Защо България все още не може да се откаже от въглищната енергия и какви са възможностите пред нас с оглед спазването на изискванията на ЕС по отношение на въглеродните емисии? Колко далеч сме от идеята, че ВЕИ е в основата на енергийния преход? Как влизането на Сърбия в ЕС ще допринесе за енергийната сигурност на региона? Може ли Азербайджан да гарантира доставки на природен газ за Централна и Източна Европа в следващите 100 години? И какви ще са функциите на енергийния регулатор след като поемем посоката на либерализация на енергийния пазар у нас?
Всички тези въпроси бяха поставени в рамките на дискусията "Енергийната сигурност на страните от региона", чийто модератор бе Цветелина Пенкова - член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП. Дискусията бе част от най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news.
Днес е първият от трите дни на дискусии, в които участват над 130 панелисти от 10 държави. Събитието се провежда в "София Ивент Център". Еврокомисари, министри, водещи експерти, бизнес лидери, евродепутати, представители на неправителствени организации обсъждат предизвикателствата и възможностите, пред които климатичните политики и Зеленият преход изправят икономиките и обществата ни. Акцентът в първия ден от Green Week 2023 е върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа и енергийната сигурност и свързаност.
Снимки от дискусията вижте тук >>>
Участие в панела "Енергийната сигурност на страните от региона" взеха председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране доц. Иван Иванов, Радан Кънев - член на групата на ЕНП в Европейския парламент, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, бившият президент на Сърбия Борис Тадич, Панагийотис Панусос - мениджър енергиен преход в гръцкия национален газов оператор DESFA, посланикът на Азербайджан Хюсейн Хюсеинов, Димитър Енчев - основател и изпълнителен директор на CWP Global, Петър Филдишев - директор търговия с природен газ в МЕТ Енерджи Трейдинг България, Константин Делисивков - управител на "ЕНЕРГЕО" ЕООД, Ив Льо Стънф - изпълнителен директор на "Тотал Енерджи".
Радан Кънев, член на групата на ЕНП в Европейския парламент, който се включи дистанционно в конференцията, подчерта, че на вчерашното заседание на енергийните министри от ЕС е дошло предложение от Швеция, която председателства Съвета на ЕС, да се въведе по-голяма гъвкавост по отношение на държавите, зависими от въглищната енергетика, така че да не бъдат заключени в нови газови проекти до момента, в който могат да балансират енергийната си система без ТЕЦ-ове.
Радан Кънев, член на групата на ЕНП в Европейския парламент
"Ако трябва да сравним България и Полша, това е рисково упражнение в контекста на днешния разговор, защото там участието на твърди въглища и лигнит в енергийния микс варира между 80 и 85%, според сезона, с тенденция бързо да спада за сметка на възобновяеми източници, но без трета алтернатива", обясни Кънев в отговор на въпрос от страна на модератора.
"В Полша единствените източници на производство на електроенергия са въглищните централи, включително немалък процент вносни въглища (въпрос, който при нас не стои), и възобновяеми източници предвид климатичните особености на страната - преимуществено вятър, като в Полша развитието на ветроцентрали се движи със скорост, съпоставима единствено с германската. Обратно на това България е ядрена държава с ключово участие на ядрената енергетика в енергийния микс и в енергийната сигурност. Има относително висока степен на консенсус в обществото, в политическите среди и бизнеса, че България ще остане ядрена държава и ще съхрани този ключов момент от своя енергиен микс. Така че, страната ни не зависи толкова пряко от въглищата, още по-малко стратегически", коментира Кънев.
Според него темата за въглищната електроенергия е непрекъснато оваляна в "покъртителен политически популизъм", което отдава и на поредицата от неуспешни правителства.
