73-ма български граждани бяха задържани на парижкото летище "Шарл де Гол" при опит да влязат във Франция. Те са сезонни работници. Кацат във френската столица на 5 май. През първите 12-14 часа на летището сънародниците ни не са имали достъп до вода и храна, а телефоните им са били иззети.

Сигнал за случващото се подава Хюлия Адемова от Дулово, която дълго време няма връзка с майка си.

Българският консул в Париж Милена Узунова подчерта по bTV, че тази сутрин предстои полет, който да прибере българите у нас. По думите ѝ френските гранични власти са поискали от авиопревозвача, довел пътниците във Франция, да ги върне обратно в България, тъй като не отговаряли на условията да влязат в страната.

"Многократно разговарях с представител на групата. Вчера ги посетихме на място. Становището на властите е, че те не са успели да предоставят достатъчно доказателства. Самите ни сънародници признават, че някои от тях идват за първи път или са тук за втори летен сезон", обясни Узунова.

По думите ѝ ако някой от българите реши да не се връща у нас, то никой не може да го накара да се качи на самолета, но може да има санкции от страна на Франция, защото не са изпълнили условията да влязат в страната.

Консулът добави, че след проверките групата е била настанена в административен център за чужденци където условията са добри и са имали храна и мобилна връзка.

Преводачът на част от българите Недка Янева подчерта, че през първите 12 часа отношението към групата е било лошо. Имало е случай на хора, които се нуждаят от лекарства и не са имали достъп до тях.

Янева обясни, че е в непрекъснат контакт с тях. Тя разговаряла и с адвокати, като уточни, че е отворено и дело по случая. По думите ѝ не е успяла да се свърже с българските власти.

"В неделя, 3 май, 15 работници от същия авиопревозвач бяха допуснати във Франция. Затова от България тръгва и втората група. Беше предвидено тази група да пристигне с договори и регистрации и с предвидени 14 дни карантина преди да започне работа", подчерта Янева.

Българин от самолета: Не пускаха и хора с напълно редовни документи

От целия полет пуснаха около 20 души, останалите са в общежития на Червения кръст, разказа Емил Георгиев пред "24 часа", който работи от 20 години във Франция и е бил на самолета, който на 5 май в 7:10 сутринта излита от София за парижкото летище "Шарл дьо Гол".

Георгиев заедно с колегите си Христофор Николов и Мариян Лебанов трябва да се прикачи след това на полет от Париж до Ница, за да се придвижат до работното си място. Те живеят и работят на около 90 км от Ница - край Драгинян. В момента работят като строители за армията на Франция - строят и ремонтират жилищни помещения.

Ето разказът му за случилото се с българите на летището в Париж:

"Пристигнахме доста рано на летището в София, на влизане ни предупредиха полицаи да сложим маски и още на входа провериха бордните ни карти. Имаше още един полет по това време на летището - до Амстердам.

Бяхме доста хора за полета до Франция, наредихме се на опашката. Полицаите ни казаха да се спазва дистанция, но част от пасажерите просто не се съобразяваха. Ние се отделяхме от хората пред нас, а след нас идваха други и едва ли не се блъскаха.

След като кацнахме в Париж, изчакахме за проверка и пред нас имаше около 30 човека. Когато дойде нашият ред да ни проверят граничните власти, работеха две будки и ни казаха да изчакаме. Отвориха трета будка и започнаха да викат хора и да питат чакащите дали са от групата. Гледаха им документите и ги връщаха, просто не можеха да минат. Попитаха дали има някой, който не е българин. Един човек отиде и мина.

Ние обяснихме, че сме българи, но имаме френски документи - карта за пребиваване за 10 години, с която се удостоверява, че живеем във Франция, плащат ни се осигуровки, пенсии и т.н. От целия самолет бяха допуснати около 20 души. Двама от нас минахме, но за третия ни колега - Мариян обясниха, че щом няма такава карта, трябва да изчака на другата опашка. Ние излязохме, звъннахме му и той ни каза, че не го пускат. Всички на опашката се оказаха с временни договори, а нашият колега е с постоянен договор от повече от половин година. Той е от над година във Франция, в началото беше за около 5 месеца на изпитателен договор. В него имаше постоянен договор за работа. Шефът ни изпрати документите преди да заминем, с които трябваше да преминем без проблеми пред властите. Има и трудова карта, която ако се провери в система, може да се види за кого работи, от кога и т.н. Картата изглежда като дебитна, има снимка и всякаква информация за работното място на човека в нея.

Въпреки това, в последствие на колегата са искали карта за здравно осигуряване, той има такава. Ние се прибрахме в България в началото на извънредните мерки. През това време на френския ни адрес е пристигнала картата на Мариян за здравно осигуряване. Ние я намерихме в пощенската кутия, когато пристигнахме тук. С тази карта се ходи във всяко здравно заведение и удостоверява, че си осигурен, има социален номер, който вече е издаден и може да бъде проверен. Можело е да се провери в система, за да се докаже, че е на постоянен договор и осигурен, но сякаш не са го направили. Още повече, че ние в момента строим за армията на Франция - жилищни помещения, ремонтираме и т.н., имало е как да се докаже.

Управителят на фирмата, за която работим, постоянно звъни на летището, звъни в полицейски управления и никой не му вдига.

Колегата ни в момента е в затворено общежитие на Червения кръст, като такова за бежанци. Звъним на единствения телефон там, който е стационарен и търсим колегата си. Като вдигне някой, се провиква и го вика по име. Когато се чухме с него, той каза, че почти 24 часа не се е хранил. Държали са ги на летището поне 6-7 часа."

Георгиев разказа, че се прибрал в България, след като започнала кризата с коронавируса, защото в началото обявили, че поне за две седмици учрежденията няма да работят.

"Ние изчакахме, но стана ясно, че извънредното положение ще продължи и решихме да се върнем при семействата си. През това време се водехме на борсата. Сега с отслабването на мерките решихме да се върнем във Франция, защото не можем повече да чакаме, не можем да си позволим да не работим толкова дълго", каза още Емил Георгиев.