Tрансатлантически дебат САЩ-Европа за климата на Green Transition Forum 4.0 в София

Сергей Станишев модерира разговор с участието на бившия държавен секретар на САЩ Джон Кери, зам.-председателя на ЕК Марош Шефчович и специалния пратеник за "Три морета" Беата Душинска-Мужичка

Снимка: BulFoto

Tрансатлантически дебат САЩ-Европа за климата на Green Transition Forum 4.0 в София

18:23 | 26 юни 2024 | Автор : Надежда Христова 4 7229 Снимка: BulFoto

Бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери, зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович и специалната пратеник за инициативата "Три морета" Беата Душинска-Мужичка взеха специално участие в най-мащабния и успешен форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News.

Green Transition

Тридневното събитие започна днес и ще продължи до 28 юни в конферентните сцени на Sofia Event Center в столицата. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят.

Кери, Шефчович и Мужичка бяха част от последния панел в първия ден на конференцията за Зеления преход на тема "Ключови приоритети в областта на климата. Пътят пред Европейската зелена сделка". Сесията бе модерирана от Сергей Станишев, министър-председател на България (2005 - 2009), член на Европейския парламент.

Осъщественият именно в България трансатлантически дебат между САЩ и Европа прави разговора ключов и от глобално значение за Зеления преход.

Бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери взе първи думата, като в началото на своето изявление изказа благодарност към Сергей Станишев и председателя на борда на директорите на Dir.bg, инициатор и основател на форума "Green Transition", Моника Станишева за организацията на конференцията и за обсъждането на темата за Зеления преход.

Снимка: Булфото

"Ние сме свидетели на един изключителен момент, в който повечето държави в света преминават през различни процеси. Политиците и политиките на отделните държави са подложени на изпитания. Голям въпрос е Украйна, Газа, а след 27 години в Сената, 4 години като държавен секретар и 3 години работа по климата - знам, че ние сме изправени пред огромно предизвикателство - климатичните промени. Ще решим проблемите, не знам точно как, но ще ги решим", каза Джон Кери.

Според него намаляването на емисиите от парникови газове не е предизвикателство, което изисква големи научни постижения.

Снимка: Булфото

"Предизвикателството не е идеологическо или политическо, просто трябва да запретнем ръкави и да направим това, което е необходимо. Тук става дума за основни понятия в математиката и физика - какво става, когато се горят минерални горива и не се улавят емисиите. Метанът е газ, който 40 000 години е съществувал на планетата, а сега води до намаляване на ледените шапки в арктическите райони. Затоплянето е факт. Преди няколко дни в Индия беше над 50 градуса, а 1000 души починаха при поклонението в Мека. Просто човек не може да живее при тези температури. Какво ще стане, когато производството на храна в Африка вече не е възможно - десетки милиони ще се опитат да избягат да живеят някъде другаде, защото няма храна и е горещо", коментира бившият държавен секретар на САЩ.

По думите на Кери през 2023 година САЩ са намалили парниковите си емисии с 4 процента и икономиката е нараснала с 2,5 процента.

Снимка: БТА

"Имаме възможност да направим това, което е възможно. Президентът Байдън влезе в Белия дом през 2020 година и се присъедини веднага към Парижкото споразумение, като ми възложи да съм негов пратеник. Приключих мандата си, но се надявам да се мобилизират достатъчно средства и капитали, за да направим прехода към чиста икономика. В противен случай решение няма", каза още Джон Кери.

Той сподели опита си от участието в климатичните конференции на ООН в Париж, Глазгоу и Дубай, където е видял как се отправят обещания и е чул вълнуващи изказвания на представители на много от островните държави по света.

"В Дубай се споразумяхме, че всички трябва да спрем да използваме минерални горива и до 2050 година да приключим. Целта е не повече от 1,5 градуса увеличение на температурата. В момента 20 процента от държавите създават 80 процента от парниковите емисии. Сред тях са и САЩ, и Русия - това са най-вече държави от индустриализираната част от планетата. Ако направим необходимото - намалим емисиите, за да останем в рамките на този 1,5 градуса, ако всички обещания поети в Глазгоу, Шарм ел Шейх и Дубай се изпълнят - ще спечелим битката", категоричен бе бившият държавен секретар на САЩ.

