Премиерът на България Бойко Борисов и вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева ще участват в 73-тата сесия на Организацията на обединените нации (ООН) в САЩ. Очаква се Борисов да произнесе реч по основната тема на Общия дебат за глобалното лидерство и отговорностите на страната ни в политиката за мир, равнопоставеност и устойчиви общества, както и в срещата на високо равнище по глобалния призив за борба със световния проблем - наркотиците, на която България е съдомакин. Очаква се премиерът да вземе участие и в срещата на върха за мир, на името на Нелсън Мандела, както и да проведе двустранни срещи с ръководителите на други страни-членки на ООН.

  • Какво трябва да очакваме от българското участие в тазгодишната сесия на ООН?
  • Какво, защо и как можем да постигнем за националния интерес?

Dir.bg разговаря с дългогодишния ни посланик в САЩ - дипломат, политик и общественик Елена Поптодорова.

- Г-жо Поптодорова, какви очаквания имате за участието ни в 73-тата сесия на ООН, доколко важно е този форум за България?

- Сесията на Общото събрание на ООН е един от най-добрите поводи една държава да се представи пред света. Защото ООН е наистина световната платформа, световната трибуна, и винаги стремежът е бил да се направи максимално плътна програма и да се осигури максимално участие на нашите делегации там. Това винаги е било наша цел. Една особеност на тези заседания на Общото събрание на ООН е, че има един "висок сегмент", както го наричаме - то ще трае 9 дни, и започва от вторник. Българският премиер ще се изкаже в петък, като част от всички онези 193-ма лидери, които ще направят националните си изказвания. Винаги, и това е практика, има съпътстващи събития. В случая това е едно събитие, което беше решено още през миналата година - 100-годишнината от рождението на Нелсън Мандела, която ще бъде отбелязана с конференция по въпросите на световния мир. Премиерът Борисов ще се изкаже, като всички останали свои колеги. Ще има и двустранни срещи - какви, ще разберем в хода на сесията, от вторник нататък.

Но, да тръгнем от Общия дебат на ООН, който има за тема глобалното лидерство, споделените отговорности и мирни, спокойни и устойчиви общества; как ООН може да откликне на тази необходимост? Това, очевидно, ще бъде и рамката, в която ще се произнесе българският премиер в петък.

Както разбирам, той ще има участие в понеделник и в инициативата по повод годишнината на Нелсън Мандела за световния мир, а освен това е планувана една инициатива, която е също много показателна, и тя е американска инициатива. Президентът на САЩ Доналд Тръмп още от миналата година е ангажиран в борбата срещу употребата на наркотици и наркотични вещества. Направено е едно изследване, според което годишно, или поне през миналата година, 64 000 души в Америка са загубили живота си в резултат на свръхдоза, употреба и прекомерна употреба на наркотични вещества. Което е повече от броя на жертвите в крупни произшествия и в познатите ни вече драматични стрелби на публични места. И затова президентът Тръмп поде тази инициатива, по която има и политическа декларация, и тя е за борба за справяне с проблема с наркотиците и тяхната употреба. Тази среща също ще се проведе в понеделник и нашият премиер ще се изкаже на нея, като България е една от няколкото страни-членки на ЕС, които са съдомакини на събитието. Съдомакини са 33 държави в света и България е една от тях. От ЕС сме ние, Унгария, Румъния, Италия, Обединеното кралство, Естония. Декларацията е подписана вече от 113 държави, а по някои сведения на САЩ - даже от 124.

Друга важна тема през седмицата ще бъде ограничаване употребата на оръжие за масово унищожение. Така че българското участие ще бъде веднъж в събитието на президента Тръмп за наркотиците, в конференцията по въпросите на глобалния мир, посветено на Нелсън Мандела, и с национално изказване на нашия премиер.

- Беше споменато, че премиерът Борисов ще отдели в речта си специално внимание на Западните Балкани. Както е известно, този регион съвсем не е спокоен и крие доста подводни камъни на международно равнище - в него се пресичат много интереси, извън нас - в голямата световна политика. В тази връзка, рисковано ли е да бъдем говорители по проблематиката на Западните Балкани?

