Руският президент Владимир Путин не крие, че планира да продължи да оказва натиск върху Украйна, докато решимостта на Запада не се пречупи. Повече от 500 дни след началото на агресивната си война той има основание да смята, че нещата се развиват по начина, по който се е надявал, дори и събитията да не се развиват така, както си е представял.

Правителствата на Полша, Естония, Словакия и други страни от Централна и Източна Европа са сред най-верните съюзници на Киев от първия ден на пълномащабното нахлуване на Русия. Освен че изпратиха оръжия и приеха милиони украински бежанци, те бяха най-гръмогласните защитници на Украйна на Запад, настоявайки за твърда линия срещу Москва в лицето на нежеланието на страни като Франция и Германия.

Но тъй като лидерите на някои от тези съюзници са изправени пред битка за преизбиране или други вътрешни предизвикателства, а правителствата се притесняват от въздействието на присъединяването на Украйна към Европейския съюз, тази подкрепа започва да се разколебава.

Най-яркият пример е Полша, чийто премиер Матеуш Моравецки обяви в сряда, че ще спре доставките на нови оръжия за Украйна. Изявлението отбеляза зашеметяваща ескалация в спора между Киев и най-близкия му съсед от ЕС относно доставките на зърно, за които Варшава твърди, че подбиват производството на полските фермери преди парламентарните избори на 15 октомври.

"Украйна осъзнава, че през последните месеци не граничи с Полша, а с полските избори", заяви Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София, България. Така че засега "гласовете на сто хиляди полски фермери са по-важни за правителството, отколкото каква ще бъде цената за Украйна. И ще видим, че това се случва на много места", добави той.

Моравецки е изправен пред тежко предизвикателство от страна на Доналд Туск, бивш министър-председател, който беше и председател на Европейския съвет. Като част от предизборната си стратегия министър-председателят ухажва поддръжниците на крайнодясната партия "Конфедерация", която се противопоставя на помощта за Украйна.

"Вече не прехвърляме оръжия на Украйна, защото сега въоръжаваме Полша с по-модерни оръжия", заяви Моравецки пред полския телевизионен канал Polsat.

Макар да е изкушаващо да отпишем напрежението като предизборен фойерверк, има причини да смятаме, че то може да продължи и след края на кампанията. Както отбеляза западен дипломат, пожелал анонимност, спорът за зърното между Варшава и Киев разкрива по-дълбоки опасения относно присъединяването на Украйна към ЕС. "В продължение на 18 месеца Полша се караше на всяка държава членка, която изкажеше и най-малкото колебание по отношение на Украйна", каза дипломатът. "Сега те показват истинското си лице."

Проблемът за Киев е, че не само в Полша подкрепата изглежда намалява. От началото на войната балтийските държави водят проукраинската кампания в Брюксел и Вашингтон, като може би никой не е бил толкова силен и ефективен, колкото либералният премиер на Естония Кая Калас.

Дъщерята на бивш министър-председател и европейски комисар Калас е смятана за емблема на една нова, окуражена Източна Европа, която ще се възползва от украинската криза, за да получи по-големи правомощия в Брюксел. Но авторитетът на Калас пострада заради скандал със съпруга ѝ, за когото бе разкрито, че притежава дял в компания, която продължава да развива бизнес в Русия след инвазията през февруари 2022 г., въпреки че съпругата му се застъпва за прекратяване на търговията с Москва.

Запитан за проблемите на Калас, външният министър на Естония Маргус Цакна заяви, че никакви политически сътресения няма да променят курса на страната: "Непрекъснато имаме избори и вътрешни проблеми, но това не променя политиката ни", каза Цакна. "Единственото нещо, което Естония е имала през всичките тези 32 години, е една и съща непрекъсната външна политика."

Въпреки това Калас е много по-малко словоохотлива след избухването на скандала в края на август, което лиши Киев от един от най-силните му защитници в западните столици.

Има и Словакия. Централноевропейската страна беше сред най-големите европейски поддръжници на Украйна, но изборите на 30 септември могат да я превърнат в скептик за една нощ.

"Ако имаш общество, в което само 40 процента подкрепят доставката на оръжие за Украйна, а правителството ти предлага подкрепа почти на нивото на Прибалтика, това създава обратна реакция", казва Милан Нич, сътрудник в Германския съвет за външни отношения.

Роберт Фицо, бившият министър-председател на страната, който е популист, води предизборна кампания с проруска и антиамериканска платформа, в която се противопоставя на санкциите срещу руски лица и на по-нататъшните доставки на оръжие за Киев. Той е на път да спечели изборите, според проучването на "Политико" Poll of Polls.

Победата на Фицо би дала на унгарския премиер Виктор Орбан - един от най-големите европейски скептици относно Киев - съюзник на сцената на ЕС. Ако партията му получи достатъчна подкрепа, за да бъде част от правителството, Фицо заяви пред Асошиейтед прес по-рано този месец, че "повече няма да изпращаме оръжия или боеприпаси на Украйна".

Със сигурност Украйна все още има много силни поддръжници в Европа. Литва, Латвия, Румъния, Швеция, Финландия и други продължават да са силно ангажирани, а френският президент Еманюел Макрон наскоро силно застана зад Киев. Някои анализатори също така омаловажават значението на ролята на Полша и Словакия в момента, като посочват, че в арсеналите на страните не са останали много оръжия за доставка.

Киев засега изглежда спокоен. Говорейки на пресконференция след събитие в Брюксел миналия петък, вицепремиерът на Украйна по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина омаловажи статичните отношения между Киев и някои от някогашните му приятели: "Имаме твърд ангажимент и политическо потвърждение, че нито един от политическите процеси няма да повлияе на продължаващата подкрепа", каза тя.

Трудно е обаче да си представим, че някъде Путин не потрива ръце и не наблюдава.