Буркина Фасо предложи на Мали да направят федерация. Какво общо с това има ЧВК „Вагнер“?

Руското влияние в региона се засилва за сметка на френското

21:37 | 2 февруари 2023 | Редактор : Денис Коробко 223 23139 Снимка: БТА/AP

Премиерът на Буркина Фасо Аполинер Киелем де Тамбела предложи създаването на "федерация" между неговата страна и Мали в момент, когато и двете държави са изправени пред джихадистки атаки и ръководени от военни хунти, които поискаха френските войници да напуснат техните територии, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Още по темата

"Можем да формираме гъвкава федерация, която да стане по-силна и да зачита стремежите и на едните и на другите", каза Де Тамбела, цитиран по време на визитата си в Мали във вторник и вчера от местни медии.

"Нашите предшественици се опитаха да се обединят, като Федерацията на Мали, която за съжаление не просъществува дълго. Но те ни показаха пътя", добави той, имайки предвид ефимерен опит за федерация между Мали, Сенегал, Буркина Фасо и Бенин (1959-1960 г.) по времето на провъзгласяването на независимостта на тези бивши френски колонии.

Според премиера на Буркина Фасо "това е проект, който трябва да се опитаме да начертаем през преходния период, защото ако политиците се върнат на власт, това ще бъде трудно".

"Мали е голям производител на памук, едър рогат добитък и злато. Буркина Фасо също е производител на памук, едър рогат добитък и злато. Заедно производството на памук, злато и добитък в Мали и Буркина Фасо се превръща в сила", подчерта той.

"Една от причините за посещението ми в Мали е, че както констатирахме, от дълго време прекарваме времето си, като гледаме другаде, докато често решенията са точно пред нас", каза Де Тамбела и допълни, че "истинската революция", извършена от Мали след завземането на властта от полковник Асими Гоита през 2020 г., е "вдъхновила" новите лидери на Буркина Фасо.

Буркина Фасо, където бяха извършени два военни преврата през 2022 г., е обхваната от 2015 г. насам от спиралата на джихадистко насилие, което се появи в Мали няколко години по-рано и което се разпространи извън нейните граници.

Военната хунта, дошла на власт след последния държавен преврат от 30 септември 2022 г. и водена от капитан Ибрахим Траоре, неотдавна поиска от страната да си тръгнат 400-те френски войници от специалните сили, участващи в операция "Сабя" и базирани в Уагадугу. Този сценарий, напомня за събитията в съседно Мали, където военната хунта, дошла на власт след два преврата през 2020 г. и 2021 г., изгони от страната френските войници, участващи в силите "Бархан".

Руската следа в Африка се увеличава, след като Франция напуска Буркина Фасо

Оттеглянето на бившата колониална сила оставя вакуум, който наемническата група "Вагнер" се стреми да запълни, писа наскоро агенция Блумбърг.

Изтеглянето на френските войски е последният знак за сриващото се влияние на бившата колониална сила в региона - развитие, от което Русия охотно се възползва.

Прекратяването на мисията на Франция в Буркина Фасо с около 400 души персонал идва десет месеца след извеждането на нейните войски от съседно Мали, където френските сили прекараха почти десетилетие, водейки губеща борба срещу разрастващия се джихадистки бунт, който уби хиляди хора и разсели милиони, докато се разпространяваше в Сахел. И в двете страни изтеглянето на френските войски се случи в момент, когато правителствените лидери засилиха връзките си с Кремъл, който използва наемниците от ЧВК "Вагнер", за да се утвърди в Централноафриканската република, Либия и Судан.

Франция се стремеше да запази близките си отношения с Буркина Фасо, но изричното искане на хунтата страната да изтегли войските си дойде след поредица от все по-враждебни стъпки спрямо Париж, включително забрана на френския телевизионен оператор RFI. На фона на размириците Франция заяви, че ще отзове посланика си в Буркина Фасо, докато търси яснота от властите, и се очаква да обяви реорганизация на присъствието си в областта на сигурността в Африка. Много френски войници вече са преместени в Нигер, който граничи с Мали и Буркина Фасо.

