04:53 | 30.04.24

17-11-2017 20-11-2018

15 мита за рака. Наистина ли нищо не зависи от нас?

Проф. Дудов: Трябва да знаем как да изпитваме удоволствие

09:27 | 30 август 2023 | Автор : Анелия Николова 89 25611 Снимка: личен архив

Когато говорим за митове, трябва да имаме предвид, че те са вербално предавани форми, които науката не потвърждава или вече е оборила. Работата с научни данни определено не е за всеки, особено в специфичната материя на медицината. Съвременният човек отдава по-силно значение на дифузните си лични възприятия, отколкото на категоричността на данните и цифрите. Докато самият той не се превърне в цифра от някаква статистика.

Здравето ни

Напредъкът в онкологията е невидим за разсеяния в живота поглед. Ракът е болест, която се помни и всеки, преминал през нея може да го потвърди. За останалите тази група заболявания е мрак, от който излизане няма. Това обаче не е така. Не са верни и остарелите схващания, че ракът е най-тежкото, което може да те споходи от здравна гледна точка. Само за 50 години, от 1900 до 1950 г. средната 5-годишна преживяемост от рак е станала от 5% на 50%, а сега е 87-88%. И това със сигурност не е от по-здравословния ни начин на живот.

За развенчаване на митовете, свързани с рака, разговарям с председателя на Българското онкологично дружество проф. д-р Асен Дудов. А и смятам, че няма по-подходящ човек в тази област, който да обхване темата от всичките й аспекти.

Мит 1. Едно време нямаше рак!

Естествено, факторите на околната среда, стреса, качеството на храната, тютюнопушенето, всичко това оказва влияние за отключващите механизми на онкологичната болест, но наистина ли войните, глада, химията и токсините във фабриките и заводите, липсата на адекватни медикаменти едно време са правили живота по-благоприятен и по-спокоен? Колко са били лекарите - специалисти и каква е била диагностиката? Каква е била средната продължителност на живота и колко от хората са умирали диагностицирани, особено в малките населени места?

Медицинската наука и фармацията увеличиха продължителността на живота, и с това се увеличи времето, в което се излагаме на рискови фактори, прогресията на хроничните заболявания и но най-вече стана достъпна адекватната диагностика. Ракът не е заболяване, което се манифестира на смъртния одър. Заради бавната прогресия на някои форми организмът на човек постепенно отпада, заедно с капацитета на органите му. "За няколко месеца се стопи и угасна" - това беше ракът едно време.

Мит 2. Всяка болница лекува рака по различен начин

Проф. Дудов: "Почти няма пациент, който да се лекува само в една болница. Много често той не разбира или не му се обяснява добре, че ракът е болест, която има нужда от различни етапи на терапия и след ремисия, когато болестта се върне, някои решават, че това е по вина на лекарите или на терапията и отиват в друга болница. Там им се назначава необходимото лечение, което би се приложило и в първата болница, но пациентът остава с впечатление, че е лекуван различно. После сменя и тази болница и така нататък."

Онкологичното лечение, както и всяко друго, което следва протокол, не се назначава според субективната преценка на лекаря. Препоръките (гайдлайни) за лечение на хронични заболявания (какъвто е ракът с всичките му форми), почиват върху потвърдени клинични данни за ефективност. "Рак на гърдата" не е едно заболяване и всяка негова форма има определен алгоритъм на терапевтично поведение.

Мит 3. Ехографът е достатъчен метод, за диагностика на рака на млечната жлеза

Проф. Дудов: "Ехографът е забранен на територията на ЕС за провеждане на скрининг на млечни жлези от близо 10 години. Протоколът е мамография, а при високорисковите жени - магнитен резонанс. Високорискови са всички жени, които имат наличие на генната мутация BRCA или чиито майки, баби, сестри и т.н. са имали заболяването."

Мит 4. При диагностициран рак трябва да се действа спешно

Проф. Дудов: "Спешността в онкологията означава вземане на жертви и затваряне на лечебни възможности. Поведението при рака не е като в кардиологията - там може да има спешно поведение, което е животоспасяващо. В онкологията трябва да се подхожда умно и премислено, а ако пациентът има известни колебания и не е готов за дадено аспект от терапията, е хубаво да вземе и второ мнение и това да не става все пак след половин година или повече.

