Де юре и де факто по случая "Дебора"

Какво означава "причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето", записано в Наказателния кодекс като определение на лека телесна повреда

Снимка: Facebook

Де юре и де факто по случая "Дебора"

10:40 | 2 август 2023 | Автор : Надежда Христова 637 65528 Снимка: Facebook

Всеки знае, че в природата оцелява най-силният. Този, чиито физически качества са най-добре развити. В обществото с течение на столетията би трябвало природните закони да са отстъпили една крачка назад. Все още обаче в ежедневието ни се случват неща, които ни напомнят, че има човешки същества, чиито физически и интелектуални дадености им дават основание да считат фразата "Бий, за да те уважават" за основен принцип в живота.

Избрано

И когато това се случи, първичната ярост помита, особено когато насилието е упражнено към по-слабия и по-беззащитния. Защото природните закони не трябва да стоят над човешките.

Точно тази първична ярост изведе хиляди по улиците на цяла България, след като проявената жестокост към 18-годишно момиче стана публично известна, трудните за гледане снимки на раните й заляха интернет пространството, а действията на тези, които са избрани, назначени и би трябвало да бъдат призвани да защитават слабите и беззащитните изненадаха, объркаха и ядосаха още повече обществото.

"Lex respicit aequitatem" - "Правото уважава справедливостта" гласи една римска сентенция. Дали обаче разбирането за човешка справедливост е равносилно на юридическата? Именно в това се крият отговорите на многото въпроси, които бяха зададени през последните дни по случая "Дебора".

Къде е пресечната точка между де юре и де факто

21 прорезни рани и 400 шева не само звучи ужасяващо. То наистина е ужасяващо. Но защо съдебният лекар е преценил, че подобни наранявания могат да бъдат определени като "лека телесна повреда"? Отговорите са записани от законодателя в чл. 128, чл.129 и чл.130 от Наказателния кодекс.

Важно е да се отбележи, че сега действащият Наказателен кодекс е от 1968 година, но в раздел II "Телесна повреда" текстовете нямат съществени изменения и практически са еднакви с тези от предходните два закона - Наказателния кодекс от 1951 г. и Наказателния закон от 1896 г.

Снимка: Скрийншот/Наказателен кодекс

Законодателят е дефинирал какво са тежка и средна телесни повреди, като в съответните членове изчерпателно са изброени травмите.

Според чл. 128, ал.2 - "Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота"

Според чл. 129, ал.2 - "Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина".

Така всички останали травми и наранявания, непопаднали в гореописаните два текста от НК, се квалифицират като леки телесни повреди. Затова и член 130 гласи: "Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация".

Според закона - "леката телесна повреда се изразява в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето". Преведено на неюридически език това означава, че удари, шамари, скубане, душене, счупване на нос и подобни травми могат да бъдат определени като леки телесни повреди.

А те, освен ако не са извършени в условията на домашно насилие или с особена жестокост, не са престъпления от общ характер и се преследват по реда на частното обвинение. Това означава, че самата пострадала трябва да подаде жалба в съда, като в процеса не участва прокуратурата.

Според Наказателния кодекс обаче ако телесната повреда, независимо дали лека или средна, е нанесена по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, тя е престъпление от общ характер и това е основание извършителят да бъде задържан за постоянно в ареста - чл. 130 ал. 1.

В същото време, за да се разбере какво означава на юридически език терминът "обезобразяване" в текста за средна телесна повреда по Наказателния кодекс, трябва да се има предвид и задължителното тълкуване от Върховния съд още от 1979 г., което го дефинира като "такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер".

Защо 26-годишният Георги бе пуснат от ареста?

Мярката за неотклонение не е присъда, а начин да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязло в сила наказание.

Според закона съдът може да наложи четири мерки за неотклонение - подписка; гаранция; домашен арест или най-тежката - задържане под стража, но само в рамките на наказателно производство за престъпление, което се преследва по общия ред. Тъй като леката телесна повреда се третира като престъпление с по-ниска обществена опасност, не се налага и задържане на извършителя.

Същевременно пред Dir.bg юристи коментираха, че съдът не е задължен по закон да се съобрази със заключенията на съдебномедицинската експертиза. Това означава, че само конкретният съдебен състав, който разглежда дадено дело, може да реши дали да приеме изводите на вещото лице или да ги отхвърли. Но при всички случаи трябва да мотивира решението си.

Съдебният състав не е обвързан и със становището на прокурора по отношение на мярката за неотклонение. Дори обвинителят да е дал становище за основателност на жалбата на обвиняемия срещу определението на първоинстанционния съд, какъвто е случаят по време на заседанието на Окръжния съд в Стара Загора на 5 юли, въззивният съд може да потвърди това определение. Нещо, което в случая не е сторил.

И не на последно място. В българския Наказателен кодекс не съществуват текстове по отношение на психическите травми, които пострадалият е понесъл. А понякога те са много по-жестоки от физическите. И са за цял живот.

ИЗБРАНО