Как са се борили срещу епидемиите през древността

В Златоград ползвали италиански цяр срещу чумата, разказва проф. Николай Овчаров

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Как са се борили срещу епидемиите през древността

В Златоград ползвали италиански цяр срещу чумата, разказва проф. Николай Овчаров

15:45 | 21 април 2020 | Редактор : Лилия Чалева 7 5387 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Има много сходни черти в борбата с чумата и търсенето на лекарства срещу нея у нас и през древността, пише в своя статия археологът проф. Николай Овчаров, предаде БТА.

Коронавирус пандемия

Виж още Проф. Овчаров: Китайска пандемия загробва България през 14-и век

Днес лекарите казват, че няма да имаме спокойствие от коронавируса, докато не бъде създадено лекарство и ваксина срещу него. Същият въпрос изниквал пред хората на античността и Средновековието в борбата с тогавашните епидемии и най-вече - с чумата. Дълго време те мислели, че такъв цяр е териака и близките до него "лекарства", припомня историкът в своя статия.

Как териакът става панацея?

Териакът е въображаем универсален антидот, който уж лекувал всички болести и отравяния. По-късно му приписват свойството на всемогъщо профилактично средство, което осигурява дълъг и здравословен живот. Изчезва с напредването на медицината в новото време. Според легендите първият териак бил изобретен от скитския цар Митридат Шести Евпатор (117-63 преди Христа), който, страхувайки от отравяне, експериментирал с престъпници и създал уж универсално лекарство.

"Бум" на търсенето на универсално лекарство настъпил през Средновековието с многобройните епидемии, особено при върлуването на чумата. Основни центрове на производство били Константинопол, Кайро, Генуа и Венеция. В крайна сметка, през 13-и век надделял венецианският териак, който успявал да "надхитри" своите съперници.

Високата цена и тайнственият ореол на това "лекарство" привличали вниманието на всякакви шарлатани, разказва проф. Овчаров. Измамникът Джером Феранти от Орвието пък правел фалшиви хапчета и изгодно ги продавал на страдащите. За да избегнат фалшификати, аптекарите от 16-и век създали строги правила на приготвяне и пакетиране в специални оловни контейнерчета с името и знака на самата аптека. Поради сложността на приготвянето и големия брой компоненти, цената на териака била много висока и можели да си го позволят много богати хора. Съставките и начинът на приготвяне били строго пазена тайна.

Да разбиеш монопола

През 18-и век венецианците започнали да правят мазила, които препоръчвали да се мажат върху стомаха, за да се успокои болката. През това време компонентите на териака достигали понякога до 100 съставки, сред които познати елементи като джинджифил, валериан, лавандула, но и екзотични като цейлонска канела, аристолохийски корен, критски риган и други.

Българските земи не останали назад в надпреварата за териака. Днес археолозите откриват части от оловните контейнерчета - главно капачетата, с които се запечатвало лекарството във вид на течност или мехлем. Най-известната венецианска аптека по онова време, чиито продукти са били разпространени по нашите земи, е "При златната глава", която съществува и днес. Голяма част от тези капачета с щампованата марка на аптеката обаче се оказвали фалшификати.

През втората половина на 17-и век производителите на териак драстично се нароили и цената му паднала. Към него особено се пристрастявали поданиците на Османската империя, вероятно заради наличието на опиум в него. Пиели го като таблетки или в кафето, а най-зависимите хора били наричани "териаки". Но тогава се наблюдавало и най-масовото фалшифициране на "лекарството", посочва проф. Овчаров.

У нас борели чумата с италианския цяр

Тези оловни капачки дават много интересна информация за епидемиите, тормозели българите през късното Средновековие. Наскоро младият археолог Илиан Петракиев направи сензационно откритие в тази насока. Става дума за оловна капачка за запечатване на лекарство от колекцията на известния златоградски бизнесмен Александър Митушев. На нея е изобразен бягащ вълк, захапал агне. Съпътстващият надпис дава името на аптеката - Del Lupo ("При вълка"), регистрирана във Венеция през 1682 г. и съществуваща до днес.

Тази аптека е била основана от Николо Коради и станала известна с тайнствения мехлем Cerroto del Sig. Antonio, което е разновидност на традиционния териак. Това лекарство било толкова ефективно и добре познато, че след смъртта на Коради започва масовото му фалшифициране. Капачето от Златоград се датира най-общо в периода между 1682-1785 г.

Петракиев е сигурен, че не става дума за имитация, а за оригинал, като загубеното оловно контейнерче е било с вместимост една венецианска унция (около 40 г).

Кое е предизвикало търсенето на този илач?

От описанието на лекарството Cerroto del Sig. Antonio, става ясно, че то се използвало външно и представлява мехлем, с който се правела "лапа", която се поставяла върху кожата. В обява от 1760 г. пише, че лекарството е много ефикасно срещу тумори и бубоните, предизвикани от чумата. А чумните епидемии от 18 век са били едни от най-опасните в Европа, отбелязва проф. Овчаров.

В едни от първите лековници с рецепти против чума се предлагат два основни метода за въздействие, познати от европейската практика - външно, главно върху огромните отоци, получавани при бубонната форма на чумата и вторият, отнасящ се до вътрешно укрепване и пречистване на организма.

В случая, според проф. Овчаров, вероятно става дума за силния епидемичен взрив от 1718-1720 г. на върлуващата из Средиземноморието "Марсилска чума", която бързо се пренесла от големите пристанища към вътрешността на европейска Турция. В медицински доклади от 1760 г. за приложението на цяра от венециански лекари и хирурзи се споменава, че той е използван често в Епир, Македония и Албания, където още от края на 17-и век се асоциира със венецианската аптеката Del Lupo.

Защо Златоград?

Територията край Златоград попаднала в ареала на тази най-голяма чумна епидемия на 18-и век. Има сигурни сведения за бягството на хора от заразени райони и в тях се споменава и Даръдере, както се е наричал Златоград в османския период. През Средновековието под термина Македония не се разбирала днешната държава Северна Македония, а територията на Беломорска Тракия между Солун и Одрин, обяснява Овчаров. А именно там е големият търговския център Ксанти, намиращ се днес на територията на Гърция и само на 50 км южно от Златоград.

Богатите златоградски търговци поддържали в този град дюкяни, чрез които по море изнасяли стоката си към центровете на Османската империя. Но оттам дошъл и страшният мор, който златоградчани се опитвали да борят с чудния мехлем Cerroto del Sig. Antonio.

ИЗБРАНО