"Трябва да сме наясно, че всички български въглищни мощности значително допринасят за увеличаване цената на енергийния микс у нас. Производството на енергия от въглища, естествено заради цените на въглеродните емисии, е най-скъпата възможна енергия в българския енергиен микс. С това съществуването на въглищната енергетика е неоправдано", обясни Радан Кънев. Той вижда бъдещето на българската енергетика в комбинация между съществуващи ядрени мощности и евентуални нови, както и в разгръщане потенциала на възобновяемата енергия и на потенциала за съхранение на такава.
В тази връзка по темата за ПАВЕЦ, повдигната и в рамките на първия панел, според Кънев има много какво да се направи тепърва, "за да се върне тази оригинална за региона мощност" като елемент от българската електроенергийна система и най-вече електроенергийната сигурност.
Той обясни, че темата за въглищата е важна по социално-икономически причини - едната е, че те ще продължават да произвеждат част от енергийния ни микс, и другата е енергийната сигурност, тоест обезпеченост на българския пазар с постоянен приток на енергия от базови мощности, която в момента в немалка степен балансира увеличаващото се присъствие на възобновяемите източници в енергийния микс.
Ангажименти за затваряне на въглищната енергетика България не е поемала, но сме изправени пред икономически императиви, които правят функционирането ѝ в близко бъдеще невъзможно, отбеляза Кънев. "Най-същественото е, че поради високата си цена въглищната енергетика функционира на регулиран пазар, като с изтичането на двата договора на американските централи през 2024 и 2026 г. и забраната за субсидиране на въглищна енергетика от 1 юли 2025 г. нашите ключови мощности стават нерентабилни", припомни Кънев.
Той вижда две възможности: "Едната е да се върви към газификация на съществуващите централи, другата е да се осигури продължаващо, макар и прогресивно намаляващо присъствие на въглищата в енергийния микс отвъд 2025 -2026 г."
"В сегашната геополитическа ситуация да се разчита на газ за производство на електроенергия и да се финансират мащабни нови газови проекти в името на това да създадем дългосрочна зависимост с непредвидима цена и да направим цената на електроенергията си непредвидима, за мен е толкова очевиден абсурд, че България трябва да положи всички усилия да подкрепи предложението на Швеция (бел. ред. дадено на заседанието на енергийните министри от ЕС) и да се намерят механизмите, по които да се върнем на пазара на механизмения капацитет, да можем отвъд 2025 г. да запазим възможността да балансираме своя пазар с въглищна електроенергия до 2030 г., като успоредно най-сетне приемем регионалните планове за справедлив преход и започнем мащабна национална политика по индустриална трансформация на въглищните райони и най-вече Маришкия басейн. Възможностите там са гигантски и всеки ден отлагане намалява шансовете на страната ни да бъде лидер в поредицата от нови индустрии, които в момента са на дневен ред".
Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов
Снимка: Иван КоловосДоц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), акцентира върху наличието на регулиран пазар и сроковете, в които той ще бъде изчерпан, за да се стигне до пълната либерализация.
"По начално регулираният пазар се явява силно средство, за да има сигурност и предвидимост на цените на всички участници в него - битови потребители и дребен бизнес, което се видя най-осезаемо през 2022 г. На регулирания пазар трябваше да се сложи край през 2025 г. Това обаче няма да се случи, след като НС прие решение, с което постанови запазването му без краен срок", припомни доц. Иванов и каза, че има две причини, които не позволят той да бъде премахнат - изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, по който показател сме на челни места в ЕС. Това означава да определим критериите за енергийна бедност и след това мерките, които се предприемат в защита на енергийно бедните. Сред тях могат да са саниране, подмяна на домакински уреди и т.н. Втората причина е, че становището на ЕК е, че България може да премине към либерализация едва тогава, когато завършват дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, а ние имаме два такива договора - с двете американски централи, които изтичат през 2024 г. и 2026 г.".
Той изтъкна, че сред функциите на регулатора, когато преминем към свободния пазар на електроенергия, ще бъде първо да следи за защита на енергийно бедните потребители и на второ място да продължава да определя цените на мрежовите услуги, "защото както разпределителните услуги, така и преносната мрежа са естествени монополи". Като цяло, по думите му, функциите на регулаторите тепърва ще се разширяват.