Снимка: Булфото

По думите му решението вече е взето и то е да се върви агресивно към нови технологии и да се увеличи натиска върху банките, да помагат на онези проекти, които ще помагат за намаляване на емисиите.

"В състояние сме да решим проблема. Ако използваме само възобновяеми източници до 2030 година ще постигнем намаляване на емисиите с необходимото количество. Убеден съм светът ще стигне до невъглеродната икономика до края на века. Въпросът е ще спазим ли обещанията си, за да спечелим битката", каза Кери.

По отношение на другите два въпроса, свързани с климатичните промени и намаляването на парниковите емисии - финансирането и икономиката, бившият държавен секретар на САЩ каза, че се надява да се мобилизират достатъчно средства и капитали, за да можем да бъде направен преходът към чиста икономика.

"Батериите ще преминат от литиевойонни към други материали, които ще ги направят с по-голям обем и ще можем да балансираме. Водородът върви напред, може би не така бързо. Но се работи ефективно. Едно от технологичните решения - а България е водеща в това отношение, е атомната енергия.

"Аз съм убеден и учените са на това мнение, че без атомна енеригя не можем да постигнем целите. Атомната енергия може да се използва за производството на стомана и други енергоемки производства и така ще намалим емисиите", заключи Джон Кери.

От своя страна заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович изтъкна, че Зеленият пакт е най-всеобхватната правна рамка в света, климатичният ред е залегнал в тази рамка и трябва да го постигнем до 2050 година.

Снимка: БТА

В ключовия разговор от глобално значение за Зеления преход Сергей Станишев попита какви са поуките и посланията, които са чули от хората в диалога за Зеления пакт и какво влияние ще окажат те на европейските политики, Шефчович коментира, че наистина има нужда от повече ангажираност със заинтересованите страни.

"Защото развитието е много бързо и ние трябва да гарантираме, че ще има разбиране от тези, които ще бъдат засегнати от тези промени - хората, индустрията. Но това, което стана ясно след срещите, е, че хората разбират, че трябва да се насочим към климатична неутралност, за да гарантираме и живота на поколенията след нас. Мисля, че има консенсус по този въпрос", обясни Шефчович.

Той открои и въпроса за затоплянето на континента и бедствията, които са много повече.

"Губим хора и милиарди в имущество. Например Индия, Африка, където няма да може да се отглеждат земеделски култури заради сушите, това ще е историческа промяна. Зеленият пакт според мен е най-всеобхватната правна рамка в света и климатичният ред е залегнал в тази рамка и трябва да го постигнем до 2050 г., целите ни са изключително амбициозни, гледаме как ще ги реализираме, дали има финансиране, дали ще се справим с всички тези разрешителни, защото ако трябва да се чака за разрешение за АЕЦ години, това е много дълго", подчерта Шефчович и продължи:

"Зеленият парк е наистина мащабна законодателна рамка, но трябва да гарантираме съчетаването на всичко това със съответното финансиране, за да бъдат привлекателни тези мерки и бизнесът да се заеме. Защото е не само важно за хората, но и за да има печалба за бизнесите - трябват ни много повече средства, отколкото са налични, трябват частни. Ще се използват различни лостове, за преодоляване на тези трудности".

Снимка: Bulphoto

По думите му друга голяма тема е ядреното възраждане.

"Отговорността я споделяме със САЩ, когато говорим за климатичното финансиране, мисля, че допринасяме доста, 42,5 млрд. Но не можем да се справим с изменението на климата без трансфер на технологии", обясни Шефчович и добави, че силно поддържа създаването на трансатлантическия пазар за чисти технологии.

