Какво може да обещае и какво не един президент?
Държавният глава не може да вдигне пенсиите и заплатите, нито да вкара корумпираните в затвора, но може да се обръща пряко към народа по теми като бедността и справедливостта
Чуйте статията:
Но какво може и какво не може да прави президентът?
Кои са темите, по които може и трябва да работи и съответно - да бъде държан отговорен от гражданите?
И следователно - по кои теми трябва да говори един кандидат за президент на България сега?
Какво може да обещае и какво не?
България е парламентарна република, което определя както реалния терен за работа на държавния глава, така и тесните граници на неговата отговорност. Президентът не управлява пряко държавата в ежедневието - това е функцията на избрания от парламента Министерски съвет.
Според приетата през 1991 г. конституция фигурата на президента е замислена по подобие на монарха в конституционните монархии - царува, но не управлява. Но президентът олицетворява единството на нацията по подобие на короната.
Държавният глава е и единствената политически фигура, която има право пряко да се обръща към народа - когато и както прецени. Важна е и ролята на президента да бъде "спирачка" срещу политическия екстремизъм, коректив на властта и трибуна за дебати по стратегически дългосрочни теми - демография, образование, духовност, зелен преход, които партиите в ежедневния си сблъсък често пренебрегват.
Той трябва да говори и по теми като независимостта на съдебната система, геополитическата ориентация на България, отговорното членство в ЕС и НАТО, социалната справедливост, да поставя на дневния ред на парламента въпроси като бедността, регионалните дисбаланси, качеството на образованието и здравеопазването, да говори по въпросите за бъдещето на българската енергетика, защитата на националните интереси при дългосрочни икономически и инфраструктурни договори.
Президентът трябва и да е гарант срещу капсулирането на политическия елит.
Съгласно българската конституция, дейността на държавния глава се фокусира върху няколко ключови направления.
Президентът е върховен главнокомандващ и като такъв ръководи въоръжените сили, назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Също така - свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и има ключова роля при модернизацията на армията.
Президентът назначава служебни правителства. По първоначалния замисъл на конституцията, служебното правителство се разглеждаше като "наказание" за парламента, който в условията на парламентарна република не се е справил с основното си задължение - да излъчи правителство и затова на държавния глава се даваше волята самостоятелно да определи състава на служебния кабинет. Но последните изменения в основния закон се отдалечиха от този замисъл и президентът загуби правото на автономно решение. Сега той трябва да избере служебният министър-председател от конкретен списък, находчиво определен като "домова книга".
Президентът има право на контрол върху законодателството чрез използване на правото на отлагателно вето върху закони, приети от парламента. Но тъй като България е парламентарна република, ветото на президента не е окончателно - то може да бъде преодоляно с гласовете на повече от половината народни представители. Държавният глава обаче може да прояви автономна воля и в този случай - като изпрати закона на Конституционния съд, но е длъжен да го обнародва в Държавен вестник.
В правомощията на президента е да издава укази за назначаване на висши магистрати (председатели на ВКС, ВАС, главен прокурор), които обаче са подбрани и излъчени по реда на съответно законодателство, а не от него.
Държавният глава има правомощия при подбора на членове на квоти в регулатори или съдебни органи, но също по реда на конкретни закони.
Освен това той дава българско гражданство, упражнява право на помилване. На практика държавният глава осъществява тези свои функции в тясна координация с две министерства - на външните работи и на правосъдието.
С тези правомощия на президента е свързан и въпросът какво може и какво не може да обещае един кандидат-президент по време на предизборната кампания.
Кандидат-президентът може да обещае, че ще бъде независим арбитър, който няма да допуска партизанене на институциите и ще търси национален консенсус по важни въпроси. Че ще проведе прозрачна и почтена процедура при избора на служебен министър-председател и кабинет - в рамките на конституционните ограничения. Че ще отстоява твърдо националния интерес във външната политика и международните отношения. Че ще използва институцията като обединител за експертни дебати по различни теми.
Но кандидат-президентът не може да обещае, че ще вдигне пенсиите, увеличи заплатите или, че ще намали данъците. Всичко това е все в прерогативите на Министерския съвет. Нещо повече - президентът няма законодателна инициатива по държавния бюджет и не управлява фискалната политика.
Претендентът за "Дондуков" 2 не може и да обещае, че ще построи пътища, болници, детски градини или ще реформира здравеопазването. И това са въпроси, за които отговаря правителството. Но президентът може да критикува начина, по който кабинетът ги решава.
Освен това кандидат-президентът не може да обещава, че ще "вкара корумпираните в затвора" - държавният глава няма разследващи функции, не е прокурор и съдия. Но той може да говори за законност.
На 25 октомври предстоят осмите президентски избори. Глосоподавателите в България са 6 627 747 души според списъците за последните парламентарни избори. Очаква се обаче на президентския вот да упражнят право на глас малко над 3 милиона от тях. Трябва да се има предвид, че списъците са съставени по настоящ адрес в страната, а такъв имат и живеещите в чужбина. Затова почти със сигурност може да се каже, че новият президент ще бъде излъчен на балотажа на 1 ноември. По конституция, за да има избран държавен глава за него трябва да са гласували повече от половината избиратели, но, за да стане това още на първия тур, във вота трябва да се участвали повече от половината от имащите право на глас, а това е малко вероятно. Но не и невъзможно, като се има предвид, че на изборите за Народно събрание на 19 април пуснаха бюлетини 3 360 218 българи.