"Що се касае до новата структура на пазара на електроенергия на едро в ЕС, той се насочва в две посоки - към много ускорено увеличаване на дела на възобновяемата енергия в енергийния микс и второто е постепенното намаляване ролята на природния газ като основен енергиен носител и по-скоро неговата класация като преходен енергоносител. Причините са свързани с това, което се случи в рамките на последните две години и което показа, че европейските страни са относително бедни по отношение на фосилни източници и уязвими на резки промени на вносните такива, особено когато са от тоталитарни страни. Самите възобновяеми източници се явяват най-мощният местен енергоизточник, който в определена степен може да бъде използван в целия ЕС", подчерта шефът на енергийния регулатор.
Според него, за да може пълноценно да се използва възобновяемата енергия, трябва да бъде придружено строителството на възобновяеми паркове - соларни или вятърни, с ускореното развитие на преносната мрежа. Трябва да продължи също и ускорено изграждане на системи за съхраняване на енергията. "За базовите централи най-сигурното е ПАВЕЦ и там трябва да се съсредоточат финансовите усилия. За възобновяемата енергия това могат да бъдат както батериите, така и силната свързаност с околните страни, които да позволят в по-регионален аспект да се извършва обмяна на възобновяема енергия, съобразно нуждите на всяка от страните", обясни доц. Иван Иванов.
В дискусията участие взе и Борис Тадич, който бе два мандата президент на Сърбия. Модераторът Цветелина Пенкова отправи въпроса възможно ли е в региона да се гарантира енергийна сигурност.
"В момента сме в преходен период по отношение на енергийното производство и потребление и осъществяване на зелен преход, но Западните Балкани не се движим толкова бързо и не влагаме толкова амбиции в тази посока. Все още зависим много от въглищата. Сърбия е шеста в света по зависимостта си от тях - 70% от нашето електричество се произвежда от въглищни централи. Това беше голямо предимство в миналото, но днес сме в неблагоприятна ситуация и нещата не се променят толкова бързо при нас", призна Тадич.
По същия начин изглеждат нещата и в Босна и Херцеговина, "където дори не са направени ангажименти за намаляване процента електричество, произведено от въглищни централи", подчерта той.
"Това ме довежда до геополитическите и стратегически въпроси. Когато бях президент работих много по посока на разширяване източниците на газ. Тогава се борехме да доведем и повече газ от Русия, който минаваше и през Украйна. Сега този маршрут е невъзможен. Изправени сме пред сложна ситуация, тъй като още не сме сред държавите, които участват в процеса по довеждане на газ от Азербайджан. Аз опитах да ускоря политическите процедури в нашата държава в тази насока, особено благодарение на добрите ни отношения с тази държава.
В момента виждаме напредък в тази насока, но когато говорим за диверсификация и за геополитическите въпроси, трябва да помислим за това откъде можем да си осигурим енергийни източници и те не са много. От една страна стои Русия, от друга - Азербайджан, потенциално Израел и може би Турция или Кипър в зависимост от това кой държи газовите залежи в Средиземноморието. Но тук стои въпросът и с изграждането на инфраструктурата, която към момента не е добре развита. В бъдеще се надявам Туркменистан също да бъде привлечен към този клуб, защото имат съществени залежи на газ, които могат да бъдат разработени сравнително евтино, но нямаме други алтернативи".
По думите на Тадич терминалите за втечнен газ в Гърция са много важни. "Виждам, че Хърватия е изразила своите амбиции да изгради такъв терминал", подчерта той.
Бившият сръбски президент засегна и колко важно в този смисъл е членството на страната му в ЕС.
