Заплахи, враждебност и дела шамари: България падна до 70-о място в индекса за медийна свобода
За пръв път в историята на индекса условията за практикуване на журналистка се оценяват като “трудни” и “много сериозни” в повече от половината държави в света и “задоволителни” в по-малко от една от четири страни
България пада с 11 позиции до 70-о място в индекса за свобода на медиите за 2025 г. на международната неправителствена организация "Репортери без граници", публикуван на 2 май. Страната ни остава сред трите държави на дъното в Европейския съюз (ЕС) заедно с Гърция и Кипър.
"Свободата на печата е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск", отбелязва неправителствената организиция.
Спадът в инекса на свободата на словото у нас идва само след година, когато България успя да се изкачи в класацията с 12 позиции, но и на фона на общо влошаване на свободата на медиите в целия свят.
"Въпреки че физическите атаки срещу журналисти са най-видимите нарушения на свободата на печата, икономическият натиск също е основен, по-коварен проблем. Икономическият показател по RSF World Index за свобода на печата сега е безпрецедентно, критично дъно, тъй като спадът му продължи и през 2025 г. В резултат на това глобалното състояние на свободата на печата сега се класифицира като "трудна ситуация" за първи път в историята на индекса", пише в доклада.
За пръв път в историята на индекса условията за практикуване на журналистка се оценяват като "трудни" и "много сериозни" в повече от половината държави в света и "задоволителни" в по-малко от една от четири страни.
Свободата на словото в икономичеки капан
Във време, когато свободата на пресата преживява тревожен спад в много части на света, основен - но често подценяван - фактор сериозно отслабва медиите: икономически натиск. Голяма част от това се дължи на концентрацията на собственост, натиска на рекламодателите и финансовите поддръжници и на публичната помощ, която е ограничена, отсъства или се разпределя по непрозрачен начин. Данните, измерени по икономическия показател на RSF Index, ясно показват, че днешните новинарски медии са хванати между запазване на редакционната им независимост и осигуряването на икономическото им оцеляване, сочи докладът на "Репортери без граници".
"Гарантирането на свободата, независимостта и плурализма в днешния медиен пейзаж изисква стабилни и прозрачни финансови условия. Без икономическа независимост не може да има свободна преса. Когато новинарските медии са финансово обтегнати, те са въвлечени в надпревара за привличане на публика за сметка на качественото отразяване и могат да станат жертва на олигарсите и публичните власти, които се стремят да ги експлоатират. Когато журналистите обедняват, те вече нямат средства да се противопоставят на враговете на пресата - тези, които защитават дезинформацията и пропагандата. Медийната икономика трябва спешно да бъде възстановена в държава, която благоприятства журналистиката и осигурява производството на надеждна информация, която по своята същност е скъпа. Решенията съществуват и трябва да бъдат внедрени в голям мащаб. Финансовата независимост на медиите е необходимо условие за осигуряване на безплатна, надеждна информация, която обслужва обществения интерес", посочва Ан Бокандо, редакционен директор на RSF World Index за свобода на печата 2025.
Медийната свобода в България в класацията
Индексът за свободата на словото "Репортери без граница" за България посочва, че политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.
Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България. Напускането на премиера Бойко Борисов предизвика дълъг период на политическа нестабилност, която намали политическия натиск върху журналистите, въпреки че проблемът продължава, посочват от "Репортери без граница".
Отбелязва се, че общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP дела*.
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.
Разследващите репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в малцинствени въпроси или финансирани от фондации от САЩ и Западна Европа, често се сблъскват с кампании за враждебност и омраза.
Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България - особено по време на предизборни периоди, са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос, сочи индексът за свобода на медиите за 2025 г.
*SLAPP делата или т.нар. дела шамари са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел - упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелигитимна цел - цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.