2020-а започна обещаващо за Северна Македония, но краят й бе обезсърчаващ

12:26 | 14 декември 2020 | Редактор : Калин Каменов 70 3441 Снимка: Facebook

2020 година, една от най-тежките в новата история на света, бе белязана от поредица важни събития и в Република Северна Македония.

Балканите

През март Република Северна Македония стана пълноправен член на НАТО, едно събитие от изключително значение в сегашното бурно време, което дава на страната политическа стабилност и укрепва сигурността й, а също прави по-ясна европейската й перспектива. Това стана възможно след разрешаването на дългогодишния спор с Гърция и подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България.

Скопие направи сериозни отстъпки, за да получи съгласието на Атина - прие поправки в конституцията и смени името на държавата, която вече се нарича Република Северна Македония, предава БТА.

В ситуация на остра политическа конфронтация и пандемия от коронавирус Македония насрочи предсрочни избори с ясното условие от ЕС те да бъдат "кристално чисти", ако страната иска да продължи по пътя на европейска интеграция. Заради пандемията изборите, които трябваше да се произведат на 12 април, се състояха на 15 юли.

Те бяха спечелени от коалицията между СДСМ и албанската партия Беса с минимална преднина от 12 хиляди гласа. Партията на Заев има 46 места в 120-членния парламент, а ВМРО-ДПМНЕ - 44. Отново решаваща роля в политическия живот в Македония продължава да играе най-голямата партия на албанците - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), която има 15 места в парламента, с пет повече в сравнение с изборите през декември 2016 г., и доста повече от останалите албански партии в Македония.

СДСМ на Заев участва в изборите с партията Беса на Билял Касами, конкурент на ДСИ, но след изборите СДСМ и ДСИ сключиха съюз въпреки нападките, които двете партии си отправяха по време на предизборната кампания - Заев обяви, че ще изпрати ДСИ в опозиция, а от ДСИ му отговориха, че партията ще участва в управляващата коалиция само ако албанец стане премиер - нещо безпрецедентно в кратката история на Република Северна Македония. За кандидат бе посочен Насер Зибери, вицепремиер от 1994 до 1998 г. и народен представител за четири години след това. Този ход мобилизира албанците да гласуват и албанският блок в парламента нарасна от 20 на 32 депутати. След преговори, в името на продължаването на процеса на европейска интеграция, СДСМ и ДСИ се споразумяха Заев да бъде премиер през първите три години от мандата, а за последните 100 дни да отстъпи министър-председателския пост на албанец.

Управляващата коалиция има крехко мнозинство от един глас, но за процеса на европейска интеграция може да разчита и на гласовете на депутатите от останалите албански партии.

През март лидерите на ЕС дадоха на Република Северна Македония зелена светлина за започване на присъединителни преговори. ЕС настоява за сериозни реформи в съдебната система и за борба против корупцията по високите етажи на властта. През лятото влезе в сила новият закон за прокуратурата, чието приемане беше условие на ЕС за начало на преговорите. Предишният закон за специалния прокурор, също създаден под натиск от Брюксел с цел да се разследва корупцията, не даде очакваните резултати. Специалният прокурор Катица Янева се оказа заплетена в афера ("Рекет") и бе осъдена.

През годината Република Северна Македония продължи да изпълнява точките, залегнали в Преспанското споразумение с Гърция. За съжаление, не е същият случаят с Договора за приятелство и добросъседство с България, за чието неспазване българските дипломати предупреждават още от март.

Договорът, чието подписване през 2017 г. бе посрещнато с толкова надежда, остава само на хартия. Негативният по отношение на България език все още присъства широко и е толериран в македонските медии, обидните определения, които създават изключително негативен образ за България и българите, не са премахнати от учебниците, работата на съвместната Комисия по историческите въпроси, която трябва да изчисти спорните моменти в историографията на двете държави се блокира, няма напредък в реализирането на договорените общи инфраструктурни проекти.

През последните месеци на годината България предупреждаваше, че ако управляващите в Република Северна Македония не предприемат конкретни действия за изпълнение на Договора, ще откаже да подкрепи преговорната рамка на страната за ЕС. Но вместо диалог със София, Скопие заложи на дипломатическа кампания в институциите на ЕС в Брюксел и в основни европейски столици за дискредитиране на България.

Конкретните основания за решението на България да не одобри преговорната рамка за Република Северна Македония бяха посочени от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева.

"Ние признаваме реалността, а те трябва да признаят миналото", каза тя и посочи, че "притесненията ни идват от безкрайните претенции за македонско малцинство в България. Признаването на българските корени ще сложи край на това".

