Читалището е може би най-българската институция, запазила светлина в мрака на най-тъмните моменти от историята ни. Просветителската им дейност се оказва ключова за Възраждането и освобождение на страната ни.

Днес, 165 години след създаването на първото българско читалище, ситуацията е коренно различна. Обезлюдяването и липсата на финанси са довели до затварянето на множество от културните центрове в България.

Наред със сградите, на произвола на съдбата се оказват и същински произведения на изкуството. Именно такава е историята на Дома на металурга в Перник.

Източното читалище

Наред с красивия Дворец на културата в миньорския град, съществува и една по-малко известна сграда, която някои наричат дом на културата на квартал "Изток", но повечето я знаят като Дом на металурга.

Вижте как изглежда Домът на металурга днес >> >> >>

Построена през 1961 година, сградата функционира едновременно като читалище, кино и библиотека. В комплекса има репетиционни, студиа за проявление на ленти и дори музикален салон.

Домът на металурга

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Домът на металурга бързо се превръща в един от културните центрове на Перник. За това свидетелства и неговото оборудване, като звукът в голямата зала, ползвана и за кино, е Dolby Stereo, а сцената е въртяща и пригодена за авангардни за времето си хореографии.

Някои перничани си спомнят, че именно тук са гледали за последен път филм, Други пък говорят с носталгия за поместеното на последния етаж барче, познато като "Червеното".

Някъде около 1981 година е направени последният голям ремонт. По повод честванията на "13 века България", във фоайето на втория етаж е нарисуван огромен стенопис, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Стенописът

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Неговият уникален стил и състояния са повод на днешния материал, защото тъжната истина е, че сградата в Перник е сред хилядите изоставени читалища и културни домове в страната ни.

Празната сцена и главите на вождовете

Краят на голяма част от металургията в Перник води и до край за културния дом в квартал "Изток". Историята на сградата е показателна как деиндустриализацията, загубата на работни места и финансовата криза оказват влияние не само върху икономиката, но и върху духа на един народ.

Нехайството на държавата относно собствеността й, както и спорната приватизация, са част от нещата, за които всеки може да се досети.

Чаушеску се е превърнал в един от портиерите на Дома на металурга

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В Дома на металурга има неща, за които едва ли подозирате.

Огромен портрет на румънския диктатор Чаушеску служи като прозорец и пази част от сградата от природните стихии.

Температурата е мумифицирала последния посетител на прожекционната

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В непокътната прожекционна може да откриете електроника от чехословашката компания Tesla, мумии на птици, а температурата е с поне 10 градуса по-ниска. Спрялото време е консервирало плакати на множество български филми, които изглеждат като нови.

В шкафовете все още може да се намери и мастило от 80-те години на миналия век, с което част от тях ръчно са рисувани на място.

Плакатите все още са в добро състояние

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Празният киносалон с въртящата си сцена са поразителна гледка.

Из една от музикалните стаи пък виждаме прашасал Ленин, чиято глава, вместо в светлото бъдеще, е вперила очите си в пода.

Бюстът на Ленин

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Качвайки се из етажите, стигаме и до любимото място на част от хората, посещаващи Дома на металурга днес. Около библиотеката има своеобразна клада. Така се използват книгите тук, като всяка зима броят им намалява.

Филмов плакат из Дома на металурга

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Въпреки това и до днес могат да се видят доста любопитни заглавия и плакати, които съдбата е пощадила и спасила от пламъците.

Пре едно от по-скорошните посещение се вижда, че вандалските актове зачестяват и плакатите са разхвърлени и накъсани

Снимка: Кирил Найдинидис

Забравеният стенопис

Домът на културата в пернишкия квартал "Изток" крие един от най-интересните стенописи в цяла България. Той го различава от множеството тънещи в разруха читалища в България.

Стенописът се вижда още от входа

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Стилът на паното е графичен, цветовете са живи, а фигурите на границата между абстрактното и футуристичното.

Стенописът проследява история на страната ни, включвайки интересни и нетрадиционни мотиви.

Стенописът има доста интересен вид

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Един до друг на стената съжителстват християнски кръст и сърп и чук, поп и партизанин.

Може да се открие ослепен войник на Самуил и офицер с медали. Стига да се вгледа човек,може да разпознае дори образ на извънземно или пък одухотворен житен клас.

Забравеният стенопис е изключително въздействащ със своите размери и цветове.

Одухотворен житен клас или извънземно

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

В центъра му е разположена фигура, която според някои е Майка България, а според други - богинята Ищар. В краката й са виждат два лъва, както и годините 1944 и 681, фигуриращи на предишния ни социалистически герб.

В горния край на стенописа стои рушащият се и трудно четим надпис:

"Ние законно се гордеем с приноса на нашия народ в историята на Балканите и в Европа през всички изминали 13 века."

Надписът едва ли би издържал още няколко години

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Авторът на паното е Филип Седефчев - бащата на Сурвакарския фестивала в Перник и автор на първия негов запазен знак. Голяма част от стенописите му красят обществени сгради, а картините му са намерили и чуждестранни купувачи. 

Светлите и ярки цветове на стенописа в Дома на Металурга са избледнели с времето, а бъдещето на стенописа в най-оптимистичния случай може да се нарече "неясно".

Филип Седефчев пред прототип на своя стенопис в Дома на металурга

Снимка: Официална Фейсбук страница

Един от парадоксите на българското изкуство и култура за жалост е, че когато се намират в изоставени и рушащи сгради, често те се оказват по-лесни за посещение и наблюдение.

Голяма част от музеите ни имат неудобно работно време или са често затворени, като Националният музей на транспорта в Русе. Скъпите билети също ограничават още достъпа до историята и културата ни.

Библиотеката

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

Така се оказва, че голяма част от изкуството, което би трябвало да ни вдъхновява и дава сили, се оказва или труднодостъпно, или оставено на милостта на вандалите, които биха го унищожили без капка жал.

Голяма част от изоставените сгради пазят важна част от историята ни или крият истински културни богатства. А дали ще пазим изкуството и историята си, е и личен избор.

Духът в сградата и материалът са добър повод да си припомним мотото на *урбекс движението - "Не взимай нищо освен снимки, не оставяй нищо освен стъпки, не убивай нищо освен време".

Централната фигура на паното

Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg

*Урбекс - така се нарича новата мания, обхващаща приключенци от цял свят. По същество думата е съкращение от английското urban exploration или градско изследване. Този нов вид туризъм обаче не е концентриран в централните и добре устроени части на града, а бяга колкото се може по-далеч от тях. Целта на урбекса е докосването до забравени и потънали в мистерия зони, в които допреди няколко десетилетия е кипял живот.