"По отношение на геополитиката Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания не са членове на ЕС, докато вие (бел. ред. България) с Гърция и Румъния сте. Моят план беше да се присъединим към ЕС в рамките на мандата ми, но не успях да го постигна и сега стигам до критично важен въпрос - ще стане ли изобщо Сърбия член на ЕС?! Много фактори влияят върху това развитие. Ако станем член, ще влезе и Босна и Херцеговина. Така може да се развиваме в съответствие с европейската политика, зеления преход и целите за намаляване на въглеродния отпечатък. Ако обаче не се присъединим, което е обвързано силно с косовския въпрос, ще трябва да мислим за нови алтернативи и това е критично важен момент".
Бившият президент на Сърбия Борис Тадич
Снимка: Иван КоловосТадич отбеляза, че винаги критикува европейските си приятели, когато се опитват да им наложат неустойчиви решения за Косово, "защото това не е само политическо решение, но и енергийно".
"В по-широка перспектива в геополитически план трябва да се обмислят всички тези елементи. Мога да си представя например такова развитие - Сърбия, Босна и Херцеговина да се присъединят и това ще повлияе не само на енергийния сектор, но и на много аспекти на икономиката, които са ключови за устойчивото развитие и се надявам регионът да тръгне в тази насока. Но с оглед на всичко, което се случва в момента в Косово, и преговорите, не съм убеден, че това ще стане.
И тук стигаме до енергетиката като ключов въпрос. Отново Сърбия е силно зависима държава от въглищата, включително Босна и Херцеговина, 60% от техния енергиен микс е въглища, докато при нас е 70 на сто. Ние имаме две основни водни електроцентрали, имаме възможност да изградим и нови мощности, особено реверсивни, които са от ключово значение за гарантиране плавното подаване на енергия, но трябва да мислим и за околната среда, тъй като цяла Европа и съвременният свят се насочват все повече и повече към слънчевата енергия, към генерираната от вятър енергия и малките модулни ядрени електроцентрали".
Тадич обаче не вижда такива планове за сериозно развитие в тази посока. Той даде за пример, че България и Унгария работят по класическия тип ядрени електроцентрали и може би това е отговорът на проблемите в Сърбия. Той подчерта обаче, че след Чернобил се стъпва много внимателно в тази насока.
"Според мен без ядрени електроцентрали нямаме бъдеще. Ние живеем във взаимосвързан свят по отношение регулиране на климата и опазване на околната среда. По мое мнение имаме нужда от по-сериозно сътрудничество и сближаване по линия на политическото сътрудничество в областта на енергетиката. В интерес на България е Сърбия да се присъедини към ЕС не само от политическа гледна точка и от гледна точка на сигурността, но и за да развият енергийните сектори. Сърбия и България ще станат все по-тясно зависими, защото ще се завърши скоро интерконекторът, с който ще може и до Сърбия да се довежда газ от Азербайджан. Трябва да бъдем така да се каже коалиционни партньори в тази връзка. Но виждам множество предизвикателства пред нас и се надявам в разумен период от време - 5-10 години, всички тези проблеми да бъдат решени от двете ни държави", изрази надежда Тадич.
Хюсейн Хюсеинов, посланик на Азербайджан
Снимка: Иван КоловосПосланикът на Азербайджан Хюсейн Хюсеинов пък подчерта, че доказаните ресурси на страната му от природен газ ще стигнат за повече от 100 години, което я прави надежден партньор за доставките на природен газ за Централна и Източна Европа.
Азербайджан ще увеличи доставките на природен газ за Европа, ангажира се Хюсеинов. За да се случи това обаче, трябва да се предприемат технически мерки и подобрения, както и да има финансиране.
Освен природен газ и петрол, правителството на Азербайджан активно започна да се занимава с възможностите да се произвежда и зелена енергия, допълни посланикът на страната. За целта е подписан меморандум с ОАЕ. Освен това водещите фирми са се ангажирали да се произвеждат 25 гигавата слънчева и вятърна енергия. Намерението на Азербайджан е да изнася 4 гигавата зелена енергия на европейския пазар по един подводен кабел, който ще преминава по дъното на Черно море, заяви още Хюсейн Хюсеинов.
