Имаме 6 месеца да мобилизираме ЕС, G7 и G20 за подкрепа на идеята ни да бъдем домакин на COP29
Третата сесия на Green Week 2023 се фокусира върху най-големия климатичен форум в света
Най-мащабният регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news, стартира първия си ден с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и свързаност.
Третата сесия от конференцията, модерирана от експерта по климатични политики Георги Стефанов, бе на тема "COP29 във фокуса на източноевропейския дневен ред". В нея участваха още Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция "Морско дело и рибарство" към ЕК, Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция „Околна среда“ към ЕК, изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев, Миля Димитрова, старши консултант „Устойчивост“ на „Делойт България“, Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, бившият вицепремиер и министър на околната среда Борислав Сандов, а международният експерт в областта на околната среда и изменението на климата Светлана Жекова и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов се включиха с видеообръщения.
България искаше и продължава да иска да организира COP 29 у нас догодина, заяви министър Попов и обясни, че сме блокирани от Русия поради една особена процедура вътре в Обединените нации. Източноевропейската група, която включва и България, и Русия, трябва да вземе решение с единодушие. За съжаление обаче, това единодушие няма да може да се постигне. Русия е заявила, че ще блокира страната ни, добави той.
COP или Конференцията за изменение на климата на ООН е най-големият форум за климата в света и привлича повече от 20 000 участници и правителства и бизнес от целия свят. Това ще бъде изключително признание за страната ни и позиционирането ни на световната карта, защото целият свят ще говори за това събитие, което определя климатичната политика в международен план.
Това, което ние искаме да направим, е независимо къде се организира, COP 29 да бъде със силен фокус върху Централна и Източна Европа, добави Юлиян Попов. Според него това е много важно, защото страните от Централна и Източна Европа някак си възприемат климатичните политики като нещо, което идва отвън.
Министърът на околната среда изтъкна, че COP29 беше една амбиция на България и в някакъв смисъл продължава да бъде.
"В същото време, източноевропейските страни имат много интересно място в момента в климатичните преговори, а още по-интересно и сериозно ще е мястото им в бъдеще", отбеляза Попов и добави, че това е свързано както с националните и европейските климатични политики, така и с всички технологии и решения, които произтичат от тези политики.
Вече може да кажем доста убедено, че климатично обвързаните технологии са поле на ожесточена конкуренция, посочи министърът на околната среда и уточни, че Китай в много отношения води в това първенство.
По думите му България е една от страните в Европейския съюз, която може би е водещата страна, в соларния инженеринг - изграждане на големи индустриални соларни паркове извън България. България има много интересен и успешен сектор в сферата на електрическите велосипеди.
Модераторът на дискусията Георги Стефанов уточни, че финалното решение ще се вземе на COP28 в края на тази година в Дубай.
"Страната ни има 6 месеца да мобилизира всички държави в Европейския съюз и не само, но също и G7 и G20, за да приемат идеята и да реализираме тази силна амбиция. Русия трябва да бъде убедена, че това ще бъде от полза за нея и не само това, да получи нещо в замяна", заяви експертът.
Стефанов припомни защо Русия е приела протокола от Киото 2005 г. - условието е било приемането й в Световната търговска организация. "Явно се намираме в подобен момент", подчерта той.
Международният експерт в областта на околната среда и изменението на климата Светлана Жекова също е убедена, че това решение се превръща в сериозно външнополитическо предизвикателство за България и ролята на страната и на целия екип ще е много отговорна.
"За да се заявим, че можем да бъдем водещи в прехода към възобновяема енергия трябва да се заявим достатъчно ясно и да показваме опита и експертизата си на такива мащабни форуми", добави тя.
На форума стана ясно още, че България е може би водещата страна в ЕС в соларния инженеринг - изграждане на големи индустриални соларни паркове извън пределите ни. Държавата ни има и много интересен и успешен сектор в сферата на електрическите велосипеди.
Според бившия министър на околната среда и водите Борислав Сандов, България може би все още има шанс да домакинства СОР 29, но заедно с Румъния.
"В момента страната ни не е подготвена, като се има предвид ценното време, което загуби в липса на преговори и утвърждаване на своята позиция. Всяка страна домакин на COP се включва активно в участието на предишната и на следващата конференция, за да приеме и предаде щафетата. Надявам се Русия да се съгласи на ротационно председателство, ще може да създадем капацитет, ще имаме време да влезем по-активно в темата", добави Сандов.
Той подчерта важността на това събитие, като отбеляза, че държавата домакин има водеща роля в процеса на формирането на климатичните политики. "Става дума за привличане на инвестиции и разпознаваемост на напредъка на всеки един икономически сектор", обясни бившият министър.