- Вижте, Общото събрание на ООН е зведният миг на националните лидери - да съобщят пред света какво е важно за тях и за тяхната държава. Темата за Западните Балкани непременно ще заеме място в националното изказване на премиера Борисов, защото е важна за нас.

- Задавайки този въпрос, аз имах предвид някои неизяснени взаимоотношения в международен план, които касаят и нас. Само ще назова някои от имената на проблема - Косово, Сърбия, Македония... 

- Много добре разбирам въпроса ви и затова правя разликата между тази световна трибуна и нашето участие. То е едностранно действие - всеки лидер се изказва от името на всяка отделна национална политика. Там няма двупосочна дискусия - всеки един лидер застава и съобщава онова, което е важно за страната му. Съобщавайки значението, което ние придаваме на интеграцията, много ми се иска в словото на премиера да се говори за евро-атлантическа интеграция на Западните Балкани, а не само за перспектива. От това изказване ние няма да очакваме обратна реакция - по-скоро съобщаваме на света къде поставя своите приоритети България. И, разбира се, за нас Западните Балкани са приоритет. Това, което ме питате, е така, и именно затова е важно да съобщим, че България е готова да следва своя интерес, независимо от сложната конюнктурна политическа обстановка.

- Имам един въпрос към вас, касаещ срещата по инициатива на президента Тръмп за борба с наркотиците, в която България ще участва дори като съдомакин на събитието. В същото време, не ви ли се струва, че напоследък в България малко се обсъжда темата за наркотиците и наркотичната зависимост, за трафика на наркотици и разпространението им, и се дава приоритет на разискванията за незаконното производство и нелегалния трафик на цигари?...

- Това е самата истина, напълно сте права. Аз мисля, че това е пак по конюнктурна линия, и вероятно се прави по определени съображения и цели?... Напоследък са център незаконното производство и износ на цигари, а тежкият бич са наркотиците. В същото време ние имаме драматични примери с осъдени български граждани за мащабна контрабанда на наркотици по света. А този въпрос някак странно за мен "свенливо" се оставя встрани...И аз също се питам защо?! Затова ви дадох и статистиката от САЩ, която там се съобщава открито, като се подчертава, че жертвите на наркотици са повече от жертвите на пътя и от масови стрелби. Нужно е да се заостри нуждата от спешна съпротива по този проблем, който е от световна величина, и той засяга и нас. Не знам дали мълчанието не крие една безпомощност по овладяване на проблема, но така или иначе той не само съществува, но и расте.

- Вие казахте, че съдомакини на събитието по темата за наркотиците са определен брой страни. Имате ли представа как е направен техният подбор, та ние сме попаднали в него?

- Очевидно не е било случайно, но има една страна, която е отказала, и това е Франция. Което също за мен е любопитно... Едва ли там не съществува този проблем, защото той е повсеместен - наркотиците са като чумата на века. Истината е, че всички европейски държави са еднакво засегнати. Също е вярно, че държавите-участнички във форума, имат различна степен на трафик, и е вероятно ние да сме избрани като държава, която, надявам се - подчертавам, не като държава, но като представителство - с много примери на български граждани, осъдени за трафик на наркотици по света.

- За сметка на това пък напоследък митниците ни демонстрират успехи с хванати пратки с наркотици...

- Вярно е.

- Но според критиците показността на действията измества фокуса дотолкова, че поставя под въпрос резултатите по същество.

- Много голяма въпросителна! Защото пак казвам: имаме доказани случаи с български граждани на тежка контрабанда с наркотици. А самите основни виновници като че ли остават ненаказани и живеят необезпокоявани.

- А имате ли представа на тази сесия на ООН, кои ще бъдат лидерите - президенти, или премиери? У нас възникна нова вътрешна драма по този въпрос: Защо премиерът, а не президентът заминава за САЩ?!?