"Когато говорим за природен газ, първите асоциации, които идват в главата на хората, биха били "руски", "скъп", "мръсен". Аз ще се опитам да опровергая това нещо с данни и спрямо ситуацията, която в момента е на пазара", изтъкна изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Владимир Малинов.
Природният газ, който в момента се употребява не само в българската икономика, но и в цяла Европа, не е руски вече. Данните, които ние наблюдаваме, като членове на Организацията на операторите на газопреносни мрежи в Европа, сочат, че потреблението на руски природен газ на територията на ЕС дори на дневна база е под 9 процента, а на територията на Европа, като цяло, е под 15 на сто. Така че, от тази гледна точка първият лош отпечатък върху природния газ, че е руски, е опроверган. Природният газ идва от Каспийския регион и в голямата си част е и газ от Норвегия, от Северно море. Същевременно все по-голям е делът на втечнения природен газ от САЩ, Северна Африка, Близкия изток и други страни, подчерта Малинов.
Владимир Малинов, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД
Снимка: Иван Коловос"На второ място - за това, че е скъп. Не е. По време на енергийната криза и това, което показа тя тогава - че Европа е неподготвена да се справи с тези шокови ценови нива, сега ситуацията с цените на природния газ вече се нормализира. В момента синьото гориво се продава на конкурентни цени. Но моето лично мнение е, че цената на природния газ дори и към момента - около 30 евро за мегават - не е най-ниската, която може да се постигне. Има много инвестиции в световен мащаб по отношение на добив на природен газ и при сключване на едни дългосрочни договори за нови залежи на газ може да се постигнат цени, които биха били два пъти по-ниски от тези в момента", каза още изпълнителният директор на "Булгартрансгаз".
Той подчерта също, че природният газ не е мръсна суровина: "Действително има въглероден отпечатък при използването му като енергиен източник. В момента обаче доста университети работят и вече има приложими технологии за улавянето на въглеродните емисии, така че природният газ може да се превърне от синя суровина в зелена в дългосрочен план. Именно в рамките на зеления преход природният газ ще има съществена роля и ще бъде едно от преходните горива".
Малинов изтъка, че е важно да се запомни, че зеленият цвят се получава от смесването на един топъл цвят и един студен цвят:
"Това са жълто и синьо. Жълтото е слънчевата енергия, която е бъдещето - ВЕИ. Студеният цвят е синият, а той е цветът на природния газ. От тази гледна точка в рамките на следващите 15-20 години природният газ ще играе ключова роля, включително в електроенергетиката. Затова и ние затвърждаваме нашите инвестиции. Ключово в този преход би било съхранението на тази енергия. То винаги е било основополагащ въпрос по отношение на нейната достъпност - като наличност на суровината и ценови нива.
Именно затова ние инвестираме сериозен финансов ресурс, подкрепени и от ЕК и от трансатлантическите партньори, в разширението на газохранилището в Чирен. Проектът върви в съответните етапи и се надяваме в началото на 2025 г. да бъде постигнат удвоен размер на хранилището. Това ще играе ключова роля не само за България и енергетиката, която е силно зависима от полезните изкопаеми, в частност въглищата, а за целия регион".
Димитър Енчев, основател и изпълнителен директор на CWP Global, която е един от глобалните лидери по отношение разработването на огромни проекти за зелен водород, призна, че у нас дискусията за ВЕИ мощностите е може би "за следващото или дори по-следващото десетилетие". А не би трябвало да е така и обясни защо.
Димитър Енчев, основател и изпълнителен директор на CWP Global
Снимка: Иван Коловос"Във ВЕИ е основата на енергийния преход. В момента 20% от енергията на световно ниво идва от електричество. Според различни прогнози и планове за декарбонизация този процент трябва да отиде на 70%, което трябва да включва зелен ток, нисковъглероден ток, ядрена енергия, но проблемът там е, че новите мощности са много скъпи. Съществуващите обаче са най-евтиният зелен ток, който имаме - вятър, слънце, и комбинация от системи за съхранение на енергия и балансиране, включително и природен газ, който може да направи последните 10-15-20% от енергийния микс", обясни Димитър Енчев.
