Това обяви заместник-председателят на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България Николай Тапаров, цитиран от БТА.

По формулата 1:2:4 за формиране на цената на хляба реалната цена трябва да бъде 1.50 лева, заради увеличението на производствената себестойност на основната суровина - брашното за периода юни - юли, обясни Тапаров. Той каза обаче, че доставната цена към търговската мрежа няма да достигне тези стойности и ще бъде с около 20-30 стотинки по-ниска.

Хлябът вече поскъпна един път и второто увеличение предстои, като до края на месеца изтичат предизвестията към търговските вериги. Единна цена за цяла България не може да бъде обявена, тя ще варира плюс, минус 5-10%, казаха от браншовата камара. Според тях "драми" няма, защото ядем най-евтиния хляб - с цена около 73 на сто по-ниска от средноевропейската.

От камарата показаха внесен у нас германски хляб - от 2.79 лева за 400 грама. В Гърция той е 4 евро за килограм, а в съседна Румъния - традиционно с около 40 на сто по-висок.

От браншовата камара отрекоха да има картелни споразумения за повишаване цената на хляба и подчертаха, че продуктът е зависим от определени реални икономически показатели. Производителите апелираха още да се спре със спекулацията по отношение на ниското качество на българския хляб.
"Радваме се на около 40 вида хляб и досега няма никой отровен от него", коментира Тапаров. Той упрекна част от журналистите, които с некоректни и недобронамерени репортажи по думите му са изплашили потребителите и са внесли недоверие в тях.

Коментарът на Тапаров е най-вероятно по повод оповестените резултати от изследване от асоциацията "Активни потребители" на 12 марки диетичен хляб преди дни. Те показаха, че обявените енергийни стойности на етикетите на хлябовете на изследваните марки са по-ниски от реално установените. Занижено било и съдържанието на фибри не само в сравнение с обявеното на етикета, но и спрямо европейските практики. Освен това най-високо съдържание на захари в теста е било установено в хляб с наименование „за диабетици”.

За справяне със сивия сектор от камарата предлагат въвеждане на онлайн връзка със системата на НАП за всеки от тях, като за неспазване на това изискване обектът да бъде затварян. По този начин според тях данъчните ще могат да контролират дали произведеното количество хляб отговаря на това в търговската мрежа.

Преди седмица участници в Консултативния съвет по зърното се оплакаха, че големите търговски вериги са напълно вредни за българските производители и им налагат абсурдни условия. Чрез тях освен това се унищожавала цялата мрежа от малки търговски обекти в страната, оплакаха се производителите.