- Да, да. Вижте, различно е - както знаете, до миналата година имахме участие на президента. Но никъде не се прави драма от това. Даже има държави, които участват на ниво външен министър. Аз имам и по-далечни спомени - още отпреди 89-а, когато ние също сме участвали с външен министър. Мисля, че изборът кой да отиде, е наша малка, собствена драма. За външния свят, повярвайте ми, това няма никакво значение. Важно е какво ще се каже от трибуната.

- Нашият външен министър Екатерина Захариева също ще участва, доколкото така бе оповестено....

- Да, мисля, че тя от Канада ще се присъедини към делегацията ни. Ще присъства там. Ако някой може да отсъства, това са другите нива държавни чиновници, но външният министър трябва задължително да присъства.

- Г-жо Поптодорова, вие сте дипломат с голям опит. Кажете откровено, до какви реални резултати за страните-участнички може да доведе сесията на ООН?

- Аз, както ви казах, помня участия на България и отпреди 89-а година. Историята не започва от 90-а година насам. И аз зная как е било и преди. Това е задължителният световен форум, на който, как да кажа, държавата съобщава, декларира себе си. Затова професионални екипи от всяко министерство правят анализ на това слово, което ще се чуе там. Много внимателно се преценява всяка дума. Надявам се да е така и този път. Защото там, въз основа на съобщените позиции, се прави анализ на политиката на държавата. В този смисъл тези годишни сесии са много важни.

- Искате да кажете, че всяко слово и след това се анализира от специалисти много прецизно?

- Разбира се. По тази причина е много важно как се изготвят речите. Преценява се всяка дума - "тегли" се как ще звучи в превод тази дума. Аз съм била участник в писане на речи, а също така и като преводач ви казвам, че това е много сложно "упражнение". Ако държавата го приеме за такова. Защото тук се съобщава стратегия, голямата политика на една държава. И затова, както ви казах, е важно да се говори за Западните Балкани, но е също така много важно как ще се говори за това! Същевременно аз бих искала да видя едно препотвърждаване на западната принадлежност на България. Другата трудност в тези слова е, че те са ограничени по обем, съответно - по време, и е много важна преценката какво да влезе в тях. Не може да кажеш всичко. Хлевоустието не е препоръчително - нещо повече, недопустимо е. С две думи - важно е какво избира държавата да съобщи, и как ще го каже. Така че такива срещи може да изглеждат на пръв поглед академично, или риторично "упражнение", но то не е самоцелно, а създава важно впечатление за държавата, която се представя пред света.

- И казаното ще бъде анализирано и след това...

- Точно така. Съществува една илюзия у нас, която наблюдавам от години: ние смятаме, че като си кажем нещо, да речем тук - в собствената си среда, и то ще мине и ще замине незабелязано. Това би било вярно до 2000 г. - преди интернет. Сега това просто е невъзможно. И аз се тревожа от това дали властимащите си дават сметка, че не може да има "двойно говорене". Защото всичко в крайна сметка се събира в едно. Трябва много прецизно да се отнасят към всяко едно политическо съобщение. Особено на такива форуми. Важно е какво ще се съобщи на сесията на ООН - как България ще се представи на световната политическа платформа.

- Г-жо Тодорова, вие познавате ли лично Доналд Тръмп, и ако "да", какви са вашите впечатления от него?

- Да, познавам го. Аз съм му била гост в неговото имение във Флорида, в което той домакинстваше бала на Международния Червен кръст. Имах честта да бъда сред малкото поканени дипломати тогава, но това беше преди години - той още не се беше впуснал в предизборната си кампания за президент. Последният път, в който го видях, беше през февруари 2016-а. Тръмп общува много непринудено, спокойно, малко "забързано", което е обяснимо - той е динамичен тип, а и на такива събития има много хора - той се спира, разговаря, продължава нататък. Той е щедър и разговорлив домакин, общува много естествено с хората. Но, разбира се, това беше едно събитие по един друг повод, а не такова, за каквото говорим в момента.