Това е огромен ръст на електроенергията - от 20 на 70%, която трябва да измести петрол и други изкопаеми, които в момента използваме за транспорт, индустрия и един куп други, изтъкна той. Тоест, освен че трябва да декарбонизираме съществуващата електроенергия, трябва да мащабираме в голям аспект един куп нови и нови употреби за електроенергия. Това е много голяма задача, дава си сметка Енчев.
Но "всеки мегават вятър и слънце, които можем да вкараме в системата, ни спестяват поне 100 евро", категоричен е той. Според него това е най-спешното и належащо, предвид скъпата цена, която плащаме заради енергията от въглищата и въглеродните емисии. "По-напред в бъдещето трябва да мислим за излишъците на зелена енергия, но на този етап по-скоро нямаме такива", каза още Енчев.
В това отношение развитието на страната ни той описа така: "Носим се по течението, а в различни периоди се опитваме да плуваме срещу него". Енчев все пак изтъкна като предимства АЕЦ и ПАВЕЦ и "страхотните природни дадености на страната ни".
Панагийотис Панусос от гръцкия национален газов оператор DESFA
Снимка: Иван КоловосПанагийотис Панусос от гръцкия национален газов оператор DESFA припомни, че компанията е създадена през 2007 г. като газов оператор в рамките на третия пакет на европейските правила.
"През 2018 г. бяхме ресертифицирани и сега вече трябва да следваме определени нови правила и да предлагаме определени услуги на крайните клиенти, които са както регулирани, така и нерегулирани. Важното е тук да се отбележи, че нашата компания беше приватизирана през 2018 г. и трима основни акционери са италианският газов оператор Snam, испанската Енагас и белгийският оператор на газова мрежа "Fluxys". Ние много черпим от техния опит".
DESFA поддържа 150 км газопреносна мрежа. След избухването на войната в Украйна всичко се промени в газовите потоци. Основно при нас преди това постъпваше руски газ и основният поток течеше от север на юг. В момента е точно обратното - потокът тече от юг на север. Това не е толкова лесно, защото трябва да подсилим системата си с нови компресори и трасета. Знаем обаче какво предстои и че сме изправени пред един енергиен преход, така че всичко, което започнем да строим сега, трябва да отговаря на бъдещите изисквания. С други думи ние трябва да сме готови да приемем и водород, добави Панусос.
"Ние разширяваме сътрудничеството си с "Булгартрансгаз" и с планиране на бъдещи проекти. На първо място за прехода към водород ние поддържаме текущата мрежа, осъществяваме технически анализ, за да можем да видим колко водород може да бъде вкаран в сега съществуващата система и какво разширение е необходимо в ограничени мащаби.
Ние на Балканите имаме голям ресурс за производство на възобновяема енергия и това за нас е голямо предимство. Електроенергията от ВЕИ обаче идва ръка за ръка със зелените молекули. Не можем да разчитаме само на батериите. Те са краткосрочно решение в рамките на няколко часа или дни. Така че, ако искаме да съхраняваме тази зелена енергия или да я транспортираме, ни трябва зелен водород. Затова сме наясно, че в Северна Европа ще има голямо търсене за зелен водород и създавайки част от коридор Е за пренос на водород към Европа, ние всъщност отваряме коридор към своето бъдеще. Ако искаме да бъде енергийно независими, едната стъпка е възобновяемата енергия, а другата - зеленият водород. Да, първите стъпки няма да бъдат лесни, ще трябва да преструктурираме цялата си система, но ще имаме енергийни източници на адекватна цена за бъдещите поколения".
Константин Делисивков, управител на "ЕНЕРГЕО" ЕООД
Константин Делисивков, управител на "ЕНЕРГЕО" ЕООД, обясни, че има два фактора, които влияят на сигурността на енергийния пазар.