По-бързи действия трябва да се предприемат, ако туморът е такъв вид, който се развива бързо. Много рядко има тумори на гърдата с мълниеносна дележна активност. Наблюдава се при инфламаторния (възпалителен) рак на млечната жлеза - това е особена ракова форма, която обхваща цялата млечна жлеза, а самата тя е болезнена и зачервена, наподобяваща мастит (доброкачествено възпаление, предимно при кърмачки). В такъв случай е важно бързо да се започне химиотерапия, но не и оперативно лечение."

Мит 5. Ако боли, значи не е рак

Проф. Дудов: "Зависи къде се развива ракът. Ако е далеч от определени структури, той дълго не безпокои пациентката, но когато е по-близо до подмишница, може да се усети леко тръпнене или придърпване. В някои по-редки случаи туморът може да е много близо до гръдната мускулатура и тогава, прораствайки, да ангажира този подлежащ мускул и да предизвика някакви симптоми. А и има и нещо друго: първичният тумор може да не боли, но да боли друго - кръста например. Един тумор, неоткрит и отлаган дълго за снимка, може и да не дава симптоми в гърдата, но да се е "посял" в скелета и болката да идва от костното разсейване. А това е едно от най-честите места, на които метастазира ракът на млечната жлеза."

Мит 6. Старите хора могат да не се лекуват, защото при тях ракът се развива много бавно

Проф. Дудов: "Няма пряка връзка между възрастта и развитието на рака. Даже по-възрастните хора в известна степен са и по-уязвими. Те имат по-малки компенсаторни възможности. При младия човек организмът е по-запазен, по-бързо се възстановява и като цяло няма съпътстващи заболявания."

Мит 7. Всяка осма жена има рак на гърдата

Проф. Дудов: "Цифрата е осреднена. Чернокожите боледуват много по-често от азиатците."

Мит. 8. Големите гърди, заради своята площ, крият повече риск за рак на млечната жлеза от малките

Проф. Дудов: "Големината на гърдите не са рисков фактор."

Мит. 9. Кърменето намалява риска от рак на млечната жлеза

Проф. Дудов: "Дълго време се считаше, че жена, която не е кърмила, има по-голяма вероятност да развие рак на млечната жлеза. Преди 22 г, когато се разчиташе генома на човека, се доказа, че ракът представлява генетична мутация. Една част от него може да има фамилна обремененост, друга - да се появи спонтанно. За спонтанната реакция има много сложни, деликатни и често пъти неясни механизми. Всички спекулативни теории до 2000 г. отпаднаха."

Мит. 10. Фиброаденомът и кистите могат да се изродят в рак

Проф. Дудов: "Фиброаденомите са доброкачествени тумори, които не се израждат злокачествено, но към тях трябва да се подхожда внимателно, особено по отношение на оперативното им отстраняване. Затова е важно проследяването и обсъждането да става при специалист - визуален диагностик (като колегите рентгенолози), с опит в доброкачествените тумори, за да не се правят излишни операции. Често пъти фиброаденомите не нарастват, или това се случва много бавно. Фиксирането върху една оперативна интервенция означава оперативна травма, често пъти при млади жени, при която, за съжаление, често образуванията рецидивират. Следва повторна операция, понякога и трета, която все пак деформира бюста. Затова преценката трябва да е от достатъчно добър специалист, защото при най-малкото съмнение за злокачественост да се направи корбиопсия - специфична широкоиглена биопсия, която да ориентира патолога и да се прецени дали трябва да се направи нещо. Операцията на фиброаденоми е показана само тогава, когато те растат много бързо, а това е рядко; когато деформират бюста и водят до изразена асиметрия; причиняват неприятно усещане при докосване.

Кистите също не се израждат, но трябва да се проследяват."

Мит 11. Ракът е въпрос на генетика, така че няма значение как живеем

Проф. Дудов: "Напротив. За да стане една генетична мутация, макар и спонтанна, тя може да бъде тласната чрез рискови фактори, като например при ексесивно и продължително тютюнопушене 30-40 години. Това е особено валидно при дребноклетъчния карцином, но цигарите определено имат пряка връзка с рака на пикочния мехур. И пушачите при дискомфорт, затруднение при уриниране или кръв в урината трябва да потърсят консултация. Много мъже го отдават на увеличената простата, но ако са дългогодишни пушачи, може и да се касае за рак на пикочния мехур."

Мит 12. Ако поддържаме висок имунитет, се предпазваме от рак

Проф. Дудов: "Не, този имунитет, който се задейства при респираторни вируси, няма отношение с рака. Онази част от имунитета, свързан с онкологичните механизми може само с имуноонкологични средства да се повлияе, не с билки или имуностимуланти, които гледаме по телевизията. Дори рекламираните широко хранителни добавки за имунната система не трябва да се взимат постоянно, защото те изтощават имунитета от постоянното му излишно напрягане. Ако човек е по-болнав би могъл да приема нещо краткосрочно в есенно-зимния сезон, но трябва да се има предвид, че ние се срещаме ежеминутно с всякакви патогени и това държи напрегнат имунитета ни."

