Запитан дали би подкрепил израелски удар по иранските ядрени съоръжения, президентът на САЩ Джо Байдън в сряда беше недвусмислен: "Отговорът е "не"."

Някои ястреби в Израел все пак обсъждат дали неговите военновъздушни сили трябва да извършат такъв удар като ответна мярка за обстрела със 180 балистични ракети, който Техеран изстреля към Израел тази седмица.

Но без САЩ самостоятелен израелски въздушен удар по иранските ядрени съоръжения би бил много рискован и в най-добрия случай само би забавил, а не унищожил програмата му, смятат анализатори.

Защо израелската операция ще бъде трудна?

Първата причина е разстоянието. От Израел до главните ирански ядрени бази има повече от 1600 км, а за да ги достигнат, израелските самолети ще трябва да прекосят суверенното въздушно пространство на Саудитска Арабия, Йордания, Ирак, Сирия и евентуално Турция.

Следващата причина е горивото. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS) полетите до целите и обратно биха отнели целия капацитет на Израел за зареждане с гориво във въздуха и не биха оставили почти никаква възможност за грешка.

Третият фактор е иранската противовъздушна отбрана. Основните ядрени обекти на страната са силно охранявани и израелските бомбардировачи ще трябва да бъдат защитени от изтребители.

Според доклада на CRS това би изисквало пакет от удари с общо около 100 самолета, което се равнява на почти една трета от 340-те боеспособни самолета на израелските военновъздушни сили.

Колко добре защитени са ядрените съоръжения на Иран?

Унищожаването на двете основни ирански съоръжения за обогатяване на ядрено гориво би било най-голямото предизвикателство за Израел.

Огромният завод за обогатяване на гориво в Натанз е дълбоко под земята, а вторият по големина завод във Фордо е вкопан в планината. Унищожаването им ще изисква оръжия, които могат да проникнат през няколко десетки метра скала и железобетон, преди да се взривят.

Израел разполага с бомби за разрушаване на бункери, като например 2000-килограмовите бомби GBU-31, които израелските военновъздушни сили хвърлиха миналата седмица върху четири сгради в Бейрут, за да убият ръководителя на "Хизбула" Хасан Насрала.

Обаче по израелски данни при това попадение са използвани 80 бомби - и е малко вероятно подобна по размери бомбардировка да унищожи по-силно защитените ирански ядрени съоръжения.

Анализаторите твърдят, че има само едно конвенционално оръжие, което би могло да свърши тази работа: GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator (MOP). Според американските военни тази гигантска бомба с прецизно насочване е дълга около 6 метра, тежи 13,6 тона и може да пробие 60 метра повърхност, преди да се взриви.

Разработил ли е Израел свои собствени бомби за разрушаване на бункери?

Не е ясно дали Израел разполага с такива възможности. Някои бивши американски политици често са предлагали Вашингтон да ги предостави.

Бившият сътрудник на Министерството на отбраната на Израел Ехуд Ейлам смята, че дори Израел да може да се сдобие с МОП, "неговите изтребители-бомбардировачи F-15, F-16 и F-35 не биха могли да ги носят".

Освен това "няма никакъв шанс" Израел да успее да закупи стратегически американски бомбардировач, като B-2 Spirit, който е необходим за пускането на такава бомба, допълва Ейлам.

Теоретично Израел би могъл вместо това да използва един от няколкото си транспортни самолета C-130J Hercules, за да пусне бомба MOP от товарния си люк - тромава процедура, известна като "хвърляне от рампа". Но MOP не е проектирана за този вид нападение.

Има ли алтернативи за Израел?

Израелските самолети биха могли да обезвредят ядрените обекти, като бомбардират вентилационните им шахти и друга поддържаща инфраструктура. Това би могло да наруши високата степен на прецизност, от която се нуждаят центрофугите, използвани за обогатяване на уран, за да функционират правилно, въпреки че няма да ги унищожи.

Саботажът е последната възможност. През 2021 г. срив в електрозахранването, очевидно причинен от планирана експлозия, засегна вътрешната енергийна система на Натанз, която захранваше подземните центрофуги. През 2010 г. САЩ и Израел уж също спряха ядрената програма на Иран с компютърния вирус Stuxnet. Но тези атаки не успяха да спрат работата ѝ за неопределено време.

В крайна сметка мащабът на силите, необходими за сериозно увреждане на основните съоръжения на Иран, "ще изисква широка подкрепа от страна на САЩ, ако не и пряко участие", пишат Даря Долзикова и Матю Савил от мозъчния тръст Royal United Services Institute в неотдавнашен документ. Дори и това "не би гарантирало пълно унищожение".