"Това ще има изключително положителен ефект върху икономиката. Нещо, което е изключително привлекателно - определено трябва да го направим. Мисля, че това е ясна възможност за сектора, който определя нашата конкурентоспособност и тук трябва да насочим вниманието си", заяви още той.

"Ако погледнете изборите за ЕП, в момента се водят разгорещени преговори, но от гледна точка на проевропейския център - той е мнозинство, не мисля, че трябва да бъдем доволни от резултатите, трябва да работим към по-широк консенсус и по-работещи механизми за в бъдеще. Това засяга политическите групи едновременно. Бъдещата конкурентоспособност на ЕС няма да е в старите технологии, а в произвеждането на батерии, електромобили, изкуствен интелект и това са сферите, където е най-тежка конкуренцията. Осъзнаваме, че трябва да се насочим в тази посока, за да сме конкурентоспособни в 21. век", каза още той.

По думите му трябва така да бъдат направени политиките, че да бъдат подкрепени гражданите.

Попитан от Сергей Станишев какви са правилните корекции и как можем да направим Европа по-конкурентоспособна от промишлена гледна точка, Шефчович отговори следното:

"Мисля, че трябва да е осигурено участие в конкуренцията на световен план, да няма незаконни практики. Да използваме неща, които досега не сме използвали много - например обществените поръчки. Ако искаме устойчивост, цифрови паспорти, рециклиране и всичко останало, за да работим устойчиво, това трябва да бъде новият подход, защото трябва да създадем среда, която подкрепя чрез капиталовите пазари в Европа тези усилия, същото важи и за САЩ.

Снимка: БТА

Посланикът на президента на Полша и специален пратеник за инициативата "Три морета" Беата Душинска-Мужичка напомни, че потреблението се увеличава драстично и трябва да осигурим на своите икономики енергията от различни източници. По думите й слънчевата и вятърната не са достатъчни, затова е необходимо да бъде развит микс от източници на енергия.

Модераторът Сергей Станишев попита Дашинска-Музичка относно постигнатите резултати на инициативата "Три морета".

"Наистина въпросът е много сложен и не зная дали мога да отговоря какво сме постигнали. Тринадесет държави участват, от Естония до Гърция. Успяхме да включим трите - мога да ги нарека, основни порти на Балтийско, Черно и Адриатическо море", обясни пратеникът на инициативата.

Снимка: Булфото

По думите ѝ енергетиката и парите са центърът на нашата Вселена.

"В инициативата има три отрасла, свързани с тази тема, и когато направим сметка какви са празнотите в инфраструктурата в сравнение със Западна Европа - 600 млрд. евро, това са много пари и то, като имаме предвид какво преживяхме през пандемията от COVID-19", подчерта Беата Дашинска-Музичка.

Тя отбеляза, че "Три морета" има важни сигнали, които са насочени към енергетиката, а освен това е станало ясно колко сме зависими от надеждни и не толкова надеждни партньори.

Снимка: БТА

"Създадохме и фонда "Три морета" за частни инвестиции. Имаме добри резултати, можем да постигнем в този фонд между 12 и 15% възвръщаемост. Вниманието ни е в енергийната инфраструктура - слънчеви панели, локомотиви, центрове за данни", посочи още посланикът на президента на Полша.

Тя открои факта, че е най-важно потреблението на енергията и как да се осигури тя за икономиките от различни източници.

"Атомната енергия е нужна за производството, примерно на стомана, защото там се консумират огромни обеми енергия. Без такива източници няма да е възможно. Зная, че когато се строи АЕЦ, са необходими поне 10 години. Трябва да строим тези централи със слънчеви, вятърни и водородни мощности. Така че всичко трябва да върви успоредно. Но ни е нужен интелигентен преход. Трябва да мислим за обществото и затова всичко трябва да се прави успоредно. Може би след време ще бъде открит ядреният синтез и ще има други възможности. Поколението след нас ще трябва да взима решения за бъдещето, но ние трябва да положим основите", заяви на финала Беата Дашинска-Музичка.

Снимка: Булфото

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО