Ако Путин загуби... Интересите на Германия в областта на сигурността

Снимка: AP/БТА

Ако Путин загуби... Интересите на Германия в областта на сигурността

09:11 | 24 май 2022 | Автор: Маркус Каим* 385 22411 Снимка: AP/БТА

"Русия не трябва да спечели", казва германският канцлер Олаф Шолц. Но целите на германското правителство в тази война са неясни. Какво иска Германия за Украйна и какво ще прави с Русия в бъдеще?

Русия - Украйна

След руската агресия срещу Украйна германската политика за сигурност се адаптира, първо колебливо, а след това бързо, към променената рамка на евроатлантическия ред за сигурност: В рамките на ЕС Берлин прие значителни санкции срещу руски лица, компании и браншове. В рамките на НАТО германското правителство участва в политиката на презастраховане на източноевропейските съюзници чрез пренасочване на войски и материали. Накрая тя се осмели да предприеме стъпка, която няма прецедент в германската външна политика, като обяви доставката на тежки оръжия за Киев.

И все пак, въпреки този впечатляващ на пръв поглед резултат, остава впечатлението за напрегнатост, почти за дезориентация, от което дебатът в Германия не може да се отърси. Това е причината за липсата на усещане сред съюзниците на Германия, че Берлин поема отговорността за политиката на сигурност енергично и по собствено желание. Основната причина за това впечатление - освен комуникационните сривове и противоречия в коалицията - е, че германското правителство досега не е заявило публично политическите си цели, свързани с ангажимента си спрямо Украйна и особено с военното му измерение.

Дебатът за политиката за сигурност в Берлин се върти основно около въпроса за средствата: количеството и качеството на военната помощ за Украйна, евентуалното създаване на забранена за полети зона във въздушното ѝ пространство, обхвата на икономическите санкции срещу Русия и др. За разлика от това, малко се обсъжда какви всъщност са или трябва да бъдат стратегическите цели на германската политика, които се простират отвъд самия край на военните действия: например какви политически или териториални отстъпки очаква Германия от двете страни, за да се сложи край на войната, или дали краят на конфликта според Германия трябва да бъде формализиран чрез договор или просто да бъде приет като реалност под формата на пореден "замразен конфликт".

Тази неяснота се проявява толкова по-дълго, колкото по-дълго трае войната. Защото дори Германия да не участва пряко в бойните действия, за формите на непряка военна подкрепа важи с пълна сила, че всяка война е акт на насилие с цел "да принудим противника да изпълни нашата воля" (Карл фон Клаузевиц). Целта на всеки военен ангажимент, т.е. волята да бъде изпълнен, трябва да се определя от политиката. Без тази ясна дефиниция или дефинирането като приоритет военният ангажимент рискува да няма мярка и посока. Освен това има и друг ефект: това, което изглежда привлекателно за вземащите политически решения в ежедневния политически живот, т.е. да не се ангажираш еднозначно и по този начин да запазиш пространство за маневриране, в дългосрочен план подкопава политическото одобрение сред обществото.

Подкрепя ли правителството на Шолц Украйна да си върне всички територии, които е загубила от 24 февруари насам?

Канцлерът Шолц наскоро определи целта на ангажимента на Германия в руско-украинската война: "Русия не трябва да спечели, а Украйна не трябва да загуби". Никой няма да иска сериозно да оспори това, но това остава размито и е само минимална цел. Какво точно означава това и какви политически и военни стъпки произтичат от него?

Първата цел, която германската политика ще трябва да посочи, е свързана с крайния вариант за териториите, към който ще се стреми: ще подкрепи ли правителството на Шолц Украйна да си върне всички територии, които е загубила от 24 февруари насам? Или пък ще поиска руските сили да се изтеглят напълно от Донбас и Крим, което би отразило позицията на Германия в рамките на международното право. Въпреки това, с оглед на руската анексия на Крим, няма ли това да означава по-нататъшна ескалация на конфликта с Русия?

Втората цел относно урегулирането се отнася до бъдещата вътрешна уредба на Украйна: в разновидност на споразуменията от Минск, подкрепя ли германското правителство договорен статут на автономия за отделните региони в Украйна и евентуално засилване на правата на малцинствата? И каква роля трябва да играят ООН и ОССЕ при наблюдението на предвиденото прекратяване на огъня и като рамка за последващи политически преговори?

Третата цел, която трябва да се обмисли, е бъдещото уреждане на външните работи на Украйна: президентът Зеленски заяви, че Украйна повече няма да се стреми към членство в НАТО. В същото време тя остава изложена на риск страна партньор на Алианса. Подкрепя ли германското правителство съвместните военни учения с Киев, съхранението на военни материали в страната и развитието на Комисията НАТО-Украйна, или смята, че това е ненужна провокация спрямо Москва? И какво точно се има предвид под германски гаранции за сигурността на страната, които външният министър Аналена Бербок изтъква като перспектива?

Каква роля предвижда германската политика за Русия в следвоенния европейски ред - партньор, съперник, противник?

И накрая, четвърто, остава ролята на Русия: дори в настоящата ситуация е важно да се има предвид, че Москва също има глас. Точно защото президентът Путин започна тази война, той ще трябва да я прекрати. Това поставя пред германските политици и въпроса, който в момента все още витае на заден план: Каква роля предвижда германската политика за Русия в следвоенния европейски ред - партньор, съперник, противник? Отговорът на този въпрос би трябвало да улесни и германската политика да заеме позиция по обявената неотдавна нова военна цел на САЩ: "Искаме да видим Русия толкова отслабена, че вече да не може да прави подобни неща, каквито направи с нахлуването в Украйна", заяви само преди няколко дни американският министър на отбраната Остин. Споделя ли германското правителство тази цел и какви биха били последиците за Германия и Европа?

Политическите цели на Германия в този конфликт неминуемо ще бъдат повлияни от политическите и военните събития в Украйна, но те не трябва да определят целите на Германия; напротив, политическите цели трябва да направляват стъпките, които Германия предприема в и спрямо Украйна. Разбира се, преди всичко Украйна има право да определи своите военни цели, а решението за политическото бъдеще остава привилегия на украинците.

Същото обаче важи и за Германия. Въпреки че интересите на Германия се припокриват с тези на Украйна, интересите на Германия като водеща европейска държава и ключов партньор на САЩ са по-сложни, подлежат на други ограничения и изискват други съображения. Следователно Германия трябва да разреши и противоречието, което да не е решение зад гърба украинците, но същевременно да упражнява немския суверенитет в областта на политиката за сигурност. Поради това вече са необходими подходящи двустранни консултации, за да се предотврати появата на сериозни разломни линии между Украйна и Германия в дългосрочен план.

*За автора: Маркус Каим, роден през 1968 г., е старши научен сътрудник в изследователската група "Политика на сигурност" на фондация "Наука и политика" в Берлин, както и преподавател в Института по политически науки към Университета в Цюрих и гост-преподавател в Hertie School of Governance в Берлин.

Коментарът е публикуван в "Шпигел"

Превод: Dir.bg

ИЗБРАНО