Мит 13. Захарта храни рака

Проф. Дудов: "Научните изследвания показват, че наличието на захар в диетата само по себе си не е директна причина за развитие или стимулиране на ракови тумори. Това е чест мит, но трябва да бъде разбран по-дълбоко: Раковите клетки наистина се хранят с глюкоза (захар) като използват ядрен процес на метаболизъм, наречен гликолиза, за да получат енергия. Това обаче не значи, че консумацията на захар автоматично ще стимулира растежа на ракови клетки или ще причини рак.

Организмът ни използва глюкоза като основен източник на енергия, но той може да я извлече от много различни хранителни източници, включително протеини и мазнини. Така че, дори да ограничим потреблението на захар, тя може да бъде заменена от други източници на глюкоза."

Мит 14. Ако не се лекуват, някои малки тумори изчезват

Проф. Дудов: "Има някои ранни форми на рак на простатата, които могат само да се наблюдават, защото могат да останат такива до края на живота на мъжете и да не се развият. Но в България това е невъзможно. Тук се лекува всичко още в най-ранен стадий.

Има други образувания, които са фалшиво позитивни и те също се наблюдават. При млечните жлези, ако образуванието е раково, то няма как да изчезне самичко. Ако е изчезнало, значи не е било рак."

Мит 15. Дори излекуван, ракът след време се връща

Тук трябва да обърнем внимание на две неща - излекуване и ремисия. Ремисията се случва в късните стадии и при нея може да се наблюдава отсъствие на болестта дори с години, но рано или късно заболяването се връща, защото вече има метастатичен процес. Излекуването се случва в ранните стадии на рака.

Проф. Дудов: "В някои много редки случаи при напълно излекувани пациенти може болестта да се върне като нова болест или като стара - изведнъж се намира далечна метастаза, след като пациентката е забравила, че е минала през тази болест. Но това се случва обикновено при една от хиляди излекувани жени. Затова е приет и този 5-годишен интервал на проследяване, както и последващите годишни прегледи."

Проф. Дудов, какви са най-важните мерки, с които можем да се предпазим от рак?

Трябва да се движим повече. Движението е изключително важно! Ако можем да намалим телесното тегло, защото категорично е доказано, че риска от развитието на рак се увеличава с покачването на индекса на телесна маса. А самото наднормено тегло прави много трудно лечението - трудно се дозират лекарствата, защото метаболизмът е променен, работата на органите също е затруднена.

Но може би най-много трябва да обърнем внимание на стреса. С течение на времето при стресогенно натоварване организмът започва да отговаря неправилно. Започва да отделя повече и по-дълго адреналин и по-малко кортизол или обратното. Под стрес имам предвид и всичко, свързано с "ненормалното" поведение - малко сън, високи темпове на работа, емоционален стрес и др. Излизането от нормалния начин на хранене, липсата на удоволствие от живота е също голям стрес. Хората в това отношение най-много се променихме. Може да е по половин час на ден, но трябва да знаем как да изпитваме удоволствие, било то с интересна книга, филм, преживяване, разговор... Ние се срещаме и разминаваме в този живот, без да можем да се радваме един на друг. Животът е един, не трябва да се губи в негативни преживявания, ако това зависи и от нас. Да спрем да слагаме етикети на всичко и всеки! Ами много хора си мразят и работата - ходят с нежелание, не си харесват началниците, колегите и този негативен психоклимат, в който работят, после го пренасят вкъщи. Защо се чудим, че имаме завишена заболеваемост от хронични болести и рак?! Ами не може един организъм да е постоянно извън равновесие, а да искаме да работи изправно!

С какво не се примирявате лесно?

С незнанието, което дори извън онкологичните среди се шири, за съжаление, дори и сред някои колеги. Информацията, която излиза, е безкрайно изкривена. Не може физиотерапевти да питат дали могат да правят физиотерапия на онкологичен пациент! Не можел да влиза в минерална вода, да стои на слънце, да взима витамини от група В, особено В12?! Ами това стресира хората! Да не говорим, че откакто генома на човека се разчете, се оказа, че нито В12 стимулира, нито витамините, нито захарите... Всичко това отиде в митове и легенди.

ИЗБРАНО