Трети ден Пловдив се отводнява след поройните дъждове, които заляха улиците. Макар и от десетилетия да не помни подобно бедствие, това не е първото потъване на втория по големина град в България.

За водните бедствия под тепетата свидетелства художникът Божидар Тотев. Във Фейсбук той публикува откъс от написаната от него "Енциклопедия на Пловдив", която е издадена през миналата година. Изданието от 600 страници включва информация за над 2000 личности, за събитията, образованието, културата, индустрията, архитектурата, спорта, забележителности, пловдивския жаргон, чешити, детски игри в последния век. Отделено е и място за XVI и XVII век, които се оказват пословични с унищожаващо буйните води на река Марица.

"Сведения за наводненията на града има още от средата на XVI век, когато Марица унищожава всичко по пътя си от Пазарджик до Одрин. През 1704 г. летописец пише, че водата приижда и разсипва Пловдив, като остават къщите само на Трихълмието. В края на август 1858 г. водите стигат почти до Джумаята, а около дом „Левски“ водата е до шията. Паднали са 1721 къщи, а тези които са се измъкнали, са качвали семействата си по тепетата”, сочи текст от енциклопедията.

Наводнение има и през 1895-а, и през 1897 г, когато водата залива кв. „Кършияка“.

През 1906-а и 1911 г. наводненията са същинско бедствие, определено като катастрофално.

През 1923-та водата достига метър точно там, където днес се намира хотел „Санкт Петербург“.

Снимки от "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев

Снимка: Фейсбук страница на художника Божидар Тотев; Из "Енциклопедия на Пловдив"

През 1940 г. до гара Филипово се стигало само с лодка.

През 1943 г. вълните от водата заливат кварталите „Кършияка“, „Мараша“ , та чак до „Капана“.

Последното голямо наводнение е на 26 юни 1957 г.

Снимка: Фейсбук страница на художника Божидар Тотев; Из "Енциклопедия на Пловдив"

“Единственият документ за това наводнение е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. Река Марица приижда като водна стена, разкъсва една от дигите при Захарната фабрика, запречва с дървета стария мост и прелива от двете страни. Истински потоп настъпва край фабрика „Пулпудева“. Мътните и буйни води на река Марица прехвърлят бреговете и заливат кв. „Кършияка“ чак до гара Филипово. Височината на водният стълб достига 4 метра. Малко по-късно и кв. „Мараша“ е като езеро. В кв. „Столипиново“ паянтовите сгради рухват една след друга. Пловдив е като Венеция. По улиците кръстосват лодки и плавателни съдове на военните, за да спасяват пострадали. Потопът се задържа около 18 часа. Стихията залива над 4000 декара от града и 3500 къщи. Над 770 къщи са разрушени и над 330 сериозно увредени, 10 500 пловдивчани остават без покрив”, пише в „Енцикопедия на Пловдив“.

Снимки от "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев

Снимка: Фейсбук страница на художника Божидар Тотев; Из "Енциклопедия на Пловдив"

По време не наводнението паважа по улиците е отнесен, а повечето квартали остават без вода и електричество. Спрени са и влаковете за София.

“Заради прекъснатия водопровод и потопената помпена станция Пловдив почти остава без вода. Затворени са пътищата към Карлово, Хасково и Смолян. Дървеният мост до Мострения панаир е отнесен изцяло. Падналите електрически стълбове оставят без ток цели квартали. На много места е разрушена канализацията. Щетите наистина са стряскащи. И всичко това трябва да се възстанови светкавично. Спасителните екипи тръгват още през нощта на 28 юни, само часове след потопа. Първи излизат лодките на гребците от ДОСО (бел. ред. Организация за военно-приложни спортове в НРБ, съществувала под различни имена в периодите 1947 - 1968 и 1977 - 1992 г.). Благодарение на тях и войниците, десетки пловдивчани са спасени буквално минути преди рухването на къщите им. При настъпването на водата милиционерите хукват да будят обитателите на застрашените квартали. Войници и граждани приготвят училища и тютюневи складове за спални помещения. До обяд на 29 юни е осигурен покрив за 7000 души. И всичко това се решава във време на тотален дефицит и жестока жилищна криза.

Снимки от "Енциклопедия на Пловдив" на Божидар Тотев

Снимка: Фейсбук страница на художника Божидар Тотев; Из "Енциклопедия на Пловдив"

Единственото слабо място на цялата тази организация е разгласата сред населението. Едва на третия ден от наводнението, и то след височайше разрешение „отгоре“, пресата започва да пише за бедствието. След него стените по бреговете на реката са вдигнати по-високо, но и Марица, чиито води са отклонени към много язовири, вече не е така пълноводна”, пише още в енциклопедията.

Божидар Тотев разписва ценната "Енциклопедия на Пловдив"

Снимка: Фейсбук профил на Божидар Тотев