"Единият е физическата достъпност до необходимата енергия за производство, а вторият е достъпната цена. Тоест цената на енергийните ресурси не трябва да прави невъзможно присъствието на индустриалните потребители до различни пазари със своята продукция. През последните 2 години има съществена промяна на пазара. Ако се върнем 10 г. назад, изменението в цените на годишна база между сезоните е не повече от 15-20 процента. В един момент преходът между периода на коронавирусната пандемия и краят й бележи ръст от над 200 процента. Ако вземем конкретния ден - 20 юни - ще видите, че разликата между часовите цени в рамките на електроенергийния пазар е в рамките на 18 пъти".
Това според него показва предизвикателствата пред индустриалния консуматор - "да предвиди и да управлява този риск и да има достъп до конкурентна цена на тока". Нашата система беше гарант на доставките през миналата година, това ни позволи да имаме механизъм, който намали цената за бизнес потребителите. Но несигурността продължава. Само за миналата седмица има съществен ръст в цената на газа. В тази ситуация това неминуемо повлиява на нашето усещане за енергийна сигурност".
"За нас, като голяма индустриална група, е много важно да имаме предвидимост на регулираните разходи. Не на последно място, ако разгледаме важността на търговците в системата, те дават пълния кръг от услуги по свързване на крайния потребител и производител, като администрират всички отношения в системата. Също така е много важно да има дебат по регулаторната рамка, защото нашето планиране не е на годишна база и ако искаме да имаме нови инвестиции на индустриално производство, трябва да има яснота и предвидимост", изтъкна Делисивков.
Петър Филдишев, директор търговия с природен газ в МЕТ Енерджи Трейдинг България
Снимка: Иван КоловосПетър Филдишев, директор търговия с природен газ в МЕТ Енерджи Трейдинг България, разказа за добрите практики на компанията, които биха могли да послужат като опит в контекста на енергийната ни сигурност.
"Рецептата на МЕТ е в балансирания подход, използването на всички тези технологии и правилното им географско разпределение в страните, в които компанията е активна. Точно този подход е добрата практика, която искам да споделя. От гледна точка на консумацията, нещата стоят така, че българската индустрия е енергоемка и въпреки това потреблението се свива. Инициативата на предприемачите заедно с политиките на ЕС ще доведат до модернизация на индустрията и по-висока енергийна ефективност. По отношение на снабдяването ситуацията е най-тревожна".
"Не е ясно в България на голяма част от обществото, че смяната на един маршрут с друг не е диверсификация, а е просто смяна. А когато най-големият пазарен играч започне да купува газ не от едно място, а от две, не е либерализация. Тя е, когато всеки краен потребител има възможност да смени своя доставчик, да има два или три едновременно, ако пожелае".
Ив Льо Стънф, изпълнителен директор "Тотал Енерджи"
Снимка: Иван КоловосИв Льо Стънф, изпълнителен директор на "Тотал Енерджи", изтъкна, че войната в Украйна е разкрила, че енергията е много важен ресурс и колко взаимозависими са държавите, що се отнася до енергийната сигурност.
"Войната ни показа, че сигурността на доставките и енергийните цени са много важни, колкото и това да се погрижим бързо за декарбонизацията. Забравяме, че тези неща са взаимно свързани и че пред нас стои едно общо предизвикателство, успешно да преминем през този енергиен преход, като гарантираме енергийна сигурност за нашите потребители и за всички заинтересовани страни, ограничавайки социалната цена на прехода".
В духа на дискусията за "Енергийната сигурност на страните от региона" Льо Стънф даде за пример, че "Тотал Енерджи" от чисто въглищна и газова компания се е превърнала в глобален и устойчив играч на енергийния пазар. Подчерта и, че да си позволи предизвикателството като компания, която се занимава с нефт и газ, да стане компания с нулеви емисии, е доста амбициозно, "но ние сме решени към 2050 г. заедно с останалата част от света да го постигнем".
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.
Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}