Премиерът Зоран Заев декларира, че няма никакви претенции към България - нито териториални, нито малцинствени. Скопие обаче "отказва да даде експлицитни гаранции, че няма исторически и етнически основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани. Има данни за подкрепа от страна на държавни институции на дейността на такива организации", съобщи българското МВнР.

Освен това лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и председателят на Алианса за албанците Зиядин Села публично настояха за признаване на македонско малцинство в България.

София иска също така езикът, на който говорят македонците, да бъде наричан "официален език на Република Северна Македония", вместо краткия и често използван израз "македонски език". Нарушение на Договора е също отклонението от понятието "обща история" и използването вместо него на термина "споделена история" от македонски политици и от представителите на Скопие в съвместната Комисия по историческите и образователните въпроси.

Липсва и ангажимент и напредък за изграждането на транспортен Коридор номер 8 от страна на Скопие, което също е в нарушение на Договора, предвиждащ страните да усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите помежду си.

Затова България иска в преговорната рамка с Република Северна Македония да залегнат три условия - за българската основа на македонския език, за пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 г. и текст, че Република Северна Македония няма да поддържа претенции за македонско малцинство в България.

За съжаление, Република Северна Македония не предприе никакви действия за изпълнение на Договора, а напротив, в последните месеци неприемливият език в медиите ескалира до език на омразата. Българската позиция се представя манипулативно и изкривено в Република Северна Македония.

Тежки думи бяха изречени и от държавните мъже. Президентът Стево Пендаровски заяви, че България драстично е променила политиката си към Македония през последните месеци и е показала, че не може да излезе от времето на Тодор Живков.

Премиерът Зоран Заев оцени българската позиция като напълно безотговорна и тежка геостратегическа грешка, напълно ирационална и обидна за македонския народ, и оставила чувство на горчивина. Не позволяваме да се засяга достойнството на македонската идентичност и стълбовете на идентичността - македонският народ и македонският език, заяви той.

Разнопосочните изявления на премиера Заев също дават основание на българската страна да поиска допълнителни гаранции за спазване на Договора, които да не са ангажимент само на една личност. София иска писмен документ с ясно разписана пътна карта, което да гарантира, че договореното ще се спазва.

Външният министър Буяр Османи призова за връщане на доверието в Договора с България, и изрази готовност за приемане на анекс към договора. Той заяви също, че идентичността и езикът са червените линии, както за македонците, така и за албанците, и че никой няма право да преговаря за тях. Османи подчерта, че албанците градят общо бъдеще с македонците и ще останат лоялни докрай.

Въпреки че в Република Северна Македония смятат, че позицията на България да не одобри преговорната рамка се дължи на предстоящите догодина парламентарни избори, трябва да се отбележи, че политическите партии в България имат единна позиция по въпроса за Република Северна Македония, което е ясно още от декларацията на парламента от октомври миналата година.

В Република Северна Македония очакваха върху България да бъде оказан натиск от германското председателство на ЕС. Едва ли обаче България е напълно сама в решението си за блокада на процеса. Депутатът от ВМРО-ДПМНЕ и бивш външен министър Антонио Милошоски призна, че поне две страни от ЕС негласно подкрепят българската позиция. Франция също е твърда в позицията си, че първо трябва да се реформира ЕС и чак тогава да продължи разширяването на съюза. Париж изработи и нова методология за разширяването на ЕС, според която преговорните глави ще бъдат групирани в клъстери и скринигите ще се провеждат по клъстери, а не по отделни глави, както досега, и която предвижда обратимост на преговорния процес. Други членки на ЕС - Нидерландия, Дания, Белгия, миналата година изразиха съмнения за готовността на Албания, която върви "в пакет" с Република Северна Македония, да започне преговори за членство.

България винаги е била един от най-силните поддръжници на европейската перспектива на страните от Западните Балкани, но присъединяването е двустранен процес и страните трябва да полагат всички усилия да се приближат към ценностите на ЕС. Подкрепата на България към тези страни ще продължи, но тя никога не е била безусловна. 2020 г. е една от най-тежките години, с които се е срещало човечеството и се надявам да ни е дала един важен урок - че доверието, солидарността и приятелството са основата, върху която трябва да градим отношенията си, а сме толкова тясно взаимосвързани, че няма как да преодоляваме тежките предизвикателства без да имаме това тясно сътрудничество, заяви министър Захариева във видеообръщението си на конференцията "Западни Балкани".

ИЗБРАНО