Решението на КЗК за ЧЕЗ е абсурдно. Няма хипотеза, в която тази сделка да доведе до промяна в пазара, заяви икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика в интервю за Дир.бг, коментирайки решението на КЗК по сделката за продажба на българските активи на ЧЕЗ на Инерком. С него разговаря Красимир Тодоров.
- Господин Стайков, КЗК забрани сделката с българските активи на ЧЕЗ. Регулаторът обаче избра като мотив за решението си да посочи наличие на "хоризонтална и вертикална интеграция". Защо според Вас бе избран такъв аргумент от регулатора?
- Абсурдно е, защото не може да се говори нито за хоризонтална, нито за вертикална интеграция при сделката за българските активи на ЧЕЗ. Групата на ЧЕЗ най-общо изпълнява четири дейности в електроенергийния сектор - производство на електрическа енергия от ФЕЦ (бел.ред. фотоволтаични електроцентрали), разпределение на ел. енергия през мрежите на средно и ниско напрежение, обществено снабдяване с ел. енергия (регулиран пазар) и търговия на ел. енергия по свободно договорени цени, като всяка една от тези дейности се изпълнява от отделна компания. От своя страна Инерком произвежда ел. енергия от ФЕЦ, т.е. това е дейността, в която ще има припокриване след евентуално придобиване на активите на ЧЕЗ. Делът на Инерком в производството на ел. енергия от ФЕЦ, както от общото производство от ФЕЦ, така и от общия пазар в страната е пренебрежимо малко, за да се говори за възможност за манипулиране на пазара. Нещо повече - то е толкова малко на фона на общия пазар, че то не може да окаже влияние върху работата на бъдещата група. Т.е. от решението на КЗК излиза, че дори и в момента в ЧЕЗ има проблем с вертикалната интеграция. Това е абсурдно, защото е забранено от европейското и националното законодателство, а дружеството реално приключи разделянето на тези дейности от началото на 2007 г. Ако през последните години КЗК не се е самосезирала за този "проблем", който изтъква в момента, то спокойно може да се твърди, че той е измислен, тъй като няма реална промяна в начина, по който работи компанията през последните години.
В допълнение може да се обърне внимание и към държавните компании. Ако има вертикална интеграция в групата на ЧЕЗ, то същото може да се твърди за БЕХ, който включва компании, които произвеждат, пренасят ел. енергия и търгуват с ел. енергия на регулирания и свободния пазари. И ако БЕХ е холдинг и подобно нещо е позволено, то НЕК има лицензи за производство, търговия и обществена доставка и ако това не е вертикална интеграция, няма как разделянето на всички дейности, за които ЧЕЗ има лиценз, в отделни компании да е такава. Затова решението е абсурдно.
- Кога КЗК изпълнява Закона за конкуренцията - когато не видя проблеми при продажбата на мощностите на Е.Он в България преди време или сега, когато откри заплаха за сектора при продажбата на другото ЕРП?
- Това е въпрос, на който най-добре може да отговори КЗК, но не може при силно сходство на сделките да се приемат различни решения.
- В самото решение на КЗК е казано, че "ЧЕЗ е естествен монопол на територията, за която има издаден лиценз за извършване на дейностите си като ЕРП". Смяната на собственика променя ли с нещо това положение, при известната величина на производството на ел. енергия от фотоволтаици от страна на групата Инерком?
- ЧЕЗ е естествен монопол единствено при дейностите разпределение на ел. енергия и обществено снабдяване (регулиран пазар) на територията на лиценза, а останалите дейности са напълно конкурентни. Тази ситуация ще продължи до пълната либерализация на пазара на ел. енергия, с която би следвало да се премахне регулираният пазар. Както и да се случва обаче дейността разпределение на ел. енергия ще продължи да е естествен монопол, поне в обозримо бъдеще. С две думи не съществува хипотеза, в която покупката на ЧЕЗ от Инерком може да доведе до промяна в пазара на производство и търговия на едро с ел. енергия, разпределението на ел. енергия, регулирания пазар или търговията на дребно. Единственото припокриване на дейности е производство на ел. енергия от ФЕЦ, а в бъдещата група то ще е около 0,1% съответно от нетното производство и вътрешното търсене.
- В решението на КЗК прави впечатление заличената информация за производството на ел. енергия от фотоволтаици. Защо това се смята за секретна или търговска информация, при условие, че има договори за изкупуване на произведения ток, законови положения, преференциално заплащане и т.н.
- Има някои детайли, които могат да бъдат счетени за търговска тайна, например търговия с контрагенти на двете компании, но като цяло почти цялата информация е публична, затова и написах статия, в която може да бъде открита.
Господин Стайков, благодаря Ви за това интервю.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}