските избори. В семейството на социалдемократическите партии в Европа обаче нейният радикален подход е по-малко популярен. Това може да затрудни Фредериксен да получи висш пост в ЕС, към който се говори, че се стреми.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}