Той обърна внимание на емисиите в България и посочи, че над 60 процента са вследствие на изгаряне на въглища. Според него няма как държавата ни да постигне целите си за намаляването им с 55% до 2030 година или нулева неутралност до 2050 година.
"До 2026 г. България така или иначе ще затвори ТЕЦ-вете, защото субсидиите за въглищните централи трябва да спрат и защото на свободния пазар вече има нулеви цени заради бума на възобновяема енергия, а цената на енергията от ТЕЦ е висока. Държавата сключва договори и изкупува енергията им, заради което все още субсидира това производство. Пазарът понася това заради регулацията и изкуственото поддържане на ниски цени на енергията, което ще приключи с либерализацията на пазара от 2026 г.", коментира още Борислав Сандов.
Според него другата алтернатива е да се насочим към сградите, транспорта и земеделието.
От своя страна Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция "Околна среда" към ЕК и бивш главен съветник на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, околната среда, климата и кръговата икономика посочи, че Гърция вероятно ще подкрепи България да бъде домакин на COP 29.
Изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев пък бе категоричен, че ползата за бизнеса би била огромна, ако България домакинства климатичната конференция СОР 29. По думите му в момента страната ни не е достатъчно разпознаваема дори и за европейски инвеститори.
Той даде пример с холандски инвеститор, който за първи път е посетил България и бил впечатлен от това, което се случва у нас и от потенциала, който имаме. "Едно такова домакинство ще ни изведе напред", добави Панчев.
"Като казваме, че Тракия икономическа зона ще е въглеродно неутрална през 2040 година, това се основава предимно на инвестиционни проекти на компании. Една част от тези проекти са в момента в реализация. Няма инвеститор в последната година, които да е изявил желание да влезе в зоната и да не постави като едва ли не задължително условие да използва възобновяема енергия. Само в последната седмица сме разговаряли с двама много големи инвеститори и при тях това е задължително условия - ние да сме осигурили възобновяема енергия", обясни изпълнителният директор на Тракия икономическа зона.
Миля Димитрова, старши консултант "Климат и устойчивост", "Делойт България", подчерта, че от дискусията вече е станало ясно колко са многоаспектни климатичните политики. Те засягат почти всяка сфера на нашия живот и в тази връзка касаят много заинтересовани страни, включително и много нива - не само международното, националното и европейското, но и местно, индивидуално, каза тя. По думите ѝ бизнесът се трансформира вече, и то не от вчера.
"Домакинството на COP 29 ще бъде изключителен тласък и за икономиката на местните власти", смята експертът.
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации и ръководител на Европейския цифров иновационен хъб AgroHub.BG, изпълнителен директор на Българска аграрна камара, се фокусира върху земеделците, тъй като именно те произвеждат нашата храна. Според нея големият въпрос е колко точно са свързани климатичните промени и земеделието.
"Агросекторът вече е в центъра нa разговорите за климата, защото трябва да произвеждаме 50% повече храна при по-малко ресурси. Според последния доклад на Световния панел по изменение на климата глобалното търсене на храна в световен мащаб ще се увеличи с 50% до 2050 година, но това ще увеличи предизвикателството секторът да осигурява достатъчно качествена храна. На фона на това, че 22% от емисиите идват от селското стопанство, горското стопанство и използването на земята, финансирането на сектора е недостатъчно", коментира тя.
Боянова цитира данни на ФАО, според които климатичните промени имат негативно въздействие върху производство на култури в Източна Европа, намаляват добивите, отглеждането на животни.
Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция "Морско дело и рибарство" към Европейската комисия, говори за целта България да председателства COP 29 и подчерта, че страната ни е единствената морска страна от кандидатките. Вичева коментира, че оста между климата и океана е била подценяване в началото, но това вече не е така. Тя обясни, че океанът е основният регулатор на климата - той заема над 70 % от повърхността на нашата планета и е най-големият резервоар, хранилище на въглерод в глобален мащаб. Океанът всъщност поема 25 % от емисиите, които нашето човечество генерира. Отделно от това той поема 90 % от излишната топлина, добави експертът.
България има още много сериозен път да извърви, но е важно да успее да мобилизира всички институции в страната и външната политика в тази посока да бъде домакин на COP 29 през 2024 година. Но това е предизвикателство, което трябва да приемем изключително отговорно и вече да се подготвяме независимо дали ще бъдем домакин или не. Тази заявка е стъпка в правилната посока и един ден тя ще се реализира, категорични бяха всички участници в дискусията.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland.
Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}