03:07 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

03:07 | 27.07.24

Как Северна Корея провежда избори за парламент и кмет

От 1999 година властта въвежда всички външни атрибути на демокрацията

Снимка: БТА/AP

Как Северна Корея провежда избори за парламент и кмет

От 1999 година властта въвежда всички външни атрибути на демокрацията

09:55 | 2 декември 2023 | Редактор : Стоян Гогов 137 7777 Снимка: БТА/AP

Изборите за местна власт в България приключиха преди месец. Почти паралелно с тях бяха проведени избори за кметове в Северна Корея. Управляващите там също се оплакаха от притеснителен спад в активността на гласуващите. Вместо очакваните 99.99%, до урните са отишли, забележете - "едва" 99,63% от имащите право на вот.

Виж още За над 50 000 българи избор нямаше, а много други участваха в надбягване само с един кон

По-късно феноменът бе обяснен с нарасналия процент работещи в чужбина - над 100 000 души. Тези, които съзнателно са отказали да пуснат своята бюлетина, са точно 0.000078% от избирателите.

От 1999 г. Северна Корея редовно провежда местни избори. Мандатът на кметовете и общинските съвети са 4 години. Гласуването е строго задължително, а опциите са две. Избирателят може да гласува в полза на предварително селектирана листа или да зачеркне, че не я подкрепя.

Вотът не е таен. Бюлетината не се пуска в една урна. Избирателните секции подготвят две отделни кутии с различни цветове - зелена за одобрение и червена за неодобрение. Членовете на секционните комисии виждат за какво гласува всеки един от хората в списъка им.

Още актуални снимки на Ун и дъщеря му ВИЖТЕ ТУК>>

"Севернокорейските избиратели нямат стимул да гласуват с "против", подчертава Андрей Ланков, професор по история в университета Кукмин в Сеул, пред "Файненшъл таймс".

"Ако гласувате с така, те ще бъдете възприети за подривен елемент и ще си имате неприятности с полицията", допълва той.

Преди седмица пръв път гласоподавателите избираха измежду повече от един кандидати

Снимка: БТА/АР

Американизация на процеса

Местните избори от 26 ноември бяха изключително нетипични за Северна Корея. Обичайно, във всички населени места кандидатът за кмет е само един. Този път селектирането му е станало по демократичен начин, наподобяващ предварителните избори за президентски кандидат в САЩ.

Гласоподавателите избират между различни кандидати на управляващия "Отечествен фронт". Предварителните избори са проведени на 4 ноември и решават как ще изглежда единствената възможна опция.

Медиите в Северна Корея отразяват как две жени се кандидатират в северния град Хиесан. Той граничи с Китай и е дом на около 100 000 души, съобщава Радио Свободна Азия. Чое Ху Янг е родена през 1979 г. и е мениджър в регионалната хранителна инспекция. Ким Ин Ху е родена през 1973 г. и е финансов мениджър в местен ресторант. Вотът определя коя от двете ще бъде предложението за кмет на "Отечествения фронт".

Освен реалното наличие на повече от един кандидат, за пръв път е използвано тайно гласуване. Това предизвика както объркване, така и интерес сред гласоподавателите, коментират от Радио Свободна Азия.

"Чое работи в хранителния сектор дълго време и получи повече от 70% от гласовете в своя полза. Хората казват, че тя е човекът, който може да реши проблемите ни с храната", казва местен жител пожелал анонимност.

Пхенян иска да въведе състезателен елемент в избирателната си система. Предполага се, че това ще повиши мотивацията на местната власт, както и ще повиши интереса на гласоподавателите.

Да преброим опозицията

Изборите на 26 ноември са първите, в които управляващите не печелят 100% от вота. Ланков коментира, че за разлика от останалите социалистически страни, Пхенян винаги е отчитал 100-процентови победи.

Този път държавните медии в Северна Корея обявиха, че 0.1% са гласували против кандидатите. Според международните анализатори това преследва две цели. Пхенян иска да бъде възприеман като демократична страна и работи в полза на изграждането на подобен образ. Това се прави с по-съществени стъпки, като състезателния елемент в предварителните избори, но и с чисто фасадни способи. Другата цел е сред населението да бъде създадено впечатлението, че може по-свободно да изрази мнението си. Тъй като вотът не е таен, властите много по-ефективно ще преброят "опозиционните елементи" в страната.

Пропаганден плакат, на който пише - "Нека всички гласуваме За"

Снимка: Jensowagner/PRK, Nepal 236/Wikimedia

Кмет с церемониални функции

Кметът и общинските съветници в Северна Корея имат малка реална власт, а централната власт лесно може да си позволи да "играе на демокрация". Причината за това е, че държавата и управляващата партия са се слели в едно.

"Там функционира паралелна система. Има кмет, който технически е избран, но всъщност отново е назначен. Но има и окръжен партиен секретар. Това е фигурата с реална власт. Кметът може да бъде важен в някои случаи, стига да знае правилното си място и да не предизвиква местния главен секретар на Работническата партия на Корея", коментира Ланков.

Така в един областен град решенията не се вземат от общинския съвет или кмета, а от първия секретар на Окръжния комитет на РПК.

Многопартиен парламент

За мнозина би било голяма изненада на научат, че Северна Корея не е еднопартийна страна. Или поне не на теория. Последните парламентарни избори са проведени през 2019 година.

Работническата партия на Корея печели 87,5% от местата, но Корейската социалдемократическа партия взема 7,4%. Чондоистката партия "Чонгу" взема 3,2%, а в парламента има и двама безпартийни депутата. Освен това има и 5 места за представители на общността на севернокорейците в Япония.

Какво знаем за останалите партии?

Корейската социалдемократическа партия възниква през 1945 година, като е основана от националиста Чо Ман-сик. Той се бори за независимостта на страната, доскоро окупирана от Япония. Ман-сик се противопоставя на разделението на Корея на две части. Партията му първоначално привлича бизнесмени и местната християнска общност. Членската й маса нараства до близо милион.

Няколко месеца след създаването си Социалдемократическата партия е инфилтрирана. Ман-сик е заставен да издига лоялни на Ким Ир Сен кадри. През 1946 година той изчезва от политическата сцена - изпратен е в трудов лагер и по-късно разстрелян. Така партията му се превръща в марионетна структура.

Корейската социалдемократическа партия продължава живота си като част от "Отечествения фронт" в Корея. В различни периоди организацията е използвана като контролирана опозиция. Целта й е да маркира несъгласните с режима, но и да служи като отдушник за недоволните от него. Дори днес тя продължава да има 30 000 члена.

Чондоистката партия "Чонгу" е свързана с народната вяра чондуизъм. Тя възниква в Корея през 19 век и смесва будизъм, конфуцианство, християнство, даоизъм и местен шаманизъм в едно цяло. Официално в Северна Корея има 2.8 милиона чондуисти. Реалният им брой може да е дори повече, защото обичаите на вярата са широко разпространени.

Чеондоизмът набляга на самоусъвършенстването с надеждата, че като подобрява вродената си природа, човек се доближава до Бога.

По време на основаването си Чондоистката партия привлича стотици хиляди членове. Тя обаче преживява трудно установяването на диктатурата в Северна Корея и последвалата Корейската война.

През 50-те лидерите й са съдени за подготвян опит за преврат. Въпреки това партията продължава да съществува, но вече е напълно под контрола на режима. Целта й е привличането на бегълци от Южна Корея.

През 1986 годна партията е оглавена от Чое Деок Син - бивш външен министър на Южна Корея, който бяга в Пхенян.

В Япония живеят около 100 000 корейци, които са изключително лоялни към Пхенян. Те са обединени от организацията "Чонгрюн". Животът им е изключително затворен, а комуникацията с останалата част от японското общество - минимална. Те имат правото да излъчват 5 депутата в парламента на Северна Корея.

Всичко това създава впечатление за някакъв по-разнообразен политически живот.

Изброените организации са под тоталния контрол на Работническата партия на Корея.

Изборите отново се провеждат само с вот за или против предварително одобрената листа. Тя е само една - на "Отечественият фронт", който обединява всички налични партии. Властта в Пхенян предварително знае колко депутатски места да раздаде на останалите партии.

Подобно на кмета и общинския съвет, парламентът също има предимно церемониални функции. Народното събрание заседава веднъж или два пъти годишно на редовни сесии от по няколко дни. На хартия то има големи правомощия - гласуването на нови закони, изменения на конституцията и вземането на политически решения. На практика Парламентът единствено "подпечатва" вече взети от Ким Чен Ун и Политбюро решения.

ИЗБРАНО