Западните правителства от години предупреждават за заплахата от руски кампании за дезинформация в Сахел, ръководени от компании, свързани с основателя на "Вагнер" Евгений Пригожин. "Чрез компании, които експлоатират природните ресурси на Африка, политически агенти, които подкопават демократичните участници, подставени фирми, представящи се за неправителствени организации, и манипулации в социалните медии Пригожин разпространява дезинформация, за да повлияе на африканската политика в полза на Русия", предупреди Държавният департамент на САЩ през май миналата година.

Отношенията между Кремъл и политическите лидери в Сахел са станали по-близки, тъй като Русия все повече се разглежда като ефективен потенциален партньор във войната срещу джихадистите. По време на интервю за държавната телевизия на 13 януари един журналист каза на руския посланик Алексей Салтиков, че "много буркинци искат Русия да бъде основен партньор в борбата срещу тероризма".

"Русия иска подкрепата на всички свои африкански съюзници", отговори Салтиков. "Стремим се да засилим усилията си в борбата за многополюсен свят".

Франция поддържа огромно влияние върху политиката, икономиките и сигурността на държавите в този регион през десетилетията, откакто те обявиха своята независимост от бившата колониална сила през 60-те години на ХХ век. Тази история, както и неуспехът на френските войски да спрат разпространението на екстремистката дейност в региона, допринесоха за нарастващото чувство на недоволство.

Тази динамика създаде възможност за ЧВК "Вагнер", която управляващата военна хунта в Мали нае през декември 2021 г., за да подпомогне усилията ѝ в борбата с бунтовниците. Буркина Фасо отрича да е направила същото.

ООН обвини частната военна компания в груби нарушения на правата на човека, защото предоставя наемници в замяна на руски достъп до златните мини в региона.

Присъствието на "Вагнер" предизвиква и бавното разпадане на мироопазващите сили на ООН с 13 000 души, които действат в Мали от 2013 г. насам. В края на миналата година Германия, Обединеното кралство и Кот д'Ивоар обявиха, че се изтеглят от мисията, след като Дания и Швеция взеха същото решение.

Орнела Модеран, научен сътрудник в холандския институт "Клингендаел" в Бамако, описва Буркина Фасо като следваща "малийския проект". Ключова стъпка според нея е "изтласкването на неудобните партньори - тези, които настояват за правата на човека, поставят демократични условия за военната си подкрепа или твърде открито подкрепят преходните власти". Двете страни изгониха служители на ООН, френски дипломати и накрая - френските военни, като в същото време заздравиха връзките си с Русия.

Нито една държава в Сахел не е претърпяла толкова рязък срив, колкото Буркина Фасо, която само допреди осем години се смяташе за относително стабилна и туристическа дестинация. Сега огромни части от територията на страната са извън контрола на правителството, хиляди хора са загинали, а около 2 милиона души - или една десета от населението - са разселени.

Както и в Мали, антифренските настроения се засилиха, а русофилството нарасна с влошаването на ситуацията със сигурността. Септемврийският преврат, който доведе на власт управляващата хунта в Буркина Фасо, беше придружен от нападение срещу френското посолство и приветстван от поддръжници, развяващи руски знамена.

Президентът Еманюел Макрон обвини Москва, че използва дезинформация, за да подклажда антифренски настроения и да преследва "хищническа" стратегия в Африка, която обслужва собствените ѝ интереси. Но младите войници, които поеха ръководството в Мали и Буркина Фасо, се възползват от богата жила на недоволство и възстановяват връзките от епохата на Студената война: В продължение на десетилетия Русия предоставяше обучение и оръжия на африканските държави, включително в Сахел.

Според Муса Мара, който е бил министър-председател при Ибрахим Бубакар Кейта, профренския президент, свален с преврат през 2020 г., проруският уклон в Мали има малко общо с "популярността на Русия". По-скоро, каза той, "това е израз на непопулярността на Франция